Решение № 16066 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13133/2011 г.

Решение № 16066 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13133/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния му представител, против решение № 10959 от 29.07.2011 г. по адм. дело № 1469/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Милен Димов Калоянчев, чрез пълномощника си, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намери, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение тричленният състав е отменил заповед № К-14497/22.12.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 и чл. 228, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 3 от Правилника за прилагане на ЗМВР на Милен Димов Калоянчев, инспектор в сектор "Логистика" при Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта, за това, че в качеството си на чл. на комисия, назначена със заповед рег. № ОЗ-1117/19.04.2010 г. на директора на ГДОП - МВР за приемане на дарение от фирма "Гардения Тур" ООД през периода м. май 2010 г. е допуснал в изготвения от комисията протокол рег. № ОА-8147/26.05.2010 г. да бъде записана като налична липсваща "Магнитна бяла дъска", деяние, съставляващо "небрежност в служебната дейност", установено при извършена проверка от Дирекция "Инспекторат" - МВР съгласно справка рег. № 6121/3.12.2010 г. Съдът е приел, че проверката на Дирекция "Инспекторат" при МВР, рег. № 6121 от 3.12.2010 г. е в изпълнение на Заповед № Iз-2437 от 18.10.2010 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 21, т. 11 от ЗМВР, за извършване на проверка на данните относно размера и начина на изразходване на средствата, предоставени от Федералното министерство на вътрешните работи на ФРГ, на Главна Дирекция Охранителна полиция" - МВР, във връзка с реализиране на интегрирания модел "Полиция в близост до обществото" и Национална кампания "Заедно за по-сигурно бъдеще 2008 г." Посочил е, че жалбоподателят е бил запознат с резултатите от проверката, дал е във връзка с това писмени обяснения вх. № 6679/2010 г., които заедно с преписката са изпратени на административнонаказващия орган, поради което е приел, че не е допуснато нарушение на нормата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, респективно не е допуснато нарушение на чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР. Съдът е счел, че от данните по преписката не става ясно кои служебни задължения не е изпълнил жалбоподателят и в какво се изразява тази "небрежност в служебната дейност", както и момента на извършването. Отчел е липсата на данни към кой момент според органа магнитната дъска не е налице, за да вмени нарушение на служителя. Изтъкнал е, че за да е налице небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед, то трябва по длъжностна характеристика нарушителят да има такива задължения, респективно да му е връчена съответна заповед, а от данните по преписката не може да се установи какви точно задължения е имал жалбоподателя във връзка с участието си в приемната комисия. Не е конкретизирано времето на извършване на твърдяното нарушение, нито обстоятелствата, при които то е извършено. На база изложеното е достигнал до извода, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание няма конкретизиране в какво точно се изразява допуснатото дисциплинарно нарушение. При тези съображения е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател твърди, че е прието при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. В тази връзка сочи, че съдът не е обсъдил всички релевантни факти по административната преписка и е достигнал до неправилен извод за липса на яснота в както се заключава вмененото на жалбоподателя дисциплинарно нарушение. Настоящият петчленен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е неоснователна. Предмет на проверката, започнала със заповед рег. № I3-2437/18.10.2010 г. на министъра на вътрешните работи са данните относно размера и начина на разходване на средствата, предоставени от Федералното министерство на вътрешните работи на ФРГ на Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР във връзка с реализиране на интегрирания модел "Полиция в близост до обществото" и Национална кампания "Заедно за по-сигурно бъдеще 2008 г.". В справката, с която е приключила проверката е отразено, че със заповед № Оз-1117/19.04.2010 г. на директора на ГД "Охранителна полиция" е назначена комисия, с председател - инспектор Милен Калоянчев със задача при предаване на дарението по договор за дарение № ОД-183/24.03.2010 г. да състави приемо-предавателен протокол с цел завеждане на активите, съгласно общия ред с кв. обр. 13. В справката, на която се е позовал дисциплинарно наказващият орган е посочено, че част от дарените активи се намират в центъра по превенция и се ползват от координатора, на когото са предадени с приемо-предавателен протоколи по описа на 03 РПУ - СДВР, други се ползват от намиращата се в същата сграда и кв. "Факултета" районни инспектори, други са в 03 РПУ, а в обясненията си служителят е посочил, че обсъжданата магнитна бяла дъска се е ползвала в този момент за мероприятие. Правилно при тези фактически обстоятелства съдът е приел, че не е установено по безспорен начин какво нарушение на служебните задължения е допуснал служителя, доколкото не се доказват твърдените в заповедта данни за неправомерно вписване в приемо-предавателния протокол на несъществуващи материални активи; съответно какви нарочни служебни задължения, произтичащи от закона, длъжностната характеристика или изричен административен акт по отношение на центровете за превенция не е изпълнил ответника по касация. При липсата на яснота по релевантните за дисциплинарната отговорност на служителя обстоятелства съдът правилно е счел, че не се установява по категоричен и безспорен начин, че вменените му във вина действия и бездействия са действително извършени и представляват дисциплинарни нарушения по см. на чл. 224 от ЗМВР. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на оспореното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Съгласно чл. 143, ал. 1 вр. чл. 228 от АПК Министерството на вътрешните работи следва да заплати на Милен Димов Калоянчев направените деловодни разноски пред касационната инстанция в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,