Решение № 14606 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5536/2011 г.

Решение № 14606 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5536/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Христинка Йорданова Карапанчева, от гр. Ловеч против решение № 39/17.03.2011 г. по адм. дело № 240/2010 г. на Административен съд - Ловеч. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Ловеч не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна. С решение № 51/27.09.2010 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Ловеч е потвърдил разпореждания № О-10-999-07-00011641/6.08.2010 г.; № О-10-999-07-00011642/6.08.2010 г. и № О-10-999-07-00011643/6.08.2010 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, с които е отказано отпускане на парични обезщетения на Христинка Йорданова Карапанчева по болнични листове № 0195952/14.04.2010 г., серия А - 2009 за периода 15.04.2010 г. - 5.05.2010 г.; № 0195978/4.05.2010 г., серия А - 2009 за периода 5.05.2010 г. - 25.05.2010 г. и № 0573001/25.05.2010 г., серия А - 2009 за периода 25.05.2010 г. - 20.06.2010 г. Органите на НОИ са приели, че лицето е с прекъснати осигурителни права. По делото е установено, че жалбоподателката е в трудово правоотношение с "ВиК" АД, гр. Ловеч от 14.12.1995 г. и няма данни до приключване на устните състезания пред първата инстанция да е прекратено. От 22.12.2009 г. до 18.01.2010 г. Карапанчева е била в отпуск по болест. На 18.01.2010 г. ЛЗИП "Неврон-04" ООД, гр. Ловеч е издало нов болничен лист, оформен като продължение на предходния и касаещ периода 18.01.2010 г. - 2.02.2010 г., който болничен лист е бил анулиран на същата дата от лечебното заведение със знанието на осигуреното лице, поради неспазване на определения режим домашен - амбулаторен. На 8.02.2010 г. на Карапанчева е бил издаден нов болничен лист № 3183034, оформен като първичен, след който са били издадени още болнични листове, между които и тези по настоящото дело, оформени като продължение. С решение № 39/17.03.2011 г. по адм. дело № 240/2010 г. Административен съд - Ловеч е отхвърлил оспорването на решение № 51/27.09.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Ловеч и потвърдените с него разпореждания № О-10-999-07-00011641/6.08.2010 г.; № О-10-999-07-00011642/6.08.2010 г. и № О-10-999-07-00011643/6.08.2010 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че установеното по делото, обективира законова невъзможност за изплащане на парично обезщетение за периода от 15.04.2010 г. - 20.06.2010 г., тъй като Карапанчева не е разполагала с валиден болничен лист за периода преди настъпване на временната неработоспособност, и този период е оформен от работодателя й като неявяване на работа, като за него не са начислявани и внасяни осигурителни вноски и поради това осигурителните права на лицето са прекъснати. Решението е правилно. Съгласно чл. 40, ал. 1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 от КСО. След анулиране на болничен лист № 2969851/18.01.2010 г., за което жалбоподателката е уведомена на същата дата, тя не е посочила причини пред своя работодател и осигурител "ВиК" АД, гр. Ловеч за отсъствието си от работа за периода от 18.01.2010 г. - 1.02.2010 г. и за този период последният е прекъснал осигуряването й с оглед на преустановената трудова дейност. За същия времеви отрязък няма доказателства за ползван платен или неплатен отпуск. Прекъснатото осигуряване игнорира възможността за обезщетение по риска общо заболяване за периода на издадения болничен лист в рамките на това осигурително правоотношение. Невъзобновяването на трудовата дейност сочи невъзстановено осигуряване и недължимост на осигурителните вноски, а оттук и липса на право на обезщетение в хипотезите на осигурените социални рискове, между които и този за общо заболяване. Развитите в касационната жалба доводи за нищожност на извършеното анулиране на болничен лист № 2969851/18.01.2010 г. са неоснователни. Органите на експертиза, издали неправомерно болнични листове, имат право сами да ги анулират до изплащане на обезщетения по тях, при условие че осигуреният не възразява. По делото е установено, че жалбоподателката е била своевременно уведомена за анулирането като не е направила възражения. Съгласно чл. 49, ал. 6 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността анулиране на болнични листове се извършва, като листът се зачертава с две срещуположни диагонални черти, вписва се думата "унищожен" и по чие решение се анулира. Видно от представеното заверено копие на анулирания болничен лист е, че е осъществено от лекарската консултативна комисия, която го е издала, след спазване на утвърдената процедура и форма по чл. 49 от НМЕР (отм.). Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изводите на първоинстанционния съд, че липсват основания за обявяване нищожност на акта по анулиране, а по въпросите за неговата унищожаемост не е налице пленарна компетентност за произнасяне. По изложените съображения атакуваното съдебно решение е постановено при точно прилагане на материалния закон и вярна преценка на фактите. Съдебният акт е надлежно мотивиран и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства и проявен субективизъм при изследване нарушенията във връзка с наличното прекъсване на осигуряването между жалбоподателката и осигурителя "ВиК" АД, гр. Ловеч. Съдът е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства, съпоставяйки и анализирайки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност и е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение