Решение № 13006 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1349/2020 г.

Решение № 13006 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1349/2020 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез пълномощника му юрк. Петрова, срещу решение № 2436/25.11.2019 г., постановено по адм. дело № 1097/2019 г. от Административен съд Пловдив, с което е отменена негова заповед № 03-РД/1996 от 28.05.2018 г. и преписката е върната за ново произнасяне по заявление за подпомагане ИД № 16/04/1/0.0.0961 от 2.12.2016 г. на кандидата "Нивало" ЕООД.

В жалбата се излагат съображения, че съдебният акт е неправилен поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 137, ал. 1 вр. ал. 6 и ал. 8 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) и не е изяснил правилно фактическата обстановка, вкл. непредставянето на доказателства за регистрация на животновъден обект, за собствеността или ползването му, както и такива, че дейността на търговското дружество отговаря на изискванията на подзаконовите нормативни актове. Счита, че съдът не е проверил съответствието на оспорения административен акт с материалния закон относно хипотезата "изкуствено създадени условия" за получаване на безвъзмездна финансова помощ от бюджета на ЕС. Сочи, че е налице формирана съдебна практика по идентични казуси, с която решаващият съд не се е съобразил.

Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови друго, с което жалбата на "Нивало" ЕООД да бъде отхвърлена. Претендира разноски в размер на 20 436 лв. за първата и в размер на 1 500 лв. за касационната инстанция. Към касационната жалба са представени писмени доказателства – Протокол № 145, от заседание на УС на ДФЗ, състояло се на 19.07.2019 г. и Решение № ПВ-151-ПР/2017 г. на МОСВ за преценка на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда.

Ответникът по касация – "Нивало" ЕООД със седалище и адрес на управление с. Маноле, общ. Марица, представлявано от адв. Т. Златева, оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор, които поддържа в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски, за размера на които представя договор за правна защита и съдействие, списък по реда на чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК, платежно нареждане, фактура от 8.06.2020 г. и отчет по сметка.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред АС - Пловдив е заповед № 03-РД/1996 от 28.05.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 42, ал. 1, изр. 1, предл. 3 във връзка с чл. 39, ал. 1, предл. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2, чл. 2, чл. 3 и чл. 11, ал. 1 и ал. 2, и чл. 20 и чл. 26, и чл. 15, ал. 2 във връзка с § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба № 9/2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР за периода 2014-2020 г. (Наредба № 9 или наредбата) и чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. е отказано да бъде финансирано заявлението за подпомагане на "Нивало" ЕООД, ИД № на проекта 16/04/1/0.0.0961 с наименование: "Закупуване на съвременно оборудване за ферма за водоплаващи птици" в с. Маноле, общ. Марица, обл. Пловдив на стойност 1 915 950 лева. Заявлението за подпомагане включва разходи за закупуване на технологично оборудване - клетки за гушене, водно охладителна система, машина за гушене и др. Предвидени са и разходи за строително - монтажни работи (СМР) за ремонт на 3 броя халета, заложени в таблица 2 от бизнес плана "Инвестиционни разходи", за които не се кандидатства за подпомагане.

Описаните в заповедта фактически основания за отказа се свеждат до следното:

1. Неизпълнение на изискванията на чл. 137, ал. 1 ЗВМД и чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9. Към датата на подаване на заявлението за подпомагане – 2.12.2016 г., както и към датата на извършване на проверката, кандидатът не разполага с регистриран животновъден обект, съгласно регистъра на БАБХ. Посоченият в анкетната карта за регистрация, като земеделски стопанин за стопанската 2016/2017 г., животновъден обект № 4137-0362 е регистриран на "Бизнес парк Маноле" ООД.

За доказване на съответствие с изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. към заявлението за подпомагане е представен договор за изработка от 9.10.2016 г., сключен между "Бизнес парк Маноле" ООД (възложител) и "Нивало" ЕООД (изпълнител), като предметът на договора е изпълнителят да отгледа 500 бр. патици, предоставени му от възложителя, в животновъден обект номер 4137-0362, регистриран на името на "Бизнес парк Маноле" ООД, находящ се в ПИ с идентификатор 47086.608.2 в землището на с. Маноле, общ. Марица, обл. Пловдив.

1. С уведомително писмо изх. № 01-260017401 от 4.12.2017 г. административният орган е уведомил кандидата да представи доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 137, ал. 1 ЗВМД и чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 - реалното извършване на земеделска дейност, обяснителна записка за изпълнение изискванията на ЗВМД, както и анекс/скица към сключения договор за изработка с "Бизнес парк Маноле" ООД, в който/която ясно е отразено кои са наетите помещения от животновъден обект № 4137-0362, както и разходно - оправдателни документи, свързани със закупуването, отглеждането и реализацията на патиците. От представените документи, и след извършена справка в регистъра на БАБХ, в хода на преценката по допустимостта на заявлението за подпомагане, административният орган е формирал извод, че представените счетоводни документи, допълнителното споразумение към договора за изработка и наличието на фактури за предаване на еднодневни патета и фураж от възложителя с получател дружеството-кандидат и съответно фактури по заплащане на вече отгледаните патета с получател възложителя, променят правния характер на договора, като му придават белези на договор за покупко-продажба. Прието е, че дейността на дружеството включва не само предоставяне на услуга по отглеждане на патици, но и производство на продукция, откъдето е формиран извод, че договорът е за покупко-продажба, тъй като изпълнителят е собственик на малките патета, отглежда ги на свой риск и ги предава като продукция на възложителя. Въз основа на това е направен извод, че "Нивало" ЕООД се явява ползвател на животновъден обект и като такъв следва да го регистрира по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, но кандидатът не е изпълнил това изискване.

С писмо изх. № 01-0400/586 от 14.03.2018 г. до ОДБХ - Пловдив органът е изискал становище за съответствие на конкретния случай със Закона за ветеринарномедицинската дейност и в отговор, с писмо вх. № 01-1200/727 от 18.05.2018 г. ОДБХ–Пловдив е заявило, че дружеството "Нивало" ЕООД няма регистриран животновъден обект на територията на ОДБХ - Пловдив и съответно не подлежи на официален контрол, като следва да се има предвид разпоредбата на чл. 13б, ал. 4 от Закона за животновъдството, а именно: "Селскостопанска дейност от една ферма се извършва от едно лице". Освен това е посочено, че императивната забрана на чл. 139, ал. 1, т. 3 ЗВМД забранява транспортирането на животни без ветеринарномедицинско свидетелство, каквото "Нивало" ЕООД не притежава на свое име.

1. Административният орган е приел още, че инвестиционното предложение на "Нивало" ЕООД не отговаря на изискването за безвъзмездно подпомагане съгласно разпоредбата на чл. 26 от Наредба № 9, съгласно която "дейностите и инвестициите по проекта, за които се изисква лицензиране, разрешение и/или регистрация за извършване на дейността /инвестицията съгласно българското законодателство, се подпомагат само ако са представени съответните лицензи, разрешения и/или документ, удостоверяващ регистрацията. " В тази връзка е посочено, че съгласно чл. 13, ал. 5 от Закона за животновъдството животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми и се регистрират по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Дружеството-кандидат осъществява животновъдна дейност по отглеждане, угояване, на патици, което води до необходимост да има собствена регистрация на животновъдния си обект. Противно на посоченото изискване кандидатът няма регистрация на животновъден обект по чл. 137 от горепосочения закон. При това положение е счетено, че дейността по отглеждане и угояване на патици от дружеството не е извършена съобразно изискванията на ЗВМД и не може да послужи за доказване на минималният стандартен производствен обем на земеделското им стопанство.

1. В процеса на извършване на административните и контролни проверки от страна на служителите на ДФ "Земеделие", съгласно утвърдената процедура за работа по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделските стопанства" по заявленията за подпомагане на "Нивало" ЕООД с ИД № 16/04/1/0.0.0961, "Бонарекс" ЕООД с ИД № 16/04/1/0.0.0399 и "Тана трейд" ЕООД с ИД № 16/0411/0.0.0137 са установени обстоятелства, които създават съмнение за наличие на условия по чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 9/21.03.2015 г. във връзка с чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, включително с цел получаване на финансова помощ в размер, надвишаващ посочените по наредбата максимални размери. Установено е, че инвестиционните намерения на тримата кандидати ще се реализират в един и същ имот, с идентификатор 47086.608.2 с адрес с. Маноле, Община Марица, област Пловдив, местност "Гьопса Герен" с площ 141076 кв. м. (номер на предходен план 220082), собственост на "Локал Асетс Мениджмънт енд Рисорсис" АД, с ЕИК: *******, който е предоставен за временно и възмездно ползване и на трите дружества. Счетено е, че осъществяването на дейности в един и същ имот от своя страна предполага използването на обща инфраструктура, тъй като съгласно публикуваното на електронната страница на РИОСВ-Пловдив Решение № ПВ-151-ПР/2017 г. за имот № 47086.608.2 се ползва вода от два водоизточника с водовземане от подземни води, находящи се в съседния имот 47086.608.1. Отделно от това по данни от Търговски регистър към Агенция по вписванията е установено, че "Нивало" ЕООД, "Бонарекс" ЕООД и "Тана трейд" ЕООД, участват в общо Дружество по Закона за задълженията и договорите (ДЗЗД) "Сдружение за отглеждане и угояване на патици – "Маноле 3" с ЕИК: *******, в което участват още и следните юридически лица: "Ависпал" ООД, "Ропома" ООД, "Ивекстрейд 85" ЕООД, "Сапфир Трейд" ЕООД, както и "Промюлар" ЕООД. Разпределението на дяловете в дружеството между седемте съдружника е по 13 %, а осмият - "Ропома" ООД е с 9 %.

Установявайки това административният орган е направил извод, че инвестиционните намерения на трите дружествата са еднакви/еднотипни, представените бизнес планове са идентични, а проектните предложения са с приблизително еднакъв размер на разходите, за които се кандидатства за финансиране - близък до максимално допустимия и нормативно предвиден съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредба № 9. Наличието на икономическа връзка между търговските дружества дава възможност за съгласувани практики при осъществяване на дейността им по проектите и нарушава конкурентоспособността на пазара в съответния район. Налице е индиция за един общ проект, който е разделен на три по-малки, с цел получаване на по-високо индивидуално подпомагане, предвид лимита на финансови средства, който е предоставен от Европейския съюз и който не може да бъде надвишаван, ако проектът е един. Установената координация между тримата кандидати възпрепятства постигане на целите на мярката, а именно повишаване на конкурентоспособности чрез опазване на компонентите на околната, спазване стандартите на ЕС и подобряване условията в земеделските стопанства, както и насърчаването на сътрудничеството на земеделските стопани.

За установяване на фактите по спора съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза, чието заключение е прието като неоспорено от страните и обективно. Вещото лице е установило, че в периода от м. август до м. декември 2016 г. основната дейност на дружеството– жалбоподател е отглеждане на патици. За дейността са закупени 500 бр. еднодневни патета от "Бизнес парк Маноле" ООД на цена 2. 20 лв. за брой. Патетата са отглеждани в животновъден обект 4137-0362, регистриран на името на "Бизнес парк Маноле" ООД с удостоверение за регистрация на животновъден обект № 1203/3.07.2013 г. по договор за изработка и анекс. При покупката и продажбата са съставени фактури и приемо-предавателни протоколи. "Нивало" ЕООД е формирало приходи от дейността по отглеждане на патици в размер на 7 500 лева. Според счетоводните и разходооправдателни документи продукцията е продадена на [фирма] при цена 15 лв. за брой. Цената е заплатена по банков път като е реализирана печалба в размер на 5 160 лв.

Разпитаният по делото свидетел К. Томов - служител на "Бизнес парк Маноле" ООД в процесния период, дава сведения, че в обекта, който се ползвал и от други фирми, имало 40 халета, в три от които се гледали патета. Едно от тях било общо, а другите две били преградени на две с отделен вход. Патета били купувани от "Ависпал" ООД, които ги докарвали до базата с техен транспорт и с ветеринарно-медицински свидетелства за превоз. Заедно с представител на фирма "Нивало" ги броели и правили приемо-предавателен протокол. Фирма "Нивало" трябвало да отглеждат птиците в халето, в което са им предадени, без да го напускат докато не се угоят, т. е. около 40-50 дни.

Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства съдът е приел от правна страна следното:

Оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентния административен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. На първо място, в подкрепа на този си извод съдът е посочил, че безспорно проектът, за чието финансиране кандидатства дружеството-жалбоподател, е с предмет отглеждане на патици в животновъден обект, регистриран от трето лице, което лице се явява и възложител по договор за изработка, сключен с кандидата. Не се спори също, че за отглеждане на патици в процесния животновъден обект са подали заявления за подпомагане и други две дружества, като предметът на проектните им предложения е до голяма степен сходен с този на дружеството-жалбоподател. Като анализира разпоредбата на чл. 137, ал. 1 вр. ал. 6 и ал. 8 от ЗВМД вр. чл. 26 от Наредба № 9/21.03.2015 г. първоинстанционният съд е приел, че необосновано и в противоречие с правната уредба ответният административен орган е постановил, че кандидатът не отговаря на условията на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9, защото няма регистриран животновъден обект. Законовото изискване дейността в животновъдния обект да се извършва от едно лице (чл. 13 б, ал. 4 вр. чл. 13, ал. 5 от Закона за животновъдството), също не опровергава този извод, доколкото в административния акт липсват констатации дали и други лица едновременно са извършвали дейност в животновъдния обект, както и дали са налице или липсват технически и икономически отделни стопански единици в обекта, които да имат самостоятелно управление и чиято продукция се категоризира като животинска. Доказателствата по делото и съдебната експертиза според съда еднозначно сочат, че дейността на "Нивало" ЕООД, за която е подадено заявление за подпомагане, е извършена в регистриран животновъден обект, поради което остава недоказано твърдението на ДФЗ – РА за нарушение на чл. 26 от Наредба № 9.

На следващо място, относно предмета на дейност на кандидата съдът е посочил, че не е изследвана счетоводната му отчетност, нито е формиран извод, че последният не осъществява земеделска дейност, респ. че не произвежда земеделска продукция. В акта не са изложени съображения защо предложението на кандидата не съответства на изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за минималният стандартен производствен обем на земеделското стопанство. В тази насока липсва какъвто и да е анализ на проектното предложение, доказаният капацитет на животновъдния обект и финансовите аспекти на осъществяваната от кандидата дейност.

На последно място, съдът е приел за необосновани изводите на административния орган, че по отношение на процесното проектно предложение са налице "изкуствено създадени условия". Като стъпва на практиката на съда на Европейския съюз, по-конкретно след като анализира решение на СЕС от 12.09.2013 г., по дело С-434/12, по повод направено преюдициално запитване във връзка с тълкуването на чл. 4, § 8 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 на Комисията от 27.01.2011 г. за предоставяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕС/ № 1698/2005 на Съвета по отношение прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони съдът е съобразил, че "не се допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) единствено поради това, че инвестиционен проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите обективни елементи по конкретния случай".

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.

Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, анализирал ги е в тяхната връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав и към които препраща, съгласно правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК.

Правилно съдът е приел, че в нарушение на чл. 35 АПК административният орган не е изяснил всички релевантни за спора факти и обстоятелства и изводът му за наличието на изкуствено създадени условия се явява необоснован и неподкрепен с конкретни доказателства.

Неоснователно е касационното възражение за допуснато нарушение на материалния закон от административния съд поради приетата незаконосъобразност на административния акт.

След подробен анализ на относимото национално законодателство през призмата на европейските правни норми в обсъжданата материя, както и практиката на СЕС, обосновано и в съответствие с материалноправните разпоредби първоинстанционният съд посочва, че понятието "изкуствено създаване на условия, за получаване на помощта" е бланкетно и следва да се тълкува за всеки конкретен случай, което задължава административният орган да изложи съображения в какво се състои изкуственото създаване на предпоставки, както и дали същите са в противоречие с целите на мярката, какви са пречките за постигане на тези цели. Органът е следвало да съобрази, както правилно приема административният съд, и обсъденото Решение на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/12, постановено по преюдициално запитване и относимо към разглеждания казус.

Действително изпълнителният директор на ДФЗ е изложил съображения за свързаност между предложенията на трима кандидати, но не е посочил конкретни доводи, защо това води до извод за наличие на изкуствено създадени условия. В тежест на органа, а не на съда, е да установи по безспорен начин това обстоятелство и то в хода на административното производство. С оглед на това след връщане на преписката административния орган следва да предприеме необходимото за изясняване на въпроса дали са налице изкуствено създадени условия по смисъла на Наредба № 9/2015 г., да изследва обективния и субективния критерии, да обоснове причинната връзка и в зависимост от това да предприеме съответните действия.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и такива следва да му се присъдят, но не в посочения в списъка размер.

Приложимата за случая Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., е издадена на основание чл. 9а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Делата по ЗПЗП не са с материален интерес, защото при тях се преценява законосъобразността на административния акт, а не се извършва преценка на стойностното изражение на претендираната и одобрената, респективно отказаната помощ. В конкретния случай се извършва проверка на законосъобразността на извършения от административния орган отказ за финансиране на заявлението за подпомагане на кандидата "Нивало" ЕООД, ИД № на проекта 16/04/1/0.0.0961. След като по този вид съдебни производства е неотносим размера на претендираната сума по инвестиционното предложение и е без значение каква част от исканата финансова помощ е уважена или отказана, то спорът е административноправен, но без конкретен материален интерес. Допълнителен аргумент за това, че делото не е било с материален интерес се извлича и от последвалото изменение и допълнение на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г., според което в чл. 8, ал. 2, т. 7 изрично, като без определен материален интерес са посочени административните дела по Закона за подпомагане на земеделските производители, с минимален размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие - 500 лева. Преди тази нормативна промяна, за възнаграждението за процесуално представителство по дела по Закона за подпомагане на земеделските производители безпротиворечиво се прилагаше нормата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, а именно минимално възнаграждение като за неоценяеми искове - 300 лева. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаеща процесуално представителство по дела с определен материален интерес, не намира приложение.

При направено от касатора възражение за прекомерност с правно основание чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), касационният състав намира заплатените разноски за адвокат за прекомерни, тъй като делото не е с материален интерес и според фактическата и правна сложност на делото разноските следва да се намалят на 5000 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение