Решение № 13331 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5163/2018 г.

Решение № 13331 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5163/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационните жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ – Велико Търново и на "Плира 99-3" ЕООД, ЕИК 200723957 със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. "Георги Кочев" № 84 и съдебен адрес: гр. София, ул. "Г. С. Раковски" № 133, ет. 1, подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв. Балкански, против решение № 73/06.03.2018 г. на Административен съд – Велико Търново /АСВТ/, постановено по адм. д. № 514/2017 г. С касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново се обжалва решението на административния съд в частта му, в която е намален установеният с ревизионния акт /РА/ резултат за 2010 г. – данък в размер на 10 319 лв. и лихви 6 323. 07 лв. на данък в размер на 80 лв. и лихви – 49. 20 лв., както и в частта му, в която ответникът е осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 315. 50 лв. В нея са посочени всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се излагат доводи за неправилна преценка от страна на съда на събраните по делото и относими към спора доказателства, съответно неправилно установени факти и неправилно приложен материален закон, а именно чл. 46, ал. 1, т. 4 ЗКПО. Претендира се отмяна на решението в оспорената му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Плира 99-3" ЕООД или при наличие на съществени процесуални нарушения – връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия първоинстанционен съд, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в размер на 1 631 лв. Ответникът по касационната жалба - "Плира 99-3" ЕООД оспорва същата чрез пълномощника си адв. Балкански и заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение в обжалваната част, както и за присъждане на направените за касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. С касационната жалба на "Плира 99-3" ЕООД решението на административния съд се обжалва в частта му, в която е отхвърлена жалбата му против РА. Твърди се наличие на отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението в оспорената част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново – оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Ушилова по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане за отхвърлянето й като неоснователна, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 530 лв. за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия касационен състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни против съответните части от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятни за тях, са допустими. Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № Р-04000416006035- 091-001/31.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден в оспорената част с решение № 171/23.06.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице "Плира 99-3" ЕООД са установени задължения за: 1. корпоративен данък за 2010 г. в размер на 10 319 лв. и лихва – 6 323. 07 лв.; 2. Корпоративен данък за 2014 г. – 8 788. 45 лв. и лихва – 1 786. 21 лв. Първоинстанционният съд е приел оспорването за допустимо, а РА като издаден от компетентни органи по приходите след проведено ревизионно производство, в което са спазени административнопроизводствените правила. Изменил е РА в частта му относно установения с него корпоративен данък за 2010 г., като е определил същия в размер на 80 лв. и лихва – 49. 20 лв. Отхвърлил е жалбата на дружеството против останалата част от него. За да постанови този резултат, е приел, че основанието за преобразуването на финансовия резултат /ФР/ по чл. 46, ал. 1, т. 4 ЗКПО със сумата от 102 390 лв. е възникнало през 2014 г., а не през 2010 г., поради което актът е незаконосъобразен. Приел е, че РА е законосъобразен в частта му, в която е увеличен ФР за 2010 г. на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО със сумата от 800 лв., представляваща документално необоснован разход за транспорт, фактуриран от "Лео Скин" с фактура № 27/22.01.2010 г. за доставка на свински кожи и транспорт. За да отхвърли жалбата на дружеството против РА в частта му на установените задължения за 2014 г., съдът е приел, че правилно е приложен институтът на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО по отношение на задължението на ревизираното лице в размер на 106 515. 20 лв. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, постановено от компетентен съд, на когото делото е подсъдно според правилата, определящи родовата и местна подсъдност съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК, в законен състав, съгласно чл. 164 АПК и по допустимо оспорване според изискванията на чл. 156, ал. 1 ДОПК. Не са допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и такива конкретно не се твърдят и в двете касационни жалби. Не се твърдят също така допуснати от съда нарушения на логическите или опитните правила при преценка на доказателствата. І. По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП": Правният интерес на този касатор с оглед постановения диспозитив на първоинстанционното решение "изменя РА" е формиран по отношение разликата между установените с РА задължения за корпоративен данък и лихви за 2010 г. /данък 10 319 лв. и лихва 6 323. 07 лв. / и установените такива с решението на ВТАС /данък 80 лв. и лихва – 49. 20 лв. / Правилни са изводите на административния съд за това, че в противоречие с чл. 46, ал. 1, т. 4 ЗКПО с РА е извършено увеличение на ФР за 2010 г. със сумата от 102 390 лв. и в резултат на това са установени допълнително задължения за корпоративен данък и лихви /данък в размер 10 239 лв. и лихва – 6 273. 87 лв. /. За да извърши това преобразуване ревизиращият екип е приел, че опрощаването на вземането в посочения размер е направено от кредитора "Агро Резонанс" ЕООД с протокол за бракуване на материални запаси от 30.12.2010 г., въз основа на който в счетоводството на "Трикон Експорт" ЕООД /предишно име на "Плира 99-3" ЕООД до промяната му на 30.01.2015 г. / според представената счетоводна справка № 8 и/31.12.2010 г. е взета следната счетоводна операция – ДТ сметка 304 "стоки" – минус 102 390 лв. и КТ сметка 401-4 "Доставчик Агро Резонанс" – минус 102 390 лв., т. е. бракуваните стоки /кожи ЕРД/ са отразени счетоводно като изписани и върнати на доставчика. Представеният от ревизираното дружество протокол от 30.12.2010 г. е изготвен от членовете на назначена комисия със заповед № 1/28.12.2010 г. на управителя. С него са бракувани 1 500 бр. свински кожи на стойност 102 390 лв. Както е посочено в ревизионния доклад на стр. 16 вероятно се касае за бракуване на кожи от ЕРД, доставени от "Агро Резонанс" ЕООД през 2009 г., а не за свински кожи, тъй като доставените от този доставчик свински кожи са само 5 040 бр., а балансовата стойност на наличните към 31.12.2010 г. кожи от ЕРД е в размер на 102 390 лв., каквато е стойността на бракуваните стоки по протокола. Посоченото съответства и на счетоводно записаното отписване на кожи от ЕРД от стоковата сметка. Тази грешка обаче е без значение за разрешаването на настоящия правен спор, тъй като не е спорно, че счетоводно дружеството не е отразило разходи за бракуваните стоки, които да не са признати с РА на основание чл. 28, ал. 2 ЗКПО. Независимо от отразеното в счетоводната справка № 8 и/31.12.2010 г. счетоводно сторниране на сумата от 102 390 лв. по сметка 401-4 "Доставчик Агро Резонанс" /– минус 102 390 лв./, според заключението на вещото лице по назначената ССЕ началното и крайното салдо по сметка 401-4 "Доставчик Агро Резонанс" за 2010 г. не е променено и общият размер на задълженията на ревизираното дружество към този доставчик остава 208 905. 60 лв. От изложеното следва, че дори и счетоводно при получателя на стоката не е отразено към 31.12.2010 г. намаляване на неговото задължение със 102 390 лв. към края на 2010 г. Сумата по този протокол не е намерила отражение нито в отчета за приходите и разходите за 2010 г., нито в годишната данъчна декларация за тази година. Според данните в протокола за извършената насрещна проверка на "Агро Резонанс" ЕООД от представените счетоводни регистри не се установява отразяване на протокола за брак през 2010 г., нито издаването и счетоводното отразяване на кредитно известие, с което се намалява данъчната основа в хипотезата на разваляне на доставката, каквото според ССЕ е следвало да бъде издадено от доставчика. На 24.07.2013 г. между "Агро Резонанс" ЕООД и "Трикон Експорт" ЕООД е подписан акт за прихващане на задължения, според който задължението на "Агро Резонанс" ЕООД в размер на 102 390 лв., което е признато по протокола за брак № 001/30.12.2010 г., се приспада от задължението на "Трикон Експорт" ЕООД, възлизащо на 158 605. 20 лв. и след приспадането остават дължими 56 215 лв. Този акт за прихващане отново според констатациите в протокола за извършената насрещна проверка на "Агро Резонанс" ЕООД е осчетоводен през 2013 г. с намаление на сумата от 102 390 лв. по сметка 411 "Клиенти". Правилно е приел съдът, че доколкото сумата от 102 390 лв. не е била заплатена от получателя на доставчика, то доставчикът не е имал задължението да я върне, поради което не са налице насрещни вземания, които да се прихващат. Този въпрос обаче, както и въпросът за това дали споразумението от 24.07.2013 г. има характер на такова, с което кредиторът опрощава вземането си от длъжника или не, е неотносим към настоящия правен спор, тъй като то не е постигнато през процесната 2010 г. При така безспорно установените по делото факти правилно е приел първоинстанционният съд, че през 2010 г. не е направено от кредитора "Агро Резонанс" ЕООД опрощаване на вземането му от "Трикон Експорт" ЕООД в размер на 102 390 лв. Съгласно чл. 108 ЗЗД задължението се опрощава, ако кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника. За да настъпи погасителният ефект на опрощаването, между страните следва да бъде постигнато съгласие относно конкретното задължение, определено по основание и размер, което се опрощава. В случая не са налице по делото доказателства за наличието на такъв договор между "Агро Резонанс" ЕООД и "Трикон Експорт" ЕООД, сключен през 2010 г. С оглед изложеното настоящата касационна инстанция намира касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" за неоснователна, а решението на първостепенния съд за правилно в обжалваната част. ІІ. По касационната жалба на "Плира 99-3" ЕООД: С тази касационна жалба решението се оспорва в частта му, в която е потвърден РА относно установените с него задължения за корпоративен данък за 2010 г. в размер на 80 лв. и лихва - 49. 20 лв., както и тези за 2014 г. – данък в размер на 8 788. 45 лв. и лихва – 1 786. 21 лв. Решението на административния съд е правилно в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против частта от РА, в която ФР за 2010 г. е преобразуван на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО с непризнат разход за транспорт в размер на 800 лв., фактуриран от "Лео Скин" с фактура № 27/22.01.2010 г. за доставка на свински кожи и транспорт. Не е спорно, че с влязъл в сила РА е установена липсата на доставка по тази фактура. Доказателства за осъществяването й не са ангажирани от ревизираното дружество – получател по фактурата, нито в ревизионното производство, нито в съдебното производство. Издаването на фактура за неосъществена стопанска операция дава основание да се приеме, че счетоводно отразеният въз основа на нея разход не е документално обоснован. Неоснователно се претендира от касатора извършването на корекция на ФР с отчетения приход във връзка с непризнатия разход.