Решение № 2587 от 24.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13592/2019 г.

Решение № 2587 от 24.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13592/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена чрез процесуален представител юрк. Церовски, против решение № 5940 от 14.10.2019 г. по адм. дело № 3663/2019 г. на Административен съд София – град, Трето отделение, 66 състав, с което по жалба на "ДЪБОВО ЕНЕРДЖИ" ЕООД, е отменено Решение № СП-3 от 06.03.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което се установява, считано от 31.07.2015 г. нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 1 188 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена 485, 60 лв. /MWh в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР по т. 15 за електрически централи с фотоволтаични модули над 200 kWp и е изпратена преписката за ново произнасяне от Комисия за енергийно и водно регулиране в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона в едномесечен срок от влизане в сила на съдебния акт. Излагат се доводи, че решението е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага, че решението е недопустимо, предвид на това, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба и че жалбоподателят не е обосновал личен и пряк правен интерес и не е адресат на оспорения акт. Излага доводи за неправилност на съдебното решение като смята, че е в нарушение на законодателството в областта на енергетиката изводът, че КЕВР е "следвало да анализира собствените нужди на отделните производители на енергия от възобновяеми източници, в частност на конкретния жалбоподател. "Излага, че са спазени § 16, т. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ относно определяне на "нетно специфично производство на електрическа енергия" за посочената в СП-3 група производители и при съобразяване на Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР, т. 15 и е определено количеството електрическа енергия за собствени нужди. На второ място излага, че са неправилни изводите съда, че следва да бъдат съобразени индивидуалните нужди за всеки производител при определяне на НСП, поради това, че КЕВР определя преференциални цени на електрическата енергия, произведена от ВИ по групи производители съобразно съответните нормативно установени критерии, но не определя индивидуално приложима цена за конкретен производител, а са съобразени стойностите за производителността на съответната група централи и чистото количество за продажба на произведената от съответната група производители електрическа енергия от ВИ. На трето място оспорва решението в частта, с която са присъдени разноски в полза на жалбоподателя в размер на 4576, 64 лв. и смята, че е прекомерно завишено. Иска, да се отмени решението като недопустимо или като неправилно, като се потвърди решението на КЕВР или се върне за ново разглеждане на друг съдебен състав Ответникът - "ДЪБОВО ЕНЕРДЖИ" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Минев, с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли, да бъде отхвърлена жалбата и да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът – Фонд "Сигурност на електроенергийната система", редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Ответникът - "Чез Електро България" АД, чрез процесуален представител юрист. Иванова, с писмен отговор и в съдебно заседание, излага доводи за основателност на жалбата и неправилност на съдебното решение. Ответникът - "ЕВН България Електроснабдяване ЕАД" гр. Пловдив, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Ответникът - "Енерго Про продажби" АД, гр. Варна, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Ответникът – "Национална електрическа компания" ЕАД, чрез процесуален представител юриск. Андреев с писмен отговор и в съдебно заседание излага доводи за основателност на жалбата и неправилност на обжалваното решение. Иска, да се отмени съдебното решение и се потвърди решението на КЕВР. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Излага, че е неоснователен доводът в касационната жалба за недопустимост, но тъй като оспореното решение СП-3/06.03.2019 г. не засяга пряко и непосредственото правата и интересите на "Дъбово Енереджи" ООД, тъй като дружеството не било страна в правоотношението при определянето на нетното специфично производство на ел. енергия. Смята, че дружеството-жалбоподател е собственик на електрическа централа от посочения вид и има сключен договор за присъединяване към електропреносната мрежа към "Електроенергиен системен оператор" ЕАД и договор за изкупуване на произведената ел. енергия с "НЕК" ЕАД. Излага обаче доводи, че оспореният съдебен акт е неправилен, постановен при осъществени нарушения на материалния закон. Излага, че с решението на КЕВР нетното специфично производство е установено въз основа на параметрите за първата година от периода на изкупуване и отразява нетната електрическа енергия в размер на 1187, 50 kWh след приспадане на собствени нужди в размер на 5 % или 62, 50 MWh без отчитане на деградацията на соларните панели през годините. КЕВР е установила нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 1187, 50 kWh при средногодишна продължителност на работа в размер на 1250 часа, годишна ангажираност 14, 27% при размер собствени нужди - 5 % или 62, 50 MWh от брутното годишно производство 1250 MWh. Въз основа на изложеното смята, че е неправилен изводът на съда, че в оспореното решение на КЕВР липсва анализ по отношение собствените нужди на отделните производители на енергия от възобновяеми източници, т. е че не са налице мотиви, обуславящи незаконосъобразност на акта, като неправилно съдът е отменил решението, поради наличието на основанията по чл. 146, т. 2 и 3 от АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. С решение № 5940 от 14.10.2019 г. по адм. дело № 3663/2019 г. на Административен съд София – град, Трето отделение, 66 състав, по жалба на "ДЪБОВО ЕНЕРДЖИ" ЕООД, е отменено Решение № СП-3 от 06.03.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което се установява, считано от 31.07.2015 г. нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 1 188 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена 485, 60 лв. /MWh в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР по т. 15 за електрически централи с фотоволтаични модули над 200 kWp и е изпратена преписката за ново произнасяне от Комисия за енергийно и водно регулиране в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона в едномесечен срок от влизане в сила на съдебния акт. С решението е осъдена КЕВР да заплати на "ДЪБОВО ЕНЕРДЖИ" ЕООД разноски по делото в размер на 4 626, 64 лева. Административният съд е приел, че жалбата против Решение № СП-3 от 06.03.2019 г. на КЕВР е допустима, като жалбоподателят е обосновал правен интерес като производител на електрическа енергия от централа с фотоволтаични модули над 200 kWp. Административният съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган и в съответствие с решение № 4923 от 20.07.2017 г. по адм. дело № 3249 от 2016 г. на Административен съд София - град, оставено в сила с решение № 14955 от 04.12.2018 г. по адм. дело № 10758 по описа за 2017 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, макар изрично да не е посочено в съдебните решения, че след отмяната на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР да се върне преписката за ново произнасяне, но това произтича от чл. 173, ал. 2 от АПК и предвид на това, че след отмяната не е отпаднало задължението и компетентността на КЕВР да определи НСП в изпълнение на § 17 на ЗИД на ЗЕ. Съдът е приел, че е допуснато нарушение предвид липса на мотиви, което представлява неспазване изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като ограничава правото на защита на засегнатите от него лица и препятства съдебния контрол върху неговата материална законосъобразност, представляващи основания за отмяна по чл. 146, т. 2 и 3 от АПК. Съдът е приел, че не са спазени указанията, предвид на това, че в решението на АССГ и в решението на ВАС ясно е указано, че при определяне на НСП следва да се анализират специфичните нужди на всеки производител на ел. енергия от възобновяем източник при определянето на компонента собствени нужди, съобразно съдържанието на понятието "нетно специфично производство", което означава индивидуален подход спрямо всеки производител, доколкото "собствен" означава личен, индивидуален, свой, частен, субективен, т. е. характерен само и единствено за определен субект, спрямо индивидуалните му характеристики, а не спрямо група от субекти, обединени по определен признак. Съдът е приел, че след като КЕВР не е анализирала собствените нужди на отделните производители на енергия от възобновяеми източници, в частност за конкретния жалбоподател, е наличие незаконосъобразност на административния акт. По тези мотиви е отменил решението и е върнал преписката на административния орган за постановяване на ново решение при спазване на изискванията за законосъобразност. От фактическа страна е обективно установено от съда, че производството пред КЕВР е образувано във връзка с изпълнение на решение № 4923 от 20.07.2017 г. по адм. дело № 3249 от 2016 г. на Административен съд София - град, оставено в сила с решение № 14955 от 04.12.2018 г. по адм. дело № 10758 по описа за 2017 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с което е отменено Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на ДКЕВР (сега КЕВР), в частта му по т. 2. 15, в която е определено нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР в размер на 1 188 kWh, при определената цена - на 485, 60 лв. /MWh, без ДДС, за електрически централи с фотоволтаични модули над 200 kW. При установяване на фактическите обстоятелства по делото съдът е пресъздал в съдебното решение мотивите на КЕВР при постановяване на Решение № СП-3 от 06.03.2019 г. и изпълнение на изискванията на § 17 от ЗИД на ЗЕ и § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЕВИ, както и са представени мотивите на АССГ и и ВАС във връзка с отмяната на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на ДКЕВР. По възражението за недопустимост на обжалваното решение настоящият съдебен състав приема, че са неоснователни доводите на касационния жалбоподател. Установено е, че "ДЪБОВО ЕНЕРДЖИ" ЕООД е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти - фотоволтаична централа "Дъбово", намираща се в с. Ветрен и с. Дъбово, общ. Мъглиж, обл. Стара Загора, с обща мощност 9, 66 MW, присъединена към електропреносното мрежа, съгласно Договор за присъединяване № ЕП-413.01.2011 г. Дружеството е сключило договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ВЕИ № 12 ИЕ-3323034/13.12.2012 г. г, с "НЕК" ЕАД (л. 30-49), както и договор за компенсиране с премии № ВЕИ-3/2018 г. от 30.10.2018 г. с Фонд "Сигурност на електроенергийната система". Съгласно чл. 11, ал. 2 от договора "НЕК" ЕАД дължи на дружеството цена за закупената ел. енергия, утвърдена с Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на КЕВР. С решение № СП-1/31.07.2015 г. КЕВР установява нетното специфичното производство на енергия от ВЕИ, като за жалбоподателя e относима разпоредбата на т. 2. 15 от посоченото решение. В съответствие с решението на КЕВР, считано от 31.07.2015 г. "НЕК" ЕАД започва да изкупува от жалбоподателя електрическа енергия по преференциална цена само до установеното нетно специфично производство /НСЦ/" - 1 188 kWh. Съгласно чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ (изм. обн., ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г., в сила от 24.07.2015 г) обществения доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. С оглед на изложеното жалбоподателят в първоинстанционното производство е надлежно процесуалноправно и материалноправно легитимиран да оспорва Решение № СП-3 от 06.03.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което се установява, считано от 31.07.2015 г. нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 1 188 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена 485, 60 лв. /MWh в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР по т. 15 за електрически централи с фотоволтаични модули над 200 kWp, след като попада в категорията електрически централи от посочения модул и се изкупува произведената от него електрическа енергия по определената преференциална цена с Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР по т. 15 от обществения доставчик. За него е налице пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на административния акт поради това, че определеният с решението размер на нетно специфично производство определя количеството на изкупената електрическа енергия по преференциална цена. Обстоятелството, че не е посочен като адресат не променя качеството му на заинтересовано лице, след като с решението е определено НСП за фотоволтаични централи, в която категория попада дружеството жалбоподател. Предвид на изложеното обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. Административният съд е установил обективно фактическите обстоятелства по проведеното пред КЕВР административно производство, но необосновано е приел, че в акта липсват мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно извършен анализ на собствените нужди на отделните производители на енергия от възобновяеми източници, в частност за конкретния жалбоподател. Не е съобразил също приложимите материалноправни разпоредби при определяне на нетно специфично производство (НСП). Безспорно е установено, че с решение № 4923 от 20.07.2017 г. по адм. дело № 3249/2016 г. на Административен съд София - град, оставено в сила с решение № 14955 от 04.12.2018 г. по адм. дело № 10758/2017 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, е отменено Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на ДКЕВР (сега КЕВР), в частта му по т. 2. 15, в която е определено нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР в размер на 1 188 kWh, при определената цена на 485, 60 лв. /MWh, без ДДС, за електрически централи с фотоволтаични модули над 200 kW. В оспореното пред административния съд Решение № СП-3 от 06.03.2019 г. на КЕВР са изложени мотивите на АССГ и ВАС при отмяната на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., в частта му по т. 2. 15. Основните мотиви на АССГ за отмяната са, поради липса на мотиви относно фактическите обстоятелства, въз основа на които е определено нетно специфично производство и липсата на доказателства за размера на собствените нужди на електрическа енергия, въз основа на който КЕВР е определила преференциалната цена и как същият е установен, което е препятствало преценката за материална законосъобразност на определения размер на НСП. В мотивите на решението на ВАС е посочено, че не е ясно как и по какъв начин е било установено по размер нетното специфично производство предвид факта, че то се определя по два елемента: средногодишното производство на електрическа енергия и след приспадане на собствените нужди. ВАС е направил извод, че първият елемент е определен с ценовото решение на КЕВР, но няма конкретни данни за начина на определяне на собствените нужди на отделните производители на енергия от възобновяеми източници, в частност за конкретния жалбоподател. Според ВАС, НСП следва да бъде изчислено индивидуално за всеки производител според специфичните му нужди. Въз основа на фактическите и правни установявания административният съд не е прецизирал преценката си по изложените мотиви в оспореното решение на КЕВР. На първо място е необоснован и незаконосъобразен извода на съда, че КЕВР е "следвало да анализира собствените нужди на отделните производители на енергия от възобновяеми източници, в частност на конкретния жалбоподател.". Действително в решението на ВАС е посочено, че "НСП следва да бъде изчислено индивидуално за всеки производител според специфичните му нужди", но това не означава, че следва да се определи НСП за всеки производител на енергия при съобразяване индивидуалната специфична необходимост за задоволяване неговите потребности. В законовата регламентация при определяне на НСП не се съдържат подобни изисквания. Незаконосъобразно административният съд е приел, че "нетно специфично производство", означава индивидуален подход спрямо всеки производител, доколкото "собствен" означава личен, индивидуален, свой, частен, субективен, т. е. характерен само и единствено за определен субект, спрямо индивидуалните му характеристики, а не спрямо група от субекти, обединени по определен признак. Съгласно чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ (обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.), общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са задължени да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници (ВИ) по преференциална цена, за количествата електрическа енергия до размера на НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. С § 16, т. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г.) е приета в § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ (Нова – ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) като е дефинирано понятието "нетно специфично производство на електрическа енергия" - средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗЕВИ - "Енергия за собствени нужди" е количеството енергия, потребявана при работата на съоръженията и инсталациите, чрез които се осъществява производството на енергия от възобновяеми източници. С § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г.) е предвидено Комисията, в срок до 31.07.2015 г., в съответствие със ЗЕВИ да приеме решение, с което да установи нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, приети до влизане в сила на този закон - 24.07.2015 г. При съобразяване на посочената правна уредба, както и решение № 4923 от 20.07.2017 г. по адм. дело № 3249/2016 г. на Административен съд София - град, оставено в сила с решение № 14955 от 04.12.2018 г. по адм. дело № 10758/2017 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с което е отменено Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на ДКЕВР (сега КЕВР), в частта му по т. 2. 15, КЕВР е провела процедура за приемане на решение за определяне НСП, макар, че липсва връщане на преписката от съда на КЕВР и даване на задължителни указания, при спазване на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г.). Безспорно е, че с Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. по т. 15 КЕВР е определила преференциална цена за електрически централи с фотоволтаични модули над 200 kWp в размер на 485, 60 nB. /MWh, без ДДС при съобразяване на относимите ценообразуващи елементи, което решение е влязло в сила. Административният съд не е съобразил, че при приемане на Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г., а и към настоящия момент липсва законова дефиниция на понятието "средногодишно производство на електрическа енергия", а като ценообразуващ елемент се е ползвало понятието "средногодишна продължителност на работа" в съответствие с чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ (в ред. обн. ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) и с който е създадено задължение за обществения доставчик, съответно за крайните снабдители, да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена, за количествата електрическа енергия до размера на определената средногодишна продължителност на работа, съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциална цена на конкретната група производители и в съответствие с чл. 32, ал. 2 от ЗЕВИ, чл. 19а, ал. 1, т. 4, съответно чл. 196, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ, отм.), като при определянето се взема предвид производителността на инсталацията според вида на технологията и използваните ресурси, съответно наличния ресурс на първичния енергиен източник и др. Необосновано и при липса на законово изискване административният съд е приел, че КЕВР е следвало да анализира собствените нужди на отделните производители на енергия от възобновяеми източници, в частност за конкретния жалбоподател. КЕВР при определянето на средногодишната продължителност на работа в решенията за преференциални цени на електрическата енергия от ВИ е съобразила наличния ресурс на първичния енергиен източник и съответното специфичното производство на електрическа енергия от 1 kW мощност на обекта, както и данните за пълните ефективни часове на работа на инсталацията, т. е. часовете на работа при съответната гарантирана мощност на инсталацията за отделните години на експлоатация. Комисията е определила количествата нетна енергия за отделните група производители, като произведение на средногодишната продължителност на работа и мощността на отделната централа, която е равна на номиналната през първата година и намаляваща през следващите години. По този начин в решенията за определяне на преференциални цени, вкл. Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г., размерът на средногодишната продължителност на работа е определен като пълни ефективни часове (часове на работа при номинална мощност). По този начин "средногодишна продължителност на работа" на ФтЕЦ в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. са използвани данни от Българската академия на науките (БАН), както и отчетените средно-ефективни стойностти за работа на централите в региона и определена на 1 250 часа годишна ангажираност 14. 27 %, т. е 1250 часа/8760 часа годишно. Въз основа на тези данни средногодишното брутно производство на електрическа енергия от 1 kWp инсталирана мощност е определена на 1250 kWh, която е заложена във влязлото в сила Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г., т. 15. При определянето й КЕВР е съобразила вида технология и първичен енергиен ресурс, анализите направени на работещите фотоволтаични електрически централи, както и информация и анализи, направени от БАН за средната годишна продължителност на работа, както и резултатите от произведената електрическа енергия в годишен план, разделена на инсталираната мощност на ФтЕЦ. Видно от изложените от КЕВР мотиви този подход е следван и при постановяване на Решение № Ц-033 от 29.12.2006 г. и Решение № Ц-28 от 29.08.2012 г., с които е определена средна годишната производителност на работа на ФтЕЦ, изчислена на основата на осреднени стойности за страната. Отчетено е годишното брутно производство за групата централи, изчислено при отчитане на средната инсталирана мощност и коефициента на ангажираност на централата, а размерът на пълните ефективни работни часове за година на работа на централата със съответната технология се посочват от фирмата производител на съответната технология или са взети от официални източници и отразяващи международния опит, както и придобития и изграден опит в страната. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че определянето на първия елемент от "нетно специфично производство", а именно – "средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени", е обосновано и законосъобразно направено от КЕВР. Следва да се отбележи в тази връзка, че с решение № 4923 от 20.07.2017 г. по адм. дело № 3249/2016 г. на Административен съд София – град и решение № 14955 от 04.12.2018 г. по адм. дело № 10758/2017 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, е изрично посочено, че "Първият елемент е определен с първото решение на КЕВР", като се има предвид средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност. По отношение изводите на първоинстанционния съд, че КЕВР е следвало да анализира собствените нужди на отделните производители на енергия от възобновяеми източници, в частност за конкретния жалбоподател, са основателни възраженията на КЕВР, че нормативната уредба не изисква определянето на индивидуален размер на специфичните нужди на всеки отделен производител на ел. енергия от ВИ. Изложените мотиви в решението на АССГ и ВАС относно определянето на собствените нужди не означава, че следва да се определи НСП за всеки производител на енергия при съобразяване индивидуалната специфична необходимост за задоволяване неговите потребности. В законовата регламентация при определяне на НСП не се съдържат подобни изисквания. Подобен подход на определяне на собствените нужди не съответства на § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ и § 1, т. 6 от ДР на ЗЕВИ, която определя "Енергия за собствени нужди" като количеството енергия, потребявана при работата на съоръженията и инсталациите, чрез които се осъществява производството на енергия от възобновяеми източници. На второ място незаконосъобразно административният съд е приел, че КЕВР е следвало да анализира всеки определен субект, спрямо индивидуалните му характеристики и определяне на собствените нужди за всеки отделен производител на ел. енергия от ВИ. Това би означавало за всеки от стотиците производители да се определи: 1. Средна продължителност на работа; 2. Потребление на произведена ел. енергия за собствени нужди; 3. Определяне на нетно специфично производство индивидуално за всеки производител на ел. енергия от ВИ на базата на първите два елемента. Административният съд е следвало да съобрази, че КЕВР е извършила анализ и преценка на използваната за собствени нужди произведена ел. енергия от ВИ, при съобразяване критериите им за индивидуализиране в група производители. Това е така, защото КЕВР определя преференциални цени на електрическата енергия, произведена от ВИ по групи производители съобразно съответните нормативно установени критерии, като не определя индивидуална цена за конкретен производител и не определя индивидуален размер на собствени нужди за отделен производител за неговия индивидуален производствен процес, а за съответната група производители, като по този начин се гарантира спазването на принципите на равнопоставеност и баланс на интересите на всички страни (чл. 23 и чл. 24 от ЗЕ). В конкретния случая при определяне на нетно специфично производство по правилата на § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ и § 1, т. 6 от ДР на ЗЕВИ, КЕВР при определяне на размера на собствените нужди от произведената електрическа енергия от конкретната група производител от ВИ е отчела вида на възобновяемия източник, вида технология, производителността на инсталацията според вида технология и използваните ресурси и други, съобразени с начина при определяне на преференциални цени по чл. 32, ал, 2 от ЗЕВИ и при липса на конкретна нормативна методика за определяне на енергията за собствени нужди по § 1, т. 6 от ДР на ЗЕВИ и съставляваща онова количеството енергия, потребявана при работата на съоръженията и инсталациите, чрез които се осъществява производството на енергия от възобновяеми източници. С оглед на изложеното административният съд не е съобразил изложените от КЕВР мотиви при определяне на енергията за собствени нужди, която е посочила, че "енергията за собствени нужди за съответната група централи представлява количествата енергия за покриване на технологичните нужди за централите и е заложена като % (процент) от брутното производство на електрическа енергия от различните видове централи - фотоволтаични, вятърни, водноелектрически и от биомаса. Именно предвид вида на централите КЕВР правилно е диференцирала процента на собствените нужди според вида на произведената енергия за съответната група производители и се определя въз основа на данните, които КЕВР събира служебно във връзка с изчисляване на инвестиционните и експлоатационни разходи на централите съобразно вида на технологията и нейните специфични технически показатели, при определяне на преференциалните цени през годините, както е посочено по-горе в мотивите. В мотивите си КЕВР е обосновала и мотивирала собствените нужди на групата производители на електрическа енергия по т. 15 от Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. при определяне на преференциалната цена за тази група производители като 5 % от средногодишното количество произвеждана електрическа енергия от тези централи и които е преценила, че представляват необходима при работата на този вид централи необходима енергия за захранване на съоръженията и инсталациите им. Безспорно собствените нужди са част от количествата електрическа енергия произведена от съответната група производител при средногодишна продължителност на работа (респ. производителност) определена с ценовото решение за съответно този вид централи и за която производителност е налице влязъл в сила административен акт. В случая размерът на собствените нужди е в съответствие с предвидената в ценовото решение за ФтЕЦ 14, 27% годишна ангажираност на работа и специфичните особености по отношение на режима на работа и часовата натовареност през годината за такъв тип централи, съобразена с основния фактор в сектора - характер на природния ресурс, специфичният климат и климатични особености на работата на ФтЕЦ в България за групата централи с определена мощност 1 MW с инсталирана мощност над 200 KWp. По този начин КЕВР обосновано и мотивирано е определила размера на собствените нужди - 5% от средното годишно брутно производство 1 250 MWh, или 62, 50 MWh, който размер е обвързан с определената цена и представлява референтна стойност за конкретните вид ВИ инсталации. В допълнение на това КЕВР е представила в табличен вид техническите и икономическите параметри при определянето на цената на електрическата енергия за процесната група централи, както и е обосновала установяването на нетното специфично производство (НСП) въз основа на параметрите за първата година от периода на изкупуване и отразява нетната електрическа енергия в размер на 1187, 50 MWh след приспаднати собствени нужди в размер на 5% или 62, 50 MWh, без отчитане деградацията на соларните панели през годините. По този начин КЕВР обосновано е определила НСП в размер на 1 188 kWl за електрически централи с фотоволтаични модули над 200 kWp, който размер е взет предвид при определяне на преференциалната цена по т. 15 на Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г., която покрива разходите за изграждането и оперирането на централите с конкретния вид технология и осигурява заложената в решението възвръщаемост. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд не е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, като е приел, че липсват мотиви и е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не е съобразил установени фактически обстоятелства и изложени мотиви в решението на КЕВР, пресъздадени и в съдебното решение, относно начина на определяне на НСП за конкретния вид производител на електрическа енергия от ВИ, като е допуснал нарушение при прилагането на материалноправните разпоредби § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ и § 1, т. 6 от ДР на ЗЕВИ, поради което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Предвид на това, решението следва да бъде отменено изцяло и в частта на връщане на преписката на органа, както и по отношение на присъдените разноски по делото в полза на дружеството. След отмяната на обжалваното решение в съответствие с чл. 222, ал. 1 от АПК с оглед липсата на необходимост от нови фактически установявания и изясняване на спора от фактическа и правна страна, следва по същество да се отхвърли жалбата на "ДЪБОВО ЕНЕРДЖИ" ЕООД против Решение № СП-3 от 06.03.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което се установява, считано от 31.07.2015 г. нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 1 188 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена 485, 60 лв. /MWh в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР по т. 15 за електрически централи с фотоволтаични модули над 200 kWp. При този изход на производството в съответствие с чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да бъде осъдено "ДЪБОВО ЕНЕРДЖИ" ЕООД да заплати на КЕВР претендираните разноски по делото в размер на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение