Решение № 2136 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10240/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните против решение 14621/13.08.2024 г., постановено по адм. д. 2669/2023 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). В касационната жалба се обжалва съдебното решение като незаконосъобразно, неправилно и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което да се потвърди Заповед РД-09-94/31.01.2023 г. на министъра на земеделието. Изрично се навеждат доводи за допуснато нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК и липса на реално обсъждане на събраните по делото доказателства, както противоречие в мотивите на съдебния акт. Тези твърдения обуславят и касационното основание по чл. 209, т. 3 от АПК допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Подробни съображения в подкрепа на всички твърдения и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът УПХЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмено становище. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 14621/13.08.2024 г., постановено по адм. д. 2669/2023 г. по описа на АССГ по жалба на УПХЕООД е отменена Заповед РД-09-94/31.01.2023 г. на министъра на земеделието в частта, с която заявените площи от УПХЕООД са изключени от слоя Площи, допустими за подпомагане за Кампания 2022 г., върната е преписката на административния орган за ново произнасяне с указания относно прилагането на закона и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е действителен административен акт, но е немотивиран (нарушение на чл. 59, ал. 3, т. 4 от АПК), което съставлява основание по чл. 146, т.2 от АПК. Допълнително е обоснован извод и за незаконосъобразност на административния акт поради пълна липса на фактически и правни основания за издаването му. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Настоящият съдебен състав намира, че съдът е обосновал правни изводи без да е установил непротиворечиво и ясно фактическата обстановка по спора. Първоинстанционният съд въобще не е обсъдил събраните по делото доказателства и особено заключението на вещото лице Р. К., в което са анализирани и обсъдени доказателства, събрани в административното производство, включително и тези представени в електронна форма. Решаващият съд не е съобразил спецификата на самолетното заснемане като способ за събиране на информация, при което се изготвят ортофотокарти, подлежащи на дешифриране чрез специална програма от лица, притежаващи специални знания. В изпълнение на поставените му задачи вещото лице е коментирало възприетите от него изображения, респективно достоверността на дешифрирането, направено в административното производство при издаване на оспорената пред АССГ заповед, но съдът изцяло е игнорирал съдебната експертиза при формиране на фактическите си изводи. В противоречие с установените в съдебна практика способи за възприемане и обсъждане на доказателствата, събрани в административните производства по издаване на заповеди за одобряване на специализираните слоеве Физически блокове и Площи, допустими за подпомагане, решаващият съд е обосновал неправилен извод за липса на фактически и правни основания за издаване на оспорената пред него заповед. Изрично трябва да бъде посочено, че в различни части на обжалваното съдебно решение издателят на административния акт е индивидуализиран по различен начин, липсва прецизно конкретизиране на спорните площи и напълно отсъстват фактически констатации относно тяхното състояние. В мотивите на съдебното решение са използвани като взаимозаменяеми понятия (площи, ФБл, парцел), които имат различно съдържание и значение, употребявани са изрази, лишени от смисъл. Съгласно чл. 172а от АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове какво приема за установено въз основа на тях. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът не е определил правилно кои са спорните въпроси по делото, в резултат на което не е формирал фактически и правни изводи по тях. Единственият конкретен правен извод, а именно за липса на мотиви на административния акт е напълно погрешно и в противоречие с константната съдебна практика, установена по сходни казуси. В резултат на този неправилен правен извод АССГ незаконосъобразно не е изпълнил и задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК да осъществи проверка на всички основания за оспорване на заповедта. Допуснатото нарушение при постановяване на съдебното решение е особено съществено поради забраната за нови фактически установявания от касационната инстанция, поради което касационната инстанция не разполага с възможност да извърши проверка относно спазването на материалния закон, респективно да разгледа по същество останалите доводи на страните по същество на спора. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери и правилността на оспорения административен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Налице са предпоставките на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и след отмяна на съдебното решение, делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да установи фактическата обстановка по спора въз основа на всички допустими доказателства и да провери законосъобразността на оспорения административен акт по останалите основания по чл. 146 от АПК, като има предвид, че е издаден от компетентен административен орган. Предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, настоящият състав не се произнася по исканията за разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение