Решение № 14162 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12623/2017 г.

Решение № 14162 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12623/2017 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на Общинска служба по земеделие гр. Враца против решение № 326 от 26.09.2017 г. по адм. д. № 204/2017 г. по описа на Административен съд - Враца. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени решението на АС - Враца и, вместо него, да постанови друго по същество, с което да отхвърли жалбата на "БГ Агро-Север" ЕООД, с. Девене, обл. Враца против мълчалив отказ на началника на ОСЗ Враца за регистриране на договор за наем на земеделска земя. Ответникът "БГ Агро-Север" ЕООД, с. Девене, обл. Враца, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Четвърто отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, макар и не изцяло по изложените в нея съображения. Както е констатирал първоинстанционният съд, със заявление вх. № 461/14.02.2017 г. жалбоподателят е поискал от ОС "Земеделие" - Враца да се отрази и впише в регистрите на ОСЗ-Враца договор за наем на земеделска земя в землището на гр. Враца, сключен между него и "Титан Агро България" ЕООД за стопанската 2016/2017 г. Към заявлението е представен и сключения договор, чието вписване се иска. Анализирайки разпоредбите на чл. 41 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ Административен съд Враца е изложил съображения, че регистрирането на правните основания се извършва от общинската служба по земеделие, по местонахождението на площите в срок от 1 октомври до 15 февруари на следващата година и че след като жалбоподателят е регистриран като земеделски стопанин административният орган е следвало да извърши исканата административна услуга. Съдът е приел, че ОСЗ има качеството на орган по регистрация, който при наличие на правно основание следва да извърши исканата услуга. Поради това е отменил мълчалив отказ на началника на ОСЗ Враца за регистриране на договор за наем на земеделска земя. Регистрацията на документи, доказващи правно основание за ползване на земеделски земи, е единна процедура, която се извършва с две основни цели: за целите на подпомагането на земеделските производители по ЗПЗП и за целите на насърчаване на уедрено ползване и създаване на масиви, съгласно ЗСПЗЗ. В частност, наличие на вече регистрирано правно основание за ползване на земеделски имот е необходимо и за целите на регистрацията на земеделските стопани, съгласно Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, като правното основание се посочва в анкетните карти, които се попълват по реда на посочената наредба. Съгласно чл. 41, ал. 3 ЗПЗП, съгласно редакцията му от ДВ, бр. 12 от 2015 г., в сила към момента на подаване на заявлението, за да подадат заявление за подпомагане, кандидатите следва първо да са регистрирали документите, доказващи правното основание за ползваните от тях земеделски площи в общинските служби по земеделие по местонахождение на площите, а земеделските стопани, които са собственици на земите, подават и декларация по чл. 69 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Правните основания за ползване на площите се регистрират в специализиран софтуерен продукт, създаден от Министерството на земеделието и храните. Съгласно ал. 4 на текста, в редакцията и в сила от 07.02.2017 г., общинските служби по земеделие проверяват представените им заявления за подпомагане за наличие на правно основание по ал. 1 за ползване на заявените земеделски площи от кандидатите за подпомагане, чрез специализирания софтуерен продукт по ал. 3. Общинските служби по земеделие не въвеждат информацията съгласно чл. 32, ал. 4 в системата по чл. 31, ал. 1 за заявените за подпомагане земеделски площи, за които не бъде установено правно основание за тяхното ползване и когато ползвателят на земята не е направил вноската по чл. 37в, ал. 7 и чл. 37ж, ал. 12 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Условията и редът за прилагане на ал. 3 и 4 се уреждат с наредбата по чл. 32, ал. 5. Регистрирането на правните основания за ползване на земеделските земи по реда на ал. 3 се извършва в общинските служби по земеделие