Решение № 6786 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12200/2013 г.

Решение № 6786 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12200/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Александров Караначев против решение № 11 от 17.07.2013 г. по адм. дело № 204/2013 г. на Административен съд - Враца, с което жалбата му против заповед рег. № 81/28.03.2013 г. на началника на Районно управление "Полиция" (РУП) - АЕЦ - Козлодуй при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Враца за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не са взети предвид допуснатите при издаване на оспорената заповед съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречието й с материалноправните разпоредби и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради това, че не са събрани поисканите от жалбоподателя гласни доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Враца е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган. Законосъобразно е и заключението, че заповедта е постановена и при спазване на изискванията за форма - същата е писмена, посочено е правното основание за налагане на наказанието и нарушените разпоредби и правила за служебна дейност, а фактическите основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя са изложени подробно и в справки рег. № 8177/11.02.2013 г. и рег. № 11021/01.03.2013 г., цитирани в заповедта. С това изискванията на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) са изпълнени и заповедта съдържа изброените в текста реквизити. Правилно е заключението, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, след приемане на писмените обяснения на служителя, събиране на доказателства и отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл. 229, ал. 3 и 4 от ЗМВР. Взети са предвид обясненията на задържания Бугов и на полицейските служители Благоев, Стоянов, Андреев, Георгиев, Съйнов и Маринов, въз основа на които са направени изводите за наличие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Ето защо доводът за предубеденост на дисциплинарно наказващия орган с оглед медийните публикации по случая, не може да бъде споделен. Възражението за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради участието на органа, наложил наказанието в проверката по случая, разпоредена от директора на ОД на МВР - Враца, също е неоснователно. С оглед характера на нарушението извършването на проверка не е задължително (арг. от чл. 230 ЗМВР и от чл. 231, ал. 2 от ППЗМВР). Следователно наказанието може да бъде