Решение № 12875 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7269/2016 г.

Решение № 12875 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7269/2016 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Й. К. против решение № 36 от 25.04.2016 г., по адм. дeло № 296 от 2015 г. на Административен съд - Л., с което е отхвърлена жалбата й против решение № 1040-10-28/01.12.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Л., с което е потвърдено разпореждане на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите за отказ да се изплати парично обезщетение по болничен лист № 3183034, серия А 2008, издаден на 08.02.2010 г., за периода 02.02.2010 г. - 09.03.2010 г. Жалбоподателката поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Л. оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд - Л. да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Л. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Правилно съдът приема, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Л., с което е потвърдено разпореждане за отказ на жалбоподателката К. да се изплати обезщетение за временна неработоспособност за периода 02.02.2010 г. - 09.03.2010 г. съгласно болничен лист № 3183034, серия А 2008 от 08.02.2010 г. е издадено от компетентния орган и в предвидената форма. Изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения акт също кореспондира с нормативната уредба и събраните доказателства. Установено е, че през периода 02.02.2010 г. - 09.03.2010 г. жалбоподателката К. е в трудово правоотношение с "В и К" АД, гр. Л. и същевременно е на изборна длъжност като общински съветник в общински съвет- Л.. С болничен лист № 3183034, серия А 2008, издаден на 08.02.2010 г. жалбоподателката установява временна неработоспособност за посочения по- горе период пред "В и К" АД (констативен протокол за проверка по разходите на ДОО на "В и К" АД), а по същото време участва в заседанията на общинския съвет и на постоянните комисии (справка за присъствията) и получава месечно възнаграждение съответно за 20 работни дни през м. февруари и за 22 работни дни през м. март (констативен протокол вх. № от 07.06.2010 г. за извършена проверка по разходите на ДОО в община Л., фишове за заплати). При тези факти аргументирано съставът на Административен съд - Л. приема, че по отношение на жалбоподателката не са изпълнени предпоставките за изплащане на парично обезщетение поради временна неработоспособност. Като работеща по трудов договор К. е осигурена за посочения по - горе период за общо заболяване и майчинство, както и за останалите рискове, изброени в чл. 4, ал. 1 КСО от осигурителя "В и К" АД, гр. Л. (чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО). За тези рискове жалбоподателката е осигурена и като лице, упражняващо трудова дейност и получаваща доходи на изборна длъжност като общински съветник (чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО (редакция - ДВ, бр. 112 от 2003 г.). Поради това и с оглед обстоятелството, че за посочения в болничния лист период К. получава възнаграждение за дейността си като общински съветник, правилно първоинстанционният съд приема, че същата няма право на обезщетение за временна неработоспособност. Получаването на възнаграждение за упражнена трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периода, за който е издаден болничният лист, съставлява пречка по смисъла на чл. 46, ал. 3 КСО за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност. Цитираният текст не допуска едновременно получаване на възнаграждение, представляващо осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски и на парично обезщетение за временна неработоспособност. В този смисъл е решение по адм. дело № 2167/2016 г. на ВАС, шесто отделение. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата против административния акт, първоинстанционният съдебен състав постановява решение в съответствие със закона и представените доказателства. Възражението на касационната жалбоподателката, че осигуряването й като общински съветник при втори осигурител община Л. през периода на болничния лист, представлява независимо осигурително правоотношение, което не изключва получаването на обезщетение за временна неработоспособност при първия работодател "В и К" АД, гр. Л., е неоснователно. Тълкуването на цитираните по- горе правни норми налага заключението, че неработоспособното лице не може да получава за един и същи период трудово възнаграждение от един работодател и парично обезщетение на основание правоотношение с друг осигурител. Това разбиране следва от смисъла на понятието временна неработоспособност като период, през който осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради заболяване или други причини, свързани със здравословното му или на негови близки състояние, независимо от вида на правоотношението и на полагания труд, както и от компенсаторния характер на обезщетенията, чието предназначение е да заместят трудовото възнаграждение. Ето защо, когато осигуреното лице получава възнаграждение по едно от правоотношенията си, няма основание за същите дни да му бъде изплатено и парично обезщетение поради временна неработоспособност. Доводът, че разпоредбата на чл. 46, ал. 3 КСО не може да се приложи, тъй като болничният лист е продължение на предходен, издаден преди приемането й, също е неоснователен. Наличието на основание за изплащане на парично обезщетение се преценява отделно за всеки нов период на временна работоспособност, установен с болничен лист. Това се налага с оглед възможността от промени в обстоятелствата и фактите, които да съставляват пречки за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност. Ето защо болничният лист, издаден като продължение се проверява за наличието на правоизключващи предпоставки отделно и независимо от проверката, която е извършена по първичния болничен лист, като се съобразява действащата нормативна уредба. В случая това включва и прилагането на чл. 46, ал. 3 КСО, приет с ДВ бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. и действащ към 08.02.2010 г., когато е издаден болничният лист. Доводът за незаконосъобразност на административния акт, поради това че е постановен след оттеглен от органа предходен отказ на същото основание, не може да бъде споделен. Предходният отказ на административния орган да изплати обезщетение по същия болничен лист е обоснован с липсата на качество "осигурено лице" на К., без да са обсъдени останалите основания за отказ. Ето защо оттеглянето му от органа не е пречка за постановяване на нов акт в същия смисъл, но на друго основание. Следователно нарушение на чл. 156, ал. 3 АПК не е допуснато, а доводът на касационната жалбоподателка в обратния смисъл е неоснователен. Касационният довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания. Решението на Административен съд - Л. е постановено след цялостна преценка и обсъждане на доводите и възраженията на страните и на всички представени доказателства, а изводите на съда са подробно мотивирани. Поради това и при липсата на конкретни съображения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила в касационната жалба настоящата инстанция приема, че такива не са допуснати, а бланкетният довод в обратния смисъл е неоснователен. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд приема, че оспореното решение е валидно, допустимо и при постановяването му не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, обосновава се от доказателствата и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,