по местонахождение на площите в срок от 1 октомври до 15 февруари на следващата година. Съгласно чл. 2а от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /наредбата по чл. 32, ал. 5 ЗПЗП/, в редакцията и към подаване на заявлението, ползватели на земеделски площи могат да бъдат, наред с останалите изброени, и арендатори или наематели. Правното основание за ползване на земеделски земи се доказва с изброените в наредбата документи, сред които са и договорите за аренда или за наем на земеделски земи. Съгласно чл. 2а, ал. 4 от Наредбата, документите по ал. 2, доказващи правното основание за ползване на земеделските земи, с които се кандидатства за подпомагане, се съхраняват най-малко 5 години от годината на кандидатстване и се предоставят при поискване. Съгласно чл. 37б ЗСПЗЗ ползвателите на земеделски земи са длъжни да представят в общинската служба по земеделие копие от договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земята / включително когато не кандидатстват за подпомагане по ЗПЗП и когато не желаят да участват с ползваните от тях земи в масиви/. Общинската служба по земеделие води регистър на собствениците и ползвателите на земеделски земи и предоставя информация за тях на ползвателите, участващи в споразумението по чл. 37в с цел насърчаване на уедрено ползване и създаване на масиви. Спорът по същество се свежда до това длъжна ли е ОСЗ да регистрира като правно основание за ползване договор за наем на земеделски имоти, които за същия период са включени и в споразумение за ползване по чл. 37в ЗСПЗЗ. Преди обаче да даде отговор на този въпрос, административният съд е следвало да извърши преценка подсъден ли му е спорът. Задължението и компетентността на ОСЗ за водене на регистри на земеделските земи и ползването им е предвидено в чл. 60, ал. 6, т. 12 ППЗСПЗЗ. Тези регистри са различни от системата за регистрация на кандидатите, на заявленията за подпомагане и на заявките за плащане и от системата за идентификация на земеделските парцели, предвидени по ЗПЗП. Последните са част от Интегрираната система за администриране и контрол и се поддържат съответно от Разплащателна агенция и от МЗХ на Централно ниво. Регистърът на земеделските земи по чл. 60, ал. 6, т. 12 ППЗСПЗЗ е единен регистър, който се поддържа от ОСЗ на местно ниво, макар от него да се черпи информация за различни цели и от различни администрации и органи, както се посочи по-горе. Впрочем, в настоящата редакция на чл. 41, ал. 3 ЗПЗП изрично е посочено, че регистрацията на основанията за ползване на земеделските земи се извършва по реда на ЗСПЗЗ. Следователно, отказът за регистрацията - мълчалив или изричен - попада в обхвата на § 19 ПЗР ЗИД АПК и подлежи на обжалване пред районен съд. Поради това, като е разгледал спора, административният съд е постановил недопустимо решение. Освен това, неправилно е определен и конституиран и ответникът по спора. Заявлението за регистрация на договори по чл. 41 ЗПЗП се отправя до съответната общинска служба по земеделие и се извършва от нея. Съгласно чл. 60, ал. 6 ППЗСПЗЗ, общинските служби по земеделие, а не техните началници, наред с останалите им правомощия, водят регистри за земеделските земи и ползването им. Общинската служба по земеделие е колегиален административен орган, според начина на вземане на решенията. След като задължението за водене на регистъра е на колегиалния административен орган, отказът за регистрация, било то изричен или мълчалив, също е формиран от колегиалния административен орган и именно той е следвало да бъде конституиран като ответник по спора. Съгласно чл. 154 АПК, съдът конституира ответника служебно. По тези съображения решението на Административен съд Враца, като недопустимо, следва да бъде отменено. Делото следва да бъде изпратено по подсъдност на Районен съд гр. Враца, на основание чл. 135, ал. 2 АПК вр. § 19 ПЗР ЗИД АПК. Компетентният съд следва, съгласно чл. 154 АПК, да конституира надлежен ответник и да се произнесе по жалбата на "БГ Агро-Север" ЕООД. В този смисъл е и Решение № 8254 от 19.06.2018 г. по адм. д. № 8392/2017 г., постановено от ВАС, Трето отделение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение