Решение № 3277 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12724/2011 г.

Решение № 3277 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12724/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Пенка Николова Панчева от гр. Пловдив, срещу решение № 1461 от 25.08.2011 г., постановено по адм. дело № 1193 от 2011 г. от Административния съд - Пловдив. В жалбата се излагат отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт, както и решаване на спора по същество. Ответникът - областният управител на област с административен център гр. Пловдив, не е взел отношение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е била заповед № ЗД-07-13 от 19.04.2011 г. на областния управител на област с административен център Пловдив, с която на осн. чл. 5, ал. 2 вр. чл. 6 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) е било отказано да бъде уважено искане вх. № ИГ-05-32 от 21.07.2010 г. на Пенка Панчева в качеството й на наследник на Никола Александров Панчев - б. ж. на Пловдив, за еднократно обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че по делото не е било доказано твърдението на жалбоподателката, че присъдата на наследодателя, с която е бил осъден отсъствено на смърт, е била отменена по реда на надзора, или лицето е било реабилитирано по съдебен ред. Развити са съображения, че по отношение на наследодателя Никола Панчев не може да бъде приложен Законът за амнистията от 1964 г., тъй като разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от него изключвала амнистията за осъдените на смърт по Наредбата-закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане на България в световната война. В подкрепа на този извод административният съд се е позовал и на дадените от областния управител на област Пловдив указания на молителката със заповед № ЗД-00-216 от 24.11.2010 г. в месечен срок да представи доказателства за отмяна на присъдата по реда на надзора или за наличие на реабилитация по съдебен ред. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Същото е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установената по делото фактическа обстановка. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи за липса на основание за признаване право на обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. Лицата, за които по силата на чл. 1 от ЗПГРРЛ е обявена политическа и гражданска реабилитация, имащи право на еднократно обезщетение по чл. 2, т. 1 от с. з., следва да установят правото на обезщетение, т. е. елементите от фактическия състав на правото, с писмени доказателства - чл. 4, ал. 2 от закона. Въпреки дадените указания от областния управител с посочената по-горе заповед, получена лично от Панчева, такива доказателства не са били представени. От данните по делото е било установено, че наследодателят на Панчева е бил осъден от Народния съд 1944-1945 г., като впоследствие не е бил реабилитиран по съдебен ред, деянията му не са амнистирани, присъдата му не е отменена по реда на надзора. След като не е бил осъден от трети тринадесетчленен състав на Народния съд по наказателно дело № 3 от 1945 г., то явно не е била налице хипотезата на чл. 1 ЗПГРРЛ. Действително, съгласно удостоверение № 8933/1/17.10.2006 г. на МП - ГДИН, наследодателят Никола Панчев е бил помилван с Указ № 976 от 1969 г. и по тази причина - освободен от затвора, но такава хипотеза липсва в правните норми за признаване на политическа и гражданска реабилитация по ЗПГРРЛ. Като е приел данните по делото по този начин и е отхвърлил жалбата, Административният съд - Пловдив, е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,