Решение № 6208 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 52/2009 г.

Решение № 6208 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 52/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Плевен против решение № 560/24.10.2008 г. по административно дело № 310/2008 г. на Административен съд - Плевен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, ЕТ "Доктор Стефка Банчева" - Стефка Цветанова Банчева, от гр. Искър не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е частично основателна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е писмена покана № 29-05-1059/11.03.2008 г. на Директора на РЗОК - Плевен за възстановяване на суми, получени без правно основание от ЕТ "Доктор Стефка Банчева" - Стефка Цветанова Банчева, от гр. Искър във връзка с починали 19 здравноосигурени лица от пациентската листа. С обжалваното решение административният съд е уважил оспорването, приемайки че административният орган е издал атакувания акт в хипотеза на некомпетентност по време. Посочил е, че този порок се детерминира от неизвършване на ежемесечен контрол от страна на РЗОК в съответствие с разписаната в НРД - 2006 и индивидуалния договор между страните процедура по проверка и връщане на попълнените фактури и спецификации при отчетите на ИМП. По делото е установено, че със заповед № РД-08-1196/17.12.2007 г. директорът на РЗОК - Плевен е наредил да бъде извършена финансова проверка на ЕТ "Доктор Стефка Банчева" - Стефка Цветанова Банчева, от гр. Искър по изпълнение на индивидуалните договори за оказване на първична извънболнична медицинска помощ за 2006 г. и 2007 г. След извършената проверка е съставен финансов протокол № 360/28.12.2007 г., в който е констатирано, че за периода от м. януари 2006 г. до м. февруари 2007 г. лечебното заведение е получило без основание суми за 19 починали здравноосигурени лица от пациентската си листа. Изготвен е протокол за неоснователно получени суми № 361/28.12.2007 г., съгласно който същите възлизат на 186.97 лева главница и 30.43 лева лихви. Констатациите на контролните органи се потвърждават и от назначената от първоинстанционния съд съдебно-икономическа експертиза. Административният съд законосъобразно е приел, че писмена покана № № 29-05-1059/11.03.2008 г. на директора на РЗОК - Плевен за възстановяване на суми, получени без правно основание от ИМП носи белезите на индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК. Налице е засягане на права и законни интереси на оспорващия, произтичащо от създадени задължения за плащане, със способ за изпълнение - чрез прихващане, поради което по силата на конституционната разпоредба на чл. 120, ал. 1 е допустим съдебен контрол. При неточно приложение на материалния закон обаче съдът е приел, че при издаването на индивидуалният административен акт административният орган е действал в условията на некомпетентност по време. Директорът на РЗОК-Плевен е спазил нормативно установения ред. Налице е заповед за назначаване на проверка и констатации от провеждането на същата, материализирани във финансов протокол и протокол за неоснователно получени суми. Съгласно чл. 138, ал. 1 от НРД - 2006 г. заплащането на договорената дейност за медицинско обслужване на ЗЗОЛ, включени в регистъра на изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ по основен пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК се определя в зависимост от възрастта и броя на здравноосигурените лица с постоянен или временен избор при ИМП. С разпоредбата на чл. 233 от НРД - 2006 г. са уредени различни хипотези, в които ИМП е задължен да възстанови неоснователно получени суми. След като медицинската дейност не е извършвана за същата не се дължи плащане. За възникване на задължението за възстановяване на неоснователно получени суми е достатъчно констатирането на горните обстоятелства при проверка на контролните органи на РЗОК, респ. на лица от НЗОК, без фактическият състав да е обвързан от наличие на виновно поведение на ИМП. От обстоятелството, че починалите ЗЗОЛ не са изключени своевременно от регистъра на общопрактикуващия лекар, не следва друго, защото въпросът за добросъвестността не се третира в този случай. Като е приел друго административният съд неправилно е изтълкувал и приложил цитираните текстове от АПК и НРД 2006, поради което в тази му част решението следва да се отмени като се постанови ново по съществото на спора съгласно чл. 222, ал. 1 АПК, с което да се отхвърли подадената жалба. Съдебното решение е правилно по своя краен резултат в частта, с която е отменена поканата досежно дължимите лихви. В индивидуалния договор между страните не е уговорено задължение за лихви. Подобна възможност не е предвидена и с разпоредбата на чл. 233 от НРД - 2006 г., уреждаща възстановяването на неоснователно получени суми. Следователно, доколкото се касае за парично вземане, приложими са общите правила на чл. 86 от ЗЗД - длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Процесното парично задължение става изискуемо при получаване на писмената покана от ИМП, а НЗОК може да претендира дължимите лихви за забава по общия исков ред, поради липсата на изрична разпоредба в НРД, уреждаща друг специален ред. Направеното от ответника по касационната жалба искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Отговорността за разноски е обективна и невиновна. Тя обхваща само направените такива, чието присъждане законодателят е предвидил. Правилата на ГПК се прилагат в административното правосъдие само по неуредените в дял III на АПК въпроси - чл. 144 от АПК. Разпоредбата на чл. 143 от АПК е наименована "Отговорност за разноски" и урежда изчерпателно хипотезите за тяхната дължимост. В съдържанието и не е включено юрисконсултско възнаграждение и това не е пропуск. Юрисконсултът в държавната администрация и в другите държавни учреждения е държавен служител или по служебно правоотношение, или по трудово правоотношение и за положения от него труд получава заплата или трудово възнаграждение. Адвокатът не получава заплата или трудово възнаграждение и затова за своя труд той получава уговорен с договора за правни услуги хонорар, вкл. и когато поема защитата на държавен орган. В бюджета на държавния орган е предвидена заплатата или трудовото възнаграждение на юрисконсулта, но хонорара на адвоката не е предвиден. Затова според чл. 143, ал. 4 АПК при отхвърляне на оспорването от съда той присъжда и минималното възнаграждение за един адвокат, ако другата страна (административният орган) е ползвала такъв, но не присъжда юрисконсултско възнаграждение. Искането е неоснователно и при субсидиарно приложение на ГПК. Според чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Директорът на РЗОК не е юридическо лице или едноличен търговец, поради което основаното на тази разпоредба искане е неоснователно. В полза на касатора следва да се присъдят направените разноски под формата на ДТ за касационната инстанция, които съобразно доказателствата в тази насока и в съответствие с изхода на оспорването възлизат на сумата от 25.00 лева. Присъдените от първоинстанционния съд разноски в полза на ЕТ "Доктор Стефка Банчева" - Стефка Цветанова Банчева, от гр. Искър следва да бъдат определени съобразно уважената част от оспорването като техния размер се редуцира до сумата от 28.14 лева. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение