Решение № 5279 от 23.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16209/2009 г.

Решение № 5279 от 23.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16209/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - гр. Варна против Решение № 1808/30.10.2009 г., постановено по адм. д. № 1541/09 г. по описа на Административния съд - гр. Варна, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 9-953/23.04.2009 г., издадена от директора на ТД на НАП - гр. Варна. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде потвърдена Заповедта за налагане на ПАМ. Ответникът "Алекс ТВ" ЕООД, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Варна, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 9-953/23.04.09 г., издадена от директора на ТД на НАП - гр. Варна, с която на "Алекс ТВ" ЕООД - гр. Провадия, на основание чл. 186 и 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" и "забрана достъпа до търговския обект" - кабелна телевизия, находяща се в гр. Провадия, за срок от един месец. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че при извършена проверка от органи по приходите на кабелна телевизия в гр. Провадия е установено, че на 14.01.08 г. в гр. Провадия между "Алекс ТВ" ЕООД и лицето Сейнур Зейнун Мехмедова е сключен договор № 3730 за изграждане на кабелна мрежа и включването й в нея, за което лицето е заплатило 20 лв., като за така получената сума в брой не е издадена фискална касова бележка от кочан, не е установено и плащане по банков път, поради което е прието наличие на извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите и чл. 118 и 186 ЗДДС. Поради това и на основание чл. 23 ЗАНН за защита на обществените интереси и за изпълнение на целите на закона е издадена процесната заповед за налагане на ПАМ. Съдът е посочил, че налагането на административно наказание от АНО следва да е обосновано съобразно преследваната от закона цел. В обжалваната заповед липсват мотиви за налагане на ПАМ, както и не е установено извършване на противоправно поведение като за извършено плащане не са представени доказателства в преписката, не е обоснован и срока за налагане на ПАМ. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ "запечатване на обект", съставлява нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Продължителността на наложената ПАМ следва да е обоснована с конкретните фактически основания, наложили именно определения от органа срок, а в обжалваната заповед не са изложени мотиви относно упражняването на правомощието на органа по приходите по целесъобразност да определи максимално допустимия по закона срок за действие на мярката. Липсата на мотиви в тази част лишава съда от възможността да установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона - чл. 145, т. 5 АПК. Съдът е приел, че допуснатото нарушение е съществено и е достатъчно основание за отмяна на заповедта. Така постановеното решение е правилно. По делото не съществува спор от фактическа страна и релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от съда и отразени в мотивите на съдебното решение, както са възпроизведени накратко по-горе. Спорът по делото е свързан с отговора на въпроса, дали липсата на мотиви в обжалваната заповед за налагане на ПАМ, включително относно продължителността на наложената мярка, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя незаконосъобразност на заповедта. Изводите, до които е достигнал първоинстанционният съд, са правилни и се споделят от настоящия състав. В разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка "запечатване на обект" за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Наред с това води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията за законосъобразност на акта, което съдът следва да провери съгласно чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146, т. 5 АПК. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил максималния срок, посочен в закона. Като не е направил това, административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Предвид изложеното обжалваната заповед е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила относно съдържанието й, както и при несъответствие с целта на закона. Следва да се отбележи, че такава е и практиката на ВАС по подобни казуси в по-голямата си част. Като е достигнал до същия извод и е отменил заповедта, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,