Решение № 10767 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6103/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК /. Образувано е по касационната жалба, подадена от С. М. М., роден на [дата]., непридружен непълнолетен гражданин на Сирия, действащ чрез представителя си адв. Д. Топалова, срещу решение 4414/29.04.2025 г., постановено по адм. дело 780/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково. Релевирани са доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, като необоснован, постановен в противоречие с приложимия материален закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, по които се претендира отмяната му. Сочи, че съдът е взел предвид представените справки за обстановката в Сирия, но не е анализирал обстойно информацията в тях относно приложимостта на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Счита, че съдът не е потърсил други общодостъпни източници на информация и не е съобразил нарушените от административния орган принципи на истинност и съразмерност. Намира, че в случая не е бил съобразен и принципът забрана за връщане(non refoulement), който бил главното основание за закрила на бежанците. Иска се отмяна на съдебното решение, ведно със законните от това последици. Ответникът - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на оспоравне съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на С. М. М., действащ чрез назначения му особен представител, против Решение 2289/07.03.2025г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщените пред първата инстанция доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт /включително протокол Протокол рег. 44410/19.12.2024 г. от проведено с чуждия гражданин интервю и справки МД-02-60/29.01.25 г.. и вх. МД-02-159 от 14.03.2025 г. относно актуалната политическа обстановка в Сирия/, съдът установява релевантната за правния спор фактическа обстановка, която, подробно и вярно описана в мотивите на оспорения съдебен акт, се възприема от касационната инстанция. Съобразен е и Социален доклад ДП/Д-Х-Х/109-003 от 16.04.2025 г., съгласно който на детето са осигурени добри битови условия, то е в добро емоционално и физическо състояние и редовно поддържа телефонна връзка със семейството си, което живее в Сирия). В хода на съдебното дирене е безспорно установено, че производството пред административния орган е образувано по молба за предоставяне на международна закрила от властите в Република България, подадена от чужденеца на 24.09.2024г. В тази връзка, на 19.12.2024 г. със сирийския гражданин е проведено интервю, в присъствието на особения представител и социален работник, в хода на което е заявил, че няма роднини в ЕС. Напуснал Сирия преди пет месеца нелегално, като е влязъл в Турция, където е останал три дни. Преминал нелегално в България преди около три месеца с група от още 30 души. Разказва, че след като преминали границата вървели няколко километра в гората, където ги задържала полицията. Пред административния орган е посочил, че причина да напусне Сирия била, защото сестра му е болна, а баща му е възрастен и не може да работи. Заявил е, че не иска да се върне в Сирия, защото искал сестра му да се лекува тук. Посочил е, че цялото му семейство баща, майка, един брат и две сестри продължавали да живеят в Сирия в гр. Дейр Алзор. В страната си по произход не е арестуван или осъждан, не е имал проблеми заради религията или етноса си, нито проблеми с властите, не е членувал в политическа партия или организация, не му е било оказвано насилие, не е бил преследван, не е получавал заплахи. Посочил, че положението в България е по-добро и по-спокойно и събирането на семейството ставало бързо. При тези данни, преценявайки разказаната от чужденеца бежанска история, като съчинена въз основа на общоизвестни за Сирия факти единствено за целите на производството за предоставяне на международна закрила, председателят на ДАБ е издал атакуваното пред първата инстанция решение, с което е отказал да предостави на чуждия гражданин статут на бежанец и хуманитарен статут. Административния съд подробно е разгледал принципът за забрана за връщане по чл.4, ал. 3 от ЗУБ като е приел, че същия е неприложим. В случая административния съд е извършил преценка съгласно чл. 6а от ЗУБ за най-добрия интерес на детето, като е приел, че правата на непълнолетния не са нарушени и по отношение на него като дете не съществуват рискове за неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Спрямо неговите роднини в Сирия няма данни да е налице насилие и репресия, следователно той би продължил да живее спокойно и да се развива там в семейна среда. Административния орган е обсъдил доказателствата, относими към изискването да бъде защитен най- добрия интерес на детето, но съпоставени с приложимите за хуманитарен статут норми е преценено, че тези доказателства не са достатъчни, че да се прецени, че са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. В обжалваното решение административният съд е приел, че актът на председателя на ДАБ е законосъобразен, при което е отхвърлил жалбата на търсещото закрила лице като неоснователна. За да постанови този правен резултат, подробно обсъждайки в мотивите си установените по делото факти, административният съд е приел, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. В този смисъл е постановен атакувания пред касационната инстанция съдебен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които възприети от касационната инстанция е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи включително с данните от представените пред касационната инстанция справки относно Сирия вх. МД-02-398/21.07.2025 г. и вх. МД-02-483/10.09.2025 г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Касационният съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, а преди него - и на административния орган, че разказаната от чужденеца бежанска история и желанието за живот в България се основава изцяло на лични мотиви. Правилно административния съд е приел, че историята на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, а са изтъкнати по-скоро лични и икономически причини за напускане на страната по произход. Противно на изтъкнатите в касационната жалба възражения, като обосновани и законосъобразни следва да се определят изводите на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в страната, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че цитираните от съда справки не са били анализирани обстойно и не са потърсени други общодостъпни източници на информация. Представените актуални справки са изготвени от дирекция "Международна дейност" на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището и са съставени изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Именно тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият случай. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,