Решение № 7548 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15456/2009 г.

Решение № 7548 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15456/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Сливен, подадена чрез пълномощника му ст. юрк. Р. Рускова, срещу решение № 131 от 7.10.2009 г., постановено по адм. дело № 209/2009 г. от Административен съд Сливен. В жалбата се мотивират оплаквания за неправилност, поради необоснованост и се иска отмяната на съдебния акт, както и решаване на спора по същество. Ответникът - Иванка Димитрова Пашова не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение е отменен отказът на кмета на община Сливен, обективиран в писмо изх. № 9400-12082 от 21.07.2009 г., да издаде удостоверение за наследниците на Милю Михалев Митев - бивш жител на общината, починал на 4.12.1934 г., като незаконосъобразен и преписката е върната на административния орган със задължението да извърши исканата административна услуга в едномесечен срок. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че оспореното писмо има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, издаден е от компетентния административен орган, но при нарушение на административно-производствените правила и на материалния закон. Съдът е установил, че с молба-декларация от 16.07.2009 г. Иванка Пашова е поискала от кмета на общината да й бъде издадено удостоверение за наследниците на Милю Митев. Установил е също, че без да събере необходимите за правилното разрешаване на исканата административна услуга доказателства - справка по регистрите на населението, административният орган е постановил отказ, в който липсва посочване на фактическите и правни основания за издаването му. Ето защо съдът е направил извод, че жалбата е основателна и я е уважил. Като краен резултат решението е правилно, освен в частта, в която кметът на общината е бил задължен да издаде удостоверение за наследниците на Милю Михалев Митев, в едномесечен срок, при следните съображения: Не се спори, че в случая се касае до извършване на административна услуга по смисъла на § 19 от ПЗР на АПК вр. § 1, т. 2 от Закона за администрацията (ЗА), тъй като предмет на заявлението на Иванка Пашова вх. № 9400-12082 от 16.07.2009 г. е издаването на удостоверение за наследници по реда на чл. 24, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР). Не е спорно също, че отказът за издаване на документ, удостоверяващ факти с правно значение е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. По делото са били представени като доказателства молбата-декларация на г-жа Иванка Пашова (в която грешно е посочила датата на смъртта на наследодателя си - 4.02.1934 г.), акт за смърт на Милю Михалев Митев от 4.12.1934 г. и старо удостоверение за наследници от 1991 г. Съгласно нормативната уредба, удостоверение за наследници се издава от общинската администрация въз основа представен акт за смърт на лицето, (какъвто в случая е налице) и след проверка на декларираните по усмотрение на подателя на искането наследници по закон на починалото лице, по данните от регистрите на населението в населеното място по последното местожителство на наследодателя. Община Сливен твърди, че не разполага с регистри за населението от 1934 г., за да направи проверка за оставените от Милю Михалев Митев наследници, т. е. не би могла да извърши необходимата проверка по молбата-декларация. Ето защо счита, че правата си г-жа Пашова следва да търси по реда на чл. 542 от ГПК. Предвид данните по делото тези възражения са неоснователни. Ако липсват регистри за населението от 1934 г., то са налице такива от по-късни години. От данните в молбата-декларация на Иванка Пашова и удостоверението за наследници от 1991 г. е видно, че от децата на Милю Михалев Митев са починали: Никола Милев Михалев (поч. на 2.06.1962 г.); Димитър Милев Михалев (поч. на 27.01.1978 г.) и Михаил Милев Михалев (поч. на 9.06.2002 г.). Има жива дъщеря - Йовка Милева Стоянова, родена на 23.07.1926 г. При това положение обжалваният пред административния съд отказ се явява постановен в противоречие с общото процесуално правило на чл. 35 АПК, т. е. без да бъдат изследвани всички данни от значение за издаване на акта, обективирани в регистрите на населението в община Сливен, съгласно изискването на специалния закон - ЗГР. Съгласно чл. 25, т. 16, 17 и 18 от ЗГР в личните регистрационни картони на посочените като деца на Милю Митев следва да се съдържат данни относно майката, бащата, с посочени техни имена, дата на раждане, постоянен адрес, гражданство, а за починалите - номер, дата и място на съставения акт за смърт, братя/сестри с ЕГН, име, име на другия родител - ако не е еднокръвен или едноутробен, пол, постоянен адрес, гражданство, а за починалите - номер, дата и място на съставяне на акта за смърт. Такъв картон се създава по начините, визирани от чл. 26 ЗГР, а данните в него се вписват, поддържат и пазят по реда и в сроковете по чл. 27 и следващите от с. з. (130 години), след което се предават в Държавния архив. В случая административният орган не е извършвал никакви проверки, като се е задоволил с формален и немотивиран отказ, както правилно е приел и съда от първата инстанция. Кметът на община Сливен, в качеството му на длъжностно лице по гражданското състояние на нейната територия по смисъла на чл. 34 от ЗГР, или оправомощено от него длъжностно лице, е следвало да издаде поискания документ, а в случай на обективна невъзможност - да удостовери това обстоятелство с нарочен и мотивиран акт, въз основа на който лицето, черпещо права от съответния факт с правно значение да може да поиска установяването му от съответния районен съд, по реда на чл. 542 ГПК. Изложеното в оспореното писмо не съставлява удостоверяване в посочения смисъл, доколкото се основава единствено на твърдението за липса на "семейни регистри" от 1934 г., а не изобщо на липсата на регистри на населението по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗГР, позволяващи извършването на проверка от административния орган относно наследниците на починало лице. В този смисъл направеният от административния съд краен извод за основателността на подадената жалба и необходимостта от ново произнасяне на органа е правилен, като в случая това следва да стане в срока по чл. 57, ал. 2 АПК. Оспореният административен акт е постановен в нарушение на административно-производствените правила, т. е. без да са изяснени всички факти, които са от значение за издаването на поисканото удостоверение по данните от съхраняваните в общината регистри на населението. Неправилно съдът приема, че са налице данни и за противоречието на акта с приложимия материален закон, а оттам и че на кмета на община Сливен следва да бъдат дадени указания да издаде поисканото удостоверение за наследници в едномесечен срок след връщането на преписката. След като извършването на административната услуга е отказано в противоречие с процесуалните правила, налагащи извършване на проверка на всички данни от значение за случая, преписката е следвало да бъде върната на органа с указания за повторно произнасяне по направеното искане след отстраняване на констатираните от съда нарушения на административно-производствените правила, като при постановяване на отказ, същият следва да бъде мотивиран съобразно даденото от съда тълкуване на приложимия закон. Ето защо решението в частта, в която на кмета на община Сливен е указано издаването на удостоверение за наследници на Милю Михалев Митев, следва да бъде отменено, при което на органа да бъде указано, при повторното произнасяне по молба - декларация вх. № 9400-12082 от 16.07.2009 г., подадена от Иванка Димитрова Пашова, да съобрази изложеното в мотивите на настоящото решение. При този изход на правния спор искането на касатора за присъждане на понесените по делото разноски се явява неоснователно и не следва да се уважава. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,