Решение № 15052 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4839/2019 г.

Решение № 15052 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4839/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет против решение № 879 от 15.02.2019 г., постановено по адм. д. № 10284/2018 г. по описа на Административен съд - София-град, Второ отделение, 22 състав. Релевирани оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответницата - В. Атанасова от [населено място], чрез адвокат Дундов - САК, в отговор от 1.04.2019 г. и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като в нейна полза да се присъдят разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира последната за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което я възприема като процесуално допустима. С решение № 879 от 15.02.2019 г., постановено по адм. д. № 10284/2018 г. по описа на Административен съд - София–град, Второ отделение, 22 състав е обявена нищожността на решение от 10.10.2017 г. по протокол № 3, т. 26 от приложение № 2 на Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет и административната преписка е върната на издателя на акта за ново разглеждане и произнасяне, съобразно задължителните указания. За да постанови цитирания правен резултат съдът е приел, че в мотивите на влезлите в сила съдебни решения № 334 от 11.10.2013 г. по адм. д. № 480/2013 г. и № 136 от 4.04.2016 г. по адм. д. № 19/2016 г. на Административен съд - Перник са изследвани всички предпоставки по ЗЗБ и ПОДМКВПМС, относими към възникването на правото на заплащане на исканата възстановителна помощ. Без да извърши никакви последващи административно-процесуални действия по преписката, във връзка с указанията на съда, органът за трети път и при съвършено различни и нови основания е отрекъл правото на помощта на пострадалото лице, независимо че след съдебните решения вече действа при обвързана компетентност. Направен е окончателният извод, че оспореният административен акт е издаден в противоречие със задължителните указания на съда, което е основание за обявяване на неговата нищожност, на основание чл. 177, ал. 2 във връзка чл. 173, ал. 2 АПК. Така постановеното решение съдържа неправилен анализ на мотивите към влезлите в сила съдебни актове на Административен съд - Перник и е в противоречие с разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК. С решение № 334 от 11.10.2013 г., постановено по адм. д. № 480/2013 г. на Административен съд - Перник е отменена т. 750 от Приложение № 2, т. 5 към протокол № 1 от 11.02.2013 г. на Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. От съдържанието на мотивите на цитираното съдебно решение се налага изводът, че първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на фактически основания, които да обосноват защо по отношение на молбата на В. Атанасова от [населено място] са приложени нормите на чл. 29, ал. 3 от ПОДМКПВ и § 5, т. 43 от ПЗР на ЗУТ. В заключение в мотивите е посочено, че естеството на акта не позволява решаване на спора по същество от съда. Отпускането на възстановителна помощ и нейният размер е изцяло от компетентността на административния орган, на когото е предоставена компетентност да определи лицата, на които следва да отпусне помощ и в какъв размер е тя. С решение № 136 от 4.04.2016 г. по адм. д. № 19/2016 г на Административен съд - Перник, което предхожда настоящия оспорен административен акт, е отменена т. 46 по Приложение № 4 на т. 3. 1 към протокол № 5 от 29.10.2015 г. на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. Съдът е приел, че в мотивите на акта липсва обсъждане дали са налице минимално необходимите условия. Посочено е, че повредите по къщата не са от конструктивен характер и възстановяването им попада в дефиницията "текущ ремонт" по смисъла на § 5, т. 43 от ПЗР на ЗУТ, но не е извършена преценка дали жилището, собственост на жалбоподателката е в състояние, което осигурява минимално необходимите битови условия. Казано е, че в хода на съдебното производство се събраха доказателства, които са били известни на административния орган, но не са били обсъдени при повторното му произнасяне. Липсата на преценка относно всички предпоставки за отпускане на възстановителна помощ: опасно ли е жилището, годно ли е за използване и нуждае ли се от заздравяване, прави постановения отказ незаконосъобразен и обосновава неговата отмяна. Изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за излагане на мотиви е свързано със задължението на административния орган да отнесе конкретни факти и обстоятелства към приложимата правна норма, като в случая самостоятелна преценка не е правена. В заключение отново е прието, че естеството на акта не позволява решаване на спора по същество от съда. Отпускането на възстановителна помощ и нейният размер е изцяло от компетентността на административния орган, на когото е предоставена компетентност да определи лицата, на които следва да отпусне помощ и в какъв размер е тя. От съдържанието и на цитираните влезли в сила съдебни решения се налага изводът, че в нито един от тях съдът не приема за установено, че на В. Атанасова се дължи исканата възстановителна помощ, респ. в какъв размер правото й се явява доказано. В случая като съдебен акт, който предхожда решение от 10.10.2017 г. по протокол № 3, т. 26 от приложение № 2 на Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, от съществено значение са мотивите към решение № 136 от 4.04.2016 г. по адм. д. № 19/2016 г на Административен съд - Перник. Видно от тях, т. 46 от Приложение № 4 на т. 3. 1 към протокол № 5 от 29.10.2015 г. на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет е отменена като административен акт, постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Дадените указания в съдебното решение пораждат задължение за органа да се съобрази с тях, но в случая не предпоставят резултата от произнасянето му. Съдът посочва, че в хода на съдебното производство са събрани доказателства, но не ги обсъжда и въз основа на тях не прави извод за наличието на материалните предпоставки за отпускане на помощта, нито приема за установено, че такава е дължима и не връща преписката на административния орган за отпускане на исканата възстановителна помощ. С решение от 10.10.2017 г. по протокол № 3, т. 26 от приложение № 2 на Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет отново е постановен отказ поради неспазени изисквания на чл. 28 ПОДМКВПМС; чл. 5, чл. 6, ал. 3, чл. 42 от Закона за независимите оценители; Неизвършено обследване на жилищната сграда съгласно Наредбата по чл. 176а, ал. 6 ЗУТ. Тези текстове са относими към оценката на щетите на жилищната сграда и обследването на последната по предвидения в нормативните актове ред, въпроси, които не са разгледани от решаващия състав на АССГ, тъй като същия при неправилно приложение на нормата на чл. 177, ал. 2 АПК е приел, че оспореният административен акт е нищожен. По тези съображения съдът не е изложил мотиви относно съблюдаването на административнопроизводствените правила, на материалноправните норми и целта на закона. Не е събрал доказателства относно срочността на жалбата, с която е бил сезиран. Допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК обуславя отмяна на процесното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. При неокончателния изход по спора и с оглед на нормата на чл. 226, ал. 3 АПК, касационната инстанция не се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,