Решение № 9510 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12372/2018 г.

Решение № 9510 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12372/2018 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Б., от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат С. М. против решение № 505 от 3.08.2018 г. по адм. дело № 414/2018 г. на Административен съд-П., с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 1012-12-26#1 от 03.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ - П. и са присъдени разноски. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата и в писмено становище доводи се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендират се разноски за касационната инстанция. Ответната по жалбата страна - директорът на ТП на НОИ- П. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. Б. срещу решение № 1012-12-26#1 от 03.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ – П., с което потвърдено разпореждане № РВ-3-12-00378783 от 19.02.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което Батачка е задължена да възстанови полученото парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 01.04.2017 г. до 17.01.2018 г. в размер на 3416, 13 лева, от които 3267, 27 лева – главница и 148, 86 лева – дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорените актове са издадени в съответствие с чл. 114, ал. 1 и чл. 113 КСО. Приел е, че от 26. 03-2017 г. майката Р. Батачка е с прекратено трудово правоотношение, респ. прекратено осигуряване, и същата от този момент не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КТ. Това е довело и до прекратяване правото на С. Б., на която е било прехвърлено правото на отпуск за отглеждане на малко дете, на обезщетение. Решението е правилно. Установено е по делото, че С. Б. е ползвала отпуск за отглеждане на малко дете до две години в качеството й на баба, считано от 26.03.2017 г. до 17.01.2018 г., съгласно чл. 164, ал. 1 от КТ, за детето А. Б. Т. правоотношение на майката Р. Батачка е прекратено на 26.03.2017 г. На 22.03.2017 г. С. Б. е представила заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО. Със същото в качеството си на баба е декларирала, че осигуряването на майката – Р. Батачка не е прекратено, и че в срок до три работни дни от промяна в декларираните обстоятелства, свързани с изплащането на паричното обезщетение по чл. 53 от КСО, ще подаде ново заявление-декларация. С. Б. не е декларирала с подаване на ново заявление-декларация, че осигуряването на майката Р. Батачка е прекратено от 26.03.2017 г. С разпореждане № РВ-3-12-00378783 от 19.02.2018 г., ръководителят на контрола по разходите на ДОО е разпоредил С. Б. да възстанови полученото парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 01.04.2017 г. до 17.01.2018 г. в размер на 3416, 13 лева, от които 3267, 27 лева – главница и 148, 86 лева – дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Разпореждането е обжалвано по административен ред, и с решение № 1012-12-26#1 от 03.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ – П. същото е потвърдено. Предвид установената фактическа обстановка, изводите на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. Съгласно чл. 164, ал. 1 КТ, след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на детето до навършване на 2-годишната му възраст. В чл. 164, ал. 4 КТ е предвидено, че през време на отпуск по предходните алинеи на майката (осиновителката) или на лицето, което е поело отглеждането на детето, се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. Съгласно чл. 52а КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. В чл. 53, ал. 1 КСО е предвидено, че месечното парично обезщетението при отглеждане на малко дете се изплаща след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния отпуск за отглеждане на малко дете на майката, в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/, а според ал. 2, когато допълнителният платен отпуск за отглеждане на малко дете вместо от майката се ползва от бащата или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със ЗБДОО. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "д" КСО осигурените за общо заболяване и майчинство имат право на парични обезщетения за отглеждане на малко дете. От анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че едно от кумулативните изисквания, за да е налице право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, е майката да е осигурено лице за общо заболяване и майчинството. Това изискване съществува и за случаите, при които правото на отпуск за отглеждане на малко дете и съответно - за получаване на обезщетение, е прехвърлено на друго лице по реда на чл. 164, ал. 3 КТ, тъй като правото на това лице е производно от правото на отпуск, съответно - на парично обезщетение, на майката. В конкретния случай майката на детето е престанала да отговаря на изискването да е осигурено лице за общо заболяване и майчинство, считано от 26.03.2017 г., когато е прекратено трудовото й правоотношение, респ. прекратено осигуряването й. От този момент майката Р. Батачка не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КТ. Жалбоподателката С. Б., като лице на което е прехвърлено правото на платен отпуск за отглеждане на малко дете и съответно - на парично обезщетение, няма самостоятелни права, а същите са производни от правата на майката. Затова след датата 01.04.2017 г. жалбоподателката е получила обезщетението без да е имала право на това и следва да го възстанови на основание чл. 114, ал. 1 КСО. Възражението на С. Б., че е била добросъвестно лице при получаването на сумите и поради това не дължи връщането им е неоснователно. Неоснователно е и оплакването, че посочената сума не се дължи поради обстоятелството, че Р. Батачка е започнала работа в "Круйз Ривър Сървисис" от 26.03.2017 г., за което има представен договор. Представеният временен трудов договор с "Круйз Ривър Сървисис" е за периода 26. 03. -15.11.2017 г. и наличието на същия не влияе на крайния извод за дължимост на посочените суми. От една страна, попълнената бланка на договор, без дата, не установява качеството на осигурено лице поради липсата на доказателства за непрекратено правоотношение, възникнало с посочения работодател. От друга страна липсват доказателства за започната трудова дейност по този договор, за който е посочено единствено, че е за периода от 26. 03 до 15.11.2017 г. Липсата на доказване на този правно релевантен факт обуславя извода за невъзникване на основания за обезщетение. В тази връзка са неотносими наведените оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил Регламент 1408/71 г. и 574/72 за прилагането на схемите за социално осигуряване. Отделно от това не е декларирана промяна в трудовия статут на майката, което е в нарушение на изискването за деклариране. По изложените съображения, правилно е разпоредено възстановяване на получените суми за обезщетение за отглеждане на малко дете. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не са налице твърдените касационни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,