Решение № 8211 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1460/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница Варна, чрез юрк. Шулева, срещу решение 1699/01.12.2023 г., постановено по адм.дело 761/2023 г. по описа на Административен съд-Варна, с което по жалбата на Елит-СМ ООД е отменено решение 32-70862/22.02.2023 г. на Директора на ТД Митница Варна и касаторът е осъден да заплати разноските по делото в размер на 400 лв.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество на спора се излага довод, че изводите на съда противоречат на събраните доказателства и митническите органи са обосновали в достатъчна степен основателни съмнения по смисъла на чл. 140, §2 от Регламент /ЕС/ 952/2013. По изложените съображения се иска оспореното решение да бъде отменено и жалбата на Елит-СМ ООД да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Навежда се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Прилагат се писмени бележки.

Ответникът Елит-СМ ООД, чрез адв. Желязкова, в депозиран писмен отговор, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Варна е бил законосъобразността на Решение рег. 32-70862/22.02.2023 г. на директор на Териториална Дирекция (ТД) Митница Варна, с което на осн. чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ, вр. чл. 48 и чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 140 и чл. 144 § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 77 § 1 б. "а", вр. чл. 85 § 1, вр. чл. 101 § 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от ЗМ, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС е: отказано приемането на митническата стойност на декларираните стоки по 3бр. митнически декларации; определени са нови митнически стойности на внесените от "Елит СМ" ООД стоки по същите декларации; разпоредена е корекция на митническите декларации относно процесните стоки в конкретно описани клетки, и са установени нови задължения по декларациите за мито и ДДС, от които задължения за досъбиране за мито в общ размер на 358,67 лв. и за ДДС в общ размер на 789,06 лв. ведно с лихва за забава на осн. чл. 114 от Регламент (ЕС) 952/2013г вр. чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.

За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че Елит-СМ ООД е декларирало за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение употребявани и катастрофирали леки автомобили с произход от САЩ, като в митническите декларации била посочена държава на изпращане Грузия, а като изпращач лицето D. M./G. D.. Към митническите декларации били приложени документи /Invoice/, които не са кредитирани от митническите органи, тъй като в тях липсвали основни реквизити като номер, издател, получател, условие на доставка, начин на плащане, идентификационни данни на страните, адрес на продавача и др. Съгласно обясненията на ответника, автомобилите са заплащани в брой на продавача, като паричните средства са предавани в Грузия от техни колеги, пътуващи често до там.

При извършения последващ контрол от страна на митническия орган, било издадено оспореното решение, с което е определена нова митническа стойност поради възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност. При контрола била намерена информация за автомобили със същите характеристики и идентичен номер на шаси на уебсайтове www.en.bidfax.info и bid.cars, продадени на значително по-високи цени от декларираните, което породило съмнения у митническите органи. В тази връзка на основание чл. 48 МКС и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ от дружеството са изискани допълнителни доказателства относно декларираните цени, но документи, от които да се установи договарянето на покупко-продажбите на автомобилите не са представени, както и липсват платежни документи. След извършена проверка на счетоводното отразяване на доставките от дружеството е констатирано, че стоките са осчетоводени чрез дебитирането на сметка 304-Стоки срещу кредитирането на сметка 501-Каса в левове на база митническите декларации, а представените Invoice не са отразени в счетоводството на дружеството, нито D. M. фигурира като доставчик в счетоводната отчетност на Елит-СМ ООД. Получена е информация от Грузинската митническа администрация за 34 автомобила, от които 33 са поставени под режим транзит и само един автомобил е реекспортиран. За реекспортирания автомобил Грузинската митническа администрация е представила нотариален договор от 23.08.2019 г. за покупко-продажба между Елит-СМ ООД/купувач/, действащ чрез пълномощника си D. M. и D. K./продавач/. За транзитните автомобили са представени коносаменти и съобщения /notifications/, в които Елит-СМ ООД чрез пълномощника си D. M. е посочено за задължено лице за дължими такси, включително и такси транзит към Грузинската служба по приходите и Митническия департамент. Митническият орган е приел, че от представените документи не се доказва, че лицата D. M. и G. D. са собственици на който и да е от внесените от ответника автомобили, а представените документи Invoice са създадени за целите на митническото производство и не могат да се приемат като доказателства за действителната покупко-продажба на автомобилите. Митническият орган се е позовал на факта, че автомобилите са били изнесени от САЩ и са превозени до Грузия по море, като са разтоварени на пристанището без да са допускани до свободно обръщение на територията на Грузия/т.е. нямат статут на местни грузински стоки/ и от там са транзитирани до България. Тези факти са станали причина у митническата администрация да възникнат сериозни съмнения, че още при износа на автомобилите от САЩ, последните са били предназначени за получателя в България - Елит-СМ ООД.

В оспореното решение, митническият орган е определил новата митническа стойност по реда на чл.74, §3 от Регламент (ЕС) 952/2013, като е взел предвид данните от счетоводната отчетност на проверяваното лице относно заприхождаването на внесените автомобили и разходите за международен транспорт от Грузия до България; данни за разходи за терминални услуги, обслужване и външен транзит в Грузия и данни за обичайния размер на навлото на международния контейнерен транспорт на автомобили от САЩ до Грузия. В решението са изложени подробни мотиви за неприложимост на вторичните методи за определяне на митническа стойност, регламентирани в чл.74, §2, букви а) до г), поради което е преминато към определяне на новата митническа стойност по реда на чл.74, §3 от Регламент (ЕС) 952/2013, в резултат на което са определени нови митнически стойности на внесените от "Елит СМ" ООД автомобили; разпоредена е корекция на митническите декларации относно процесните стоки в конкретно описани клетки, и са установени нови задължения по декларациите за мито и ДДС; както и са установени задължения за досъбиране за мито в общ размер на 358,67 лв. и за ДДС в общ размер на 789,06 лв. ведно с лихва за забава на осн. чл. 114 от Регламент (ЕС) 952/2013г вр. чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.

При горната фактическа установеност първоинстанционният съд е извел извод, че оспореното решение е незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния закон, тъй като митническите органи не са обосновали наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Изложени са мотиви, че позоваването на налична в интернет информация не е достатъчно, както и че дружеството е представило всички документи, с които разполага. Изведен е извод, че не са били налице предпоставките за преминаване към формиране на митническа стойност по реда на чл.74, §3 от Регламент (ЕС) 952/2013., с оглед на което оспореното решение като незаконосъобразно е отменено от първоинстанционния съд.

Така постановеното решение е неправилно.

АС-Варна е установил относимите за спора факти, но не е изложил никакви конкретни мотиви по констатираните в хода на митническата проверка факти и обстоятелства, свързани с информацията, предоставена от Грузинската митническа служба. Вместо това съдът безкритично е приел, че основателните съмнения на митническите органи се основават единствено на данни от интернет, които представляват база данни, поддържана от трето лице, без доказателства тези данни да са част от официален публичен регистър. Тези изводи не се споделят от настоящия касационен състав, тъй като са постановени при игнориране на част от доказателствения материал по делото, което от своя страна е довело до грешни изводи за незаконосъобразност на оспореното митническо решение.

В хода на извършения последващ контрол от митническия орган са установени по несъмнен начин следните факти и обстоятелства:

• за внесените автомобили е налице информация в интернет сайтове в САЩ за проведени аукциони, на които същите автомобили /съответстващи по VIN, марка, модел, година на производство/, са продадени 2-3 месеца преди датата на декларирането на вноса в България на значително по-високи цени;

-при дружеството-вносител липсва търговска документация договори, заявки, кореспонденция или какъвто и да е друг документ, удостоверяващ договарянето на покупко-продажбата на автомобилите;

-липсват платежни документи за извършени плащания по придобиването на въпросните употребявани и катастрофирали автомобили. Според обясненията на управителя на Елит-СМ ООД автомобилите са плащани в брой от купувача, като паричните средства са предавани в Грузия от техни колеги, пътуващи често до там. Доказателства за декларирани парични средства в брой при преминаване на границата обаче липсват;

-физическото лице с грузинско гражданство D. M., от което вносителя твърди, че е закупил автомобилите, не фигурира като достовчик в счетоводната му отчетност. За последното се установява, че е пълномощник на Елит-СМ ООД съгласно пълномощно рег.5724/16.07.2019 г.на нотариус С. Д. с правото да закупува автомобили от името на дружеството и да представлява дружеството пред всички органи в Грузия;

• счетоводното отразяване на доставките от дружеството се осъществява чрез дебитирането на сметка 304 Стоки срещу кредитирането на сметка 501 Каса в лева на база митническите декларации, а представените при вноса документи INVOICE не са отразени в счетоводната отчетност на Елит-СМ ООД, нито лицето D. M. фигурира като доставчик;

-приложените към митническите декларации инвойси не притежават всички необходими задължителни реквизити като номер, условие на доставка, начин на плащане, идентификационни данни на страните, адрес на продавача и др. Инвойсите са издадени от физически лица, за които нито има данни, че реално са притежавали процесните автомобили, нито е ясно, на какво основание последните издават фактури в това им качество;

-в информацията от Грузинската митническа администрация е посочено, че автомобилите са били превозени с морски контейнерен транспорт от САЩ до Грузия, като от 34 внесени автомобила 33бр. от тях са поставени под режим транзит и само един автомобил е реекспортиран;

• внесените автомобили са разтоварени от контейнеровози в свободна зона на пристанище Батуми Грузия, без да са освобождавани в режим свободно обръщение в Грузия, т.е. не са придобивали статут на грузински стоки , за да бъдат обект на последваща продажба към Елит-СМ ООД, т.е. Грузия не е крайна дестинация, а само междинна спирка по пътя към България;

-в същата информация от Грузинската митническа администрация се съдържат 4 бр. коносаменти за превоз на автомобили от САЩ до Грузия и съобщения /notifications/, в които Елит-СМ ООД чрез пълномощника си D. M. е посочено за задължено лице за дължими такси, включително и такси транзит към Грузинската служба по приходите и Митническия департамент;

-Грузинската администрация е представила нотариален договор за реекспортирания автомобил, видно от който на 23.08.2019 г. е извършена покупко-продажба между Елит-СМ ООД/купувач/, действащо чрез пълномощника си D. M. и Д. Х./продавач/. Чисто хронологично, проследявайки данните в приложения към митническата декларация Invoice се установява, че на 20.08.2019 г. D. M. продава на Елит-СМ ООД автомобил с VIN 1N4AZ0CP6DC408712, а три дни по-късно Елит-СМ ООД купува, чрез пълномощника си D. M. същия автомобил от Д. Х.. Доказателства, че цитираните физически лица са били собственици на процесния автомобил обаче липсват.

От всичко гореизложено следва извод, че внесените автомобили не са въвеждани на територията на Грузия, т.е. същата се явява междинна дестинация на вноса, а не начална отправна точка, както ответника твърди. С оглед другите установени факти в хода на митническото производство доказателствената тежест на приложените към митническите декларации инвойси е разколебана, предвид което правилно митническите органи не са ги кредитирали приемайки, че същите са изготвени за целите на митническото производство. На първо място следва да се посочи, че в инвойсите липсват основни реквизити, издадени са от името на физически лица, за които липсват доказателства, че са притежавали процесните автомобили и не на последно място инвойсите не са осчетоводени от дружеството-вносител като първичен счетоводен документ, удостоверяващ извършената стопанска операция по придобиване на стоката, което е още една индиция, че последните не отразяват реални сделки. Следва да се посочи и факта, че в приложените съобщения /notifications/, Елит-СМ ООД чрез пълномощника си D. M. е посочено за задължено лице за дължими такси, включително и такси транзит към Грузинската служба по приходите и Митническия департамент. Следователно правилен е изводът на митническия орган, че въпросните автомобили изначално са били предназначени за българското дружество и са придобити от вносителя на територията на САЩ, а не на територията на Грузия, както се опитва да докаже ответника, поради което при определяне на митническата стойност правилно са включени и разходите по транспорт между САЩ и Грузия.

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения, дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.

В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение.

В случая съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност са надлежно мотивирани и подкрепени от събраните в хода на развилото се административно производство доказателства. При определяне на митническата стойност е спазен реда на чл.141,§1 от Регламент /ЕС/ 2015/2447 във връзка с чл.74,§3 от МК, като в оспореното решението на директора на ТД Митница Варна са изложени подробни мотиви, защо не са приложими вторичните методи по чл.74, §2 от МК и следва да се приложи резервния такъв по чл.74, §3 от същия Регламент. Въпросният метод изисква да бъдат използвани разумни способи по такъв начин, че новообразуваната митническа стойност в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за придобиване на стоката. В случая това изискване е спазено, като новата митническа стойност е определена от три елемента:

1.разходи за придобиването на стоката, като в случая са приети именно наличните данни в счетоводната отчетност на дружеството,

2.наличните данни за такси за терминални услуги, обслужване и външен транзит в Грузия и

1. наличните данни за обичайния размер на навлото за международния контейнерен транспорт на автомобилите от САЩ до Грузия.

Предвид изложеното с оспореното решение правилно и законосъобразно е определена нова митническа стойност на процесните автомобили, като декларираната от дружеството договорна стойност е увеличена със стойността на транспортните разходи за превоза им от САЩ до Грузия и заплатените такси за терминални услуги, обслужване и външен транзит в Грузия. Новообразуваната митническа стойност в максимална степен отразява действително направените от вносителя разходи за придобиване на стоката, предвид което обосновано е приложението на чл.74 §3 от МК и законосъобразно с оспореното решение е определена нова митническа стойност на внесените автомобили.

С оглед изложеното, решението на първоинстанционния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което жалбата срещу решението на митническия орган да бъде отхвърлена. На отмяна подлежи и решението в частта за разноските.

При този изход на процеса ответника по касация следва да бъде осъден да заплати на Агенция Митници София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ТД Митница Варна, разноски по делото за двете съдебни инстанции в общ размер на 729,18 лв., от които 9,18 лв. - заплатена държавна такса за касационната инстанция и по 360лв. юрисконсулско възнаграждение за всяка инстанция, определено при условията на чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,