Решение № 9650 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12020/2018 г.

Решение № 9650 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12020/2018 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби от Е. Йорданов и А. Радкова двамата от [населено място] против Решение № 2656/20.4.2018 г., постановено по адм. д. № 10115/2017 г. по описа на Административен съд София град. В касационните жалби, идентични по съдържание, се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените норми- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдебния акт не е мотивиран, тъй като не са обсъдени възраженията на касаторите за липса на компетентност на издателя на оспорения административен акт. Сочи се, че съдът в нарушения на съдопроизводствените норми не е уважил искането за назначаване на нова или допълнителна съдебно техническа експертиза, въпреки че изготвената такава не е отговорила на всички поставени въпроси и е некомпетентна. Развиват се подробни съображения относно незаконосъобразността на обжалваната заповед на Гл. архитект на район Слатина-Столична община, както и относно приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Претендира се отмяна на съдебното решение, след което съдът да постанови ново, с което заповедта на Гл. архитект на район "Слатина"-Столична община да бъде отменена. Претендира се и заплащане на съдебни разноски и се оспорва искането на ответника отразено в писменото му становище за присъждане на разноски на административния орган. По делото е депозирана и частна жалба от Е. Йорданов и А. Радкова против Определение № 3618/8.06.2018 г. постановено по адм. д. № 10115/2017 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена молбата на касаторите за изменение на съдебното решение в частта за направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. В частната жалба се твърди че определението на съда е постановено в нарушение на закона, тъй като липсват доказателства за извършено плащане, както и че юридическото лице в полза на което е присъдено юрисконсултско възнаграждение-Столична община не е страна по делото. В с. з. касаторът и частния жалбоподател Е. Йорданов се явява лично и като представител на А. Радкова и поддържа изцяло касационните жалби и частната жалба. В указания от съда срок представя и писмени бележки в които развива подробни съображения в подкрепа на направените възражения. Представя и допълнителна молба с която оспорва редовното призоваване на заинтересованата страна Ц. Дулева. Ответната страна редовно и своевременно призована не изпраща представител. По делото е депозирани писмен отговор от Столична община по касационните жалби и Писмен отговор от Кмета на район "Слатина" - СО по частната жалба, които съдът не обсъжда тъй като не изхождат от страната по делото, а именно Гл. архитект на район"Слатина" - СО. Заинтересованата страна И. Иванов се явява лично. Заинтересованата страна Е. Иванова редовно призована не се явява. Двамата се представляват от адв. Г. Цеков който оспорва изцяло основателността на касационните жалби и частната жалба и иска същите да бъдат отхвърлени. Заинтересованата страна Ц. Дулева не се явява и се представлява от Д. Бонева, която счита че решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни Е. Кръстев, Д. Киш, Н. Лазарова редовно призовани не се явяват, не изпращат представител и не вземат становище по жалбите. Представителят на ВАП дава мотивирано становище за правилност на обжалваното съдебно решение. Сочи, че по отношение на съдебния акт не са налице основанията на чл. 209, ал. 3 АПК, поради което същия следва да бъде оставен в сила. ПО КАСАЦИОННИТЕ ЖАЛБИ НА Е. ЙОРДАНОВ И А. РАДКОВА Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледани по същество същите са неоснователна. Производството пред Адм. съд София град е образувано по жалба от Е. Йорданов и А. Радкова срещу Заповед № РСЛ17-РД09-159/21.04.2017 г., изд. от Гл. архитект на район "Слатина" Столична община, с която на осн. чл. 129, ал. 2 във вр. със Заповед №РД-09-1423/5.12.2012 г. на Кмета на Столична община, чл. 110, ал. 1, т. 1 и т. 3, чл. 136, ал. 1 във вр. с чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 6, чл. 62а ал. 5, чл. 31, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 5, чл. 32 ЗУТ е одобрен Проект за изменение на действащ подробен устройствен план, в следния териториален обхват: Изменение на План за регулация в обхвата на УПИ IV -115, УПИ V-112 и УПИ Vа-111 и образуване на нов УПИ IV-115, 112, 111 в кв. 107, м. "Подуене-Редута" по плана на гр. София, СО- район "Слатина" по зелените линии, цифри, текст и зачертавания, съгласно приложения проект и Изменение на ПРЗ в обхвата на IV-115, 112, 111 /новообразуван/ в кв. 107, м. "Подуене-редута" по плана на гр. София, СО-район "Слатина", с предвиждане на 3, 5/М/Г+4/и 6-етажна/М/Г+5 нова жилищна сграда и подземни гаражи в УПИ IV-115, 112, 111 /новообразуван/, свързано застрояване със съществуваща двуетажна жилищна сграда в УПИ I-118/с последваща заповед е отстранена ЯФГ като вместо УПИ I-118 се чете УПИ I-116 с етажност/2+1 по действащия подробен устройствен план, съгласно приложения проект с корекции в зелен цвят, без допускане на намалени разстояния към съседни имоти и/или сгради, включително и през улица. С обжалваното решение първоинстанционния съд е отхвърлил жалбата, като е приел че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган, при издаването й са спазени изискванията на чл. 59 АПК, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са ограничили правото на защита на оспорващите и да са възпрепятствали правото им адекватно да я организират, както и че същата е издадена при липса на противоречие с материалноправните разпоредби. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно. Правнорелевантните факти са установени правилно и въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Съдебния акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава със събраните доказателства. При постановяването му съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Мотивите на решаващия съд се споделят изцяло от касационната инстанция. Възраженията направени в касационните жалби относно незаконосъобразността на административния акт са същите които са направени пред първата инстанция и които са били проверени чрез събиране на доказателства, включително и изслушване на съдебно-техническа експертиза. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган-Гл. архитект на район "Слатина" - СО, съгласно делегираните му правомощия по ЗУТ със Заповед №РД-09-1423/5.12.2012 г. на Кмета на Столична община. Упълномощаването е валидно пред вид разпоредбата на § 1, ал. 3 ДР на ЗУТ. При това положение Гл. архитект на район "Слатина" е компетентния орган въз основа на надлежна делегация на правомощия, поради което възражението за нищожност на заповедта е неоснователно. Обстоятелството че заповедта за делегиране е издадено от предходния кмет на СО е ирелевантно, тъй като липсват данни настоящия кмет на общината да е оттеглил тези пълномощия. Съдът намира за неоснователно подробно аргументираното в касационните жалби възражение за немотивираност на акта и счита, че същото се опровергава от съдържанието на процесната заповед. Мотивите на акта съставляват фактическите и правни основния, които обуславят неговото издаване и съдържание. Според акта одобреното изменение на ПУП се налага при наличие на съгласие на всички собственици на имотите-предмет на плана, както и наличието на промяна в устройствените условия, тъй като действащия ПУП за местността е одобрен през 1993 г. Тези фактически основания правилно са квалифицирани като обстоятелства по чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 6 ЗУТ. Неоснователни са възраженията на касаторите че допуснатите технически грешки в заповедта на Гл. архитект съставляват липса на мотиви. Касае се до несъответствие между волята на административния орган и фактически отразеното, още повече че със Заповед № РСЛ17-РД09-337/8.09.2017 г. на Гл. архитект на район "Слатина" - СО, която е неразделна част от оспорената заповед тези грешки са отстранени. Правилни са изводите на решаващият съд, че при издаването на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да водят до отмяна на акта на процесуално основание. Както е посочил и АССГ съществено е това нарушение на процедурата, недопускането на което би довело до различен от приетия резултат. Това в настоящото производство не се установи. Спазена е разписаната в закона процедура по чл. 136, ал. 1 ЗУТ и съдът не открива съществени пороци в хода й, които да влекат процесуална незаконосъобразност на крайния акт. Неоснователни са възраженията на касаторите за нарушения на чл. 128, ал. 3 ЗУТ, а именно че същите не са надлежно уведомени за изготвения проект за ПУП и от тук са лишени от възможността да упражнят правото си по чл. 128, ал. 5 ЗУТ и направят възражения, предложения и искания за ПУП. По делото има данни че постъпилия в районната администрация ПУП-изменение на плана за регулация и изменение на плана за регулация и застрояване е съобщен чрез поставяне на съобщение на информационното табло на СО-район"Слатина" и на оградата на дворното място, както и лично срещу подпис по разписен лист за известните и намерени собственици. Независимо от изложеното обаче следва да се посочи че проектът за ПУП в същност подготвя издаването на крайния, завършващ процедурата акт-обжалваната заповед. С връчването на заповедта на адресатите, което в настоящия случай е сторено видно от приложените разписни списъци, възниква процесуалното право за защита срещу тази заповед в т. ч. и срещу проекта, който е одобрен с нея. Поради това и даже да се приеме че е нарушена процедурата по чл. 128, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ, то това нарушение не е от категорията на съществените, което да води до незаконосъобразност на оспорената заповед само на това основание. Проверката на настоящата инстанция констатира и че решаващият съд правилно е приел че заповедта е издадена в съответствие с материалноправните норми. Одобреното със заповедта на Гл. архитект на район"Слатина" изменение на ПУП, съставляващ изменение на ПР и изменение на план за регулация и застрояване относно процесните имоти отговаря на изискванията на ЗУТ и приложимите подзаконови актове и по конкретно Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове и Наредба 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Безспорно е установено по делото че са спазени изискванията на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 8/2001 г. плановете за регулация и застрояване да се изработват в съответствие с общия устройствен план за територията. Това кореспондира и с чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 ЗУТ. Видно от доказателствата по делото, както и изготвеното и прието от съда заключение на в. л. съгласно ОУП новообразувания УПИ попада в устройствена зона-жилищна зона с преобладаващо високо застрояване "Жг", плътност-60%, минимално озеленяване-20%, максимална кота корниз 26 м. до 32 м., Кинт-3. 5. Одобрения проект за ПУП е в пълно съответствие с предвижданията на ОУП, видно от графичната част на проекта, включително относно наличие на озеленена площ от 20 % от които 50%ВДР. В тази насока в. л. е посочило че изискването е изрично залегнало в обжалвания ПУП, има възможност бъдещия инвестиционен проект да се съобрази с изискванията за озеленяване с ВДР в рамките на имота, но конкретните предвиждания за изпълнение на тези изисквания става с инвестиционния проект в част паркоустройство и благоустройство. В. л. е категорично че ПУП е изготвен и в пълно съответствие с чл. 48, ал. 2, т. 1 от Наредба № 8. Неоснователни са възраженията на касаторите че в плана не са отразени разстоянията до съседния имот и сгради, включително и през улица, както и че същите са намалени. Съгласно чл. 18, ал. 1 във вр. чл. 112 ЗУТ за поземлени имоти, урегулирани за застрояване с подробен устройствен план се определят конкретното предназначение, допустимите дейности и допустимото застрояване, максималната плътност на застрояване, максималната интензивност на застрояване, максималната свободна дворна площ, минималната задължителна озеленена дворна площ, начинът и характера на застрояване и линиите на застрояване. Силуетът, конкретното разположение и очертание на сградите и отстоянието до съседните имоти се определя с работен устройствен план или виза за проектиране. В случая видно от заповедта на гл. архитект и заключението на в. л. не се предвиждат намалени разстояния до съседния имот и сгради, собственост на касаторите. Касационната инстанция счита, че АССГ не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е уважил искането на жалбоподателите за назначаване на нова експертиза. В тази насока съдът е изложил своите мотиви които се споделят изцяло от настоящия състав. Само по себе си оспорването на заключението на в. л. без да се сочат конкретните пороци и се обосноват исканията в тази насока не създава задължения за решаващия съд да назначи нова експертиза. За прецизност следва да се посочи, че касаторите правят възражение за нередовно представляване и призоваване на една от заинтересованите страни по делото - Ц. Дулева, което обаче не следва да се коментира, тъй като касае трето лице, със самостоятелни права да направи такова възражение. С оглед на изложеното, настоящата инстанция счита че решението на АССГ не страда от пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209 АПК водещи до неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. ПО ЧАСТНАТА Жалба НА Е. ЙОРДАНОВ И А. РАДКОВА Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното определение № 3618/8.06.2018 г. постановено по делото АССГ е отхвърли искането на Е. Йорданов и А. Радкова да измени решението в частта за разноските, с което жалбоподателите са осъдени да заплатят на Столична община разноски в размер на 100 лв. определени по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, приложима по силата на чл. 144 АПК, съставляващи възнаграждение за юрисконсулт. Определението е правилно. С решението си по адм. д. № 10115/2017 г. АССГ е отхвърлил жалбите на Е. Йорданов и А. Радкова срещу заповедта на Гл. архитект на район "Слатина-СО. При това положение и съгласно чл. 143, ал. 4 АПК когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички разноски. Видно от протоколите от проведените с. з. административния орган е бил представляван от юрисконсулт, допуснат от съда като надлежно упълномощен. При това положение и с оглед чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК се дължи заплащане на разноски, съставляващи възнаграждение за юрисконсулт. Размерът на възнаграждение правилно е определен от съда по реда чл. 37 ЗПП. Правилно сумата е присъдена по сметката на Столична община, която е юридическото лице, към което се числи административния орган издал оспорения административен акт. С оглед на изложеното, определението на АСГГ като правилно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд