Решение № 12252 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2141/2010 г.

Решение № 12252 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2141/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208, вр. с чл. 185 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петко Захариев Илчев от София, против решение № 70 от 26.11.2009 г., постановено по адм. д. № 5532 от 2008 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-09-3412/16.06.2008 г. - на кмета на Столична община, в частта й по т. 1, приложение 1 и е оставена без разглеждане жалбата на Илчев насочена срещу същата заповед, в частта й по т. 2-9 и приложение 2, и е прекратено производството в тази му част. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност и необоснованост на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила . Ответника - кметът на Столична община - редовно призован, не се явява и не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението, предмет на контрол в настоящото производство, Административен съд - София град-е отхвърлил оспорването на Илчев срещу заповед на кмета на ответната община, в частта с която е определил улиците и площадите на територията на Столична община с разрешено краткотрайно платено паркиране /т. нар. "синя зона"/ - т. 1,приложение 1; като в останалата част производството по жалбата, против същата заповед, но с която са определени вида и образеца на талоните за паркиране; реда за таксуване и реда за удостоверяване на заплащането и контрола на действителното време на паркиране и престой на автомобилите - жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. За да постанови този правен резултат, решаващият съд е приел, че в т. 1 от оспорената заповед, с която кметът е определил улиците, площадите и паркингите, на които е въведена "синя зона" - е акт, издаден от компетентен орган, в установената форма и в съответствие с целта и материално- правните разпоредби на закона. Мотивът на съда е, че правомощията на кмета произтичат от чл. 45 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община на СТОЛИЧЕН ОБЩИНСКИ СЪВЕТ, (Приета с Решение № 332 по Протокол № 48 от 19.05.2005 г., изм. с Решение № 3 по Протокол № 67 от 12.01.2006 г., доп. с Решение № 515 по Протокол № 83 от 13.07.2006 г., изм. с Решение № 709 по Протокол № 88 от 28.09.2006 г., изм. и доп. с Решение № 250 по Протокол № 105 от 12.04.2007 г., Решение № 364 по Протокол № 107 от 26.04.2007 г., Решение № 502 по Протокол № 110 от 31.05.2007 г., доп. с Решение № 645 по Протокол № 113 от 12.07.2007 г., изм. и доп. с Решение № 82 по Протокол № 7 от 28.02.2008 г. (отменено с Решение № 378 по Протокол № 16 от 10.07.2008 г.), Решение № 301 по Протокол № 14 от 12.06.2008 г., Решение № 378 по Протокол № 16 от 10.07.2008 г., Решение № 460 по Протокол № 17 от 24.07.2008 г., Решение № 630 по Протокол № 23 от 23.10.2008 г., чието прилагане е спряно с Решение № 153 по Протокол № 35 от 12.03.2009 г., доп. с Наредба № 1 за обществения ред на територията на Столична община - приета с Решение № 152 по Протокол № 35 от 12.03.2009 г., изм. и доп. - Решение № 494 по Протокол № 45 от 29.07.2009 г., Решение № 419 по Протокол № 70 от 22.07.2010 г.; налице е според съда законова делегация, която сама по себе си е достатъчен мотив за издаване на оспорената заповед и не е необходимо изрично посочване на конкретни фактически основания за издаването й. Правилен извод на съда, споделен и от настоящата съдебна инстанция. Граматическото тълкуване на т. 1 от заповедта и използвания израз "въвеждам режим на . . . "синя зона" на улици, площади . . ." - категорично сочи, че - периметърът на действие на "синята зона", конкретизиран в приложение 1 - е еднолично определен именно от кмета на общината, не и с решение на общинския съвет, поради което не може да бъде споделен касационният довод, че след като единственото посочено правно основание за издаване е - описаната общинска наредба, без прякото позоваване на закона - чл. 19 от Закона за пътищата - то компрометирана е именно тази законова компетентност на кмета, а оттук и правилността на съдебното решение. Правилен е извода на съда, че не подлежи на съдебен контрол преценката на кмета на общината кои улици, площади и паркинги следва да бъдат обхванати в "синя зона" и създава ли това неравнопоставеност между гражданите. Законосъобразно също така съдът е прекратил производството в останалата му част, а именно срещу оспорване на заповедта, с която се уреждат типа и образеца талони за паркиране; предвидената възможност за таксуване с "SMS" и телефонно позвъняване. Както правилно е приел решаващия съд - не се касае за акт, пряко засягащ права, свободи и законни интереси на граждани и организации, а за вътрешни правила, свързани с добрата организация и функциониране на въведеното кратковременно паркиране, поради което същите отново не подлежат на съдебен контрол. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-ро от АПК, Върховният административен съд, трето отделение