Решение № 5169 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6888/2016 г.

Решение № 5169 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6888/2016 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по "жалба", имаща характер на касационна жалба подадена от адв. И. И. като пълномощник на "И. Ж. " ЕООД, с. Н., О. С., против решение № 924/10.05.2016 г. по адм. д. № 1254/2015 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № Р-26-1403273-091-01/29.01.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП П., офис Х., потвърден с решение № 317/20.04.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП"- П. при ЦУ на НАП, с който са определени задължения по ЗДДС в размер на 13 573 лв. и прилежащите лихви-4 518, 49 лв., в резултат на отказано право на данъчен кредит за д. п. м. 12.2010 г. по една фактура, издадена от "Енана ауто" ЕООД с предмет "авансово плащане за амониева селитра" и за д. п. м. 11.2012 г. по една фактура, издадена от "Марея 11 " ЕООД с предмет на доставка "пшеница А група". В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като постановено в противоречие с установените по делото данни от представени доказателства за наличие на търговски сделки с доставчиците, данни за реално осъществени доставки на стоките по смисъла на чл. 6 ЗДДС, доказан начин на транспортиране, реализация на стоки, която се обвързва с доставките, отразяване на фактурите в съответните СД и счетоводни сметки, доказано и с приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, както и Акт за прихващане или възстановяване № 1306055/11.03.2013 г. с който е възстановен ДК за периода, данни изобщо не коментирани от Административния съд. В касационната жалба са развити подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени РА и се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по представен и приет Договор за правна защита и съдействие и пълномощно на адв. Илиева. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на касатора. Ответникът - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П. при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила, като претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 2 146 лв., като съображенията са изложени в постъпила писмена защита от процесуален представител гл. юрк. П. Бонева. В съдебно заседание процесуален представител за ответника не се е явил. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, прецени допустимостта на касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени задължения от непризнат ДК за д. п. м. 12.2010 г. по една фактура, издадена от "Енана ауто" ООД с предмет "авансово плащане за амониева селитра" и за д. п. м. 11.2012 г. по една фактура, издадена от "Марея 11 " ЕООД с предмет на доставка "пшеница А група". Неоснователно на първо място е поддържаното възражение в касационната жалба, че при издаден АПВ, с който е постановено възстановяване на данъка, за същите периоди е недопустим отказ на ДК с издадения РА. Процесния АПВ е издаден на 11.03.2013 г. при действието на новата разпоредба на чл. 129, ал. 3 ДОПК, във връзка с тълкуването и прилагането на която е постановено Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ВАС. С. текста на чл. 129, ал. 3 ДОПК и цитираното ТР на ВАС, издаден АПВ, не ограничава възможността да бъде извършена ревизия за установяване на данъчни задължения за същите данъчни периоди. Неоснователни са и доводите по съществото на спора. Основанието за отказ на ДК е по чл. 68, чл. 69, вр. чл. 6 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, мотивирано с недоказана реалност на отразените в процесните две фактури стопански операции - авансово плащане за доставка на амониева селитра и доставка на "пшеница А група". Съдът е направил подробен анализ на данните, съдържащи се в ангажираните доказателства, както в хода на административното, така и в хода на съдебното производство и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза и е потвърдил изводите на ревизиращите органи, че както доставчиците не са представили в хода на ревизията всички изискани доказателства, относими към установяване реалност на процесните доставки, свързани с придобиване, съхраняване, транспортиране и предаване на фактурираните стоки, материално-техническа и кадрова обезпеченост, която да им позволява извършване на фактурираните доставки, така и от страна на ревизираното дружество не са доказани в последователност и безпротиворечивост реалност на доставките, главно свързани с транспортиране и предаване на стоките - амониева селитра и пшеница А група. Данни за осъществени плащания на стойността по фактурите не са налице като твърденията и за двете доставки са, че плащанията са чрез прихващания на взаимни задължения, за които са представени от РЛ два Договора за прихващане, но в същото време в счетоводна сметка 411"Клиенти" вземания на РЛ от посочените доставчици в стойностите по процесните фактури не са отразени. Обясненията на двете страни по сделката със пшеница относно транспорта са противоречиви, като доставчика твърди, че транспорта е за сметка на получателя "И. Ж. " ЕООД, а в писмените обяснения на РЛ е отразено, че дружеството няма собствен, нито нает транспорт, за да осъществи доставката на пшеница от "Марея 11 " ЕООД. Този доставчик няма декларирани обекти за осъществяване на икономическа дейност - търговия на едро със зърно, семена, фуражи, няма материална и кадрова обезпеченост за периода. Така липсващите доказателства, опровергават истинността на съдържанието на представения приемо-предавателен протокол за предаване на 25 тона пшеница от "Марея 11 " ЕООД на ревизираното дружество на датата на доставка - 02.11.2012 г. Не са представени доказателства от РЛ за последваща реализация на фактурираното от "Марея 11 " ЕООД количество 25, т. пшеница. Аналогични са констатациите и по фактурата издадена от "Енана ауто" ООД с предмет "авансово плащане за амониева селитра". По отношение на доставката на стоката, управителя на "Енана ауто" ООД Д. Ч. е дала обяснение, че е ползвала нает автомобил от дружество на баща й - И. Ч. и същият с посочен автомобил по представени товарителници е доставил стоката на ревизираното дружество, но в същото време, липсва заведен обект на доставчика за съхранение на стоката, липсват данни в товарителниците за изходящ обект, от който са натоварени стоките - амониева селитра. Липсва договор свързан с авансовото плащане като е представен договор за друга стока - слънчоглед. В съдебния акт, съответно на разпоредбата на чл. 202 от ГПК е обсъдена приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, ведно с доказателствата по делото, но не е кредитирана от съда при изложени мотиви, свързани с констатациите за липса на безспорни данни за редовно водено счетоводство от процесните преки доставчици, както и неизвършена проверка на счетоводствата им от страна на вещото лице, а позоваване единствено на представени документи от тези счетоводства, но част от които не са приложени по делото, а други са избирателно представени. Допълнително представените частни документи от данъчно задълженото лице и от името на доставчиците са обсъдени от съда и при констатираните съществени различия, несъответствия и непълноти в обясненията на доставчиците и данъчно задълженото лице относно придобиването, съхраняването, транспортирането и предаването на фактурираните стоки, съдът е извел правилен извод, че същите не установяват по безспорен начин спорните по делото факти относими към доказване реалност на доставките по процесните фактури. Основателно е прието в решението, че отразяването на фактурите в счетоводствата на доставчиците и данъчно задълженото лице, без да са налице доказателства за предаване/приемане на фактурираните стоки, не е достатъчно основание за доказване на реално осъществяване на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и признаване на ДК. Обжалваното решение е обосновано и съответстващо на приложимите общностни и национални разпоредби, както и в съответствие с посочените в него решения на Съда на Европейския съюз. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски, а на ответната Дирекция се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, за представена писмена защита, но без явяване на процесуален представител, определено в размер на 820 лв., съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 9, вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение