Решение № 2557 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14270/2015 г.

Решение № 2557 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14270/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. А. Г. от гр. С.., чрез процесуален представител, адв. Коцева, срещу решение № 6422/23.10.2015 г. по адм. дело № 584/2015 г. на Административен съд - С. град/АССГ/, с което е отхвърлено оспорването й срещу заповед № 1079/04.12.2014 г. на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите/НАП/, издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, с която е прекратено служебното й правоотношение поради съкращаване на длъжността. Касаторката поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска отмяна на съдебния акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителния директор на НАП, чрез процесуален представител -юрк. Джумалийски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, намира жалбата за допустима и приема за установено следното от фактическа и правна страна: Към датата на прекратяване на служебното правоотношение Г. е заемала длъжността "старши експерт по приходите" в Централно управление на НАП, дирекция "Събиране", отдел "Оперативни дейности", с придобит ранг -III младши. С. З. № ЗЦУ-1432/31.10.2014 г. на Изпълнителния директор на НАП е утвърдено ново длъжностно разписание на агенцията, считано от 01.11.2014 г. С него в структурата на дирекция "Събиране"е включен отдел "Оперативни дейности", за който са предвидени 1 щатна бройка за "началник отдел"; 1 щатна бройка "държавен експерт по приходите"; 1 щатна бройка за "държавен експерт по приходите"; 2 щатни бройки за "старши юрисконсулт"; 1 щатна бройка за "старши експерт по приходите и 1 щатна бройка "главен специалист". По делото е приета съдебно-икономическа експертиза и допълнителна съдебно-икономическа експертиза, извършена от друго вещо лице, последната неоспорена от страните. От извършената проверка експертизата установява, основните функции, задължения и изисквания за заемане на длъжността "старши експерт " в дирекция "Събиране", са описани в длъжностната характеристика, подписана от жалбоподателката. Последната покрива изискванията за заеманата длъжност . Експертът сочи, че с издаването на длъжностното разписание от 01.12.2014 г. в сочените дирекция и отдел е съкратена една от двете бройки за длъжността "старши експерт по приходите". За да отхвърли оспорването съдът е приел, че не са налице отменителни основания по реда на чл. 146 от АПК. Решението е правилно. Страните не спорят относно установените от първоинстанционния съд факти. Легална дефиниция на понятието "длъжност в администрацията" се съдържа в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Според тази дефиниция "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно правоотношение или по трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. От това определение е видно, че основните белези на понятието "длъжност в администрацията" са две: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, в негова тежест е да установи, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в щатното разписание на съответната администрация, и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика. Двете обстоятелства следва да бъдат установени кумулативно. Споделят се съображенията на решаващия състав, че макар длъжността на Г. да продължава да съществува като нормативно определена позиция и система от функции, то е намален броят на служителите, на които е възложено нейното изпълнение. Трайна е съдебната практика, постановяваща, че при съкращаване на длъжност в администрацията органът по назначаването не извършва подбор, освен ако сам не е създал вътрешни правила за подбор, какъвто не е настоящият случай. Освен това, на касатора е било предложено преназначаване на друга длъжност, а именно - "старши публичен изпълнител" в същите дирекция и отдел, но Г. отказала. При служебна проверка по реда на чл. 169 от АПК решаващият състав правилно е съобразил, че органът по назначаването е разполагал с оперативна самостоятелност за упражняване на конкретното правомощие, която не подлежи на проверка за законосъобразност. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане касатора следва да заплати на ответника сумата 350 лева възнаграждение за юрисконсулт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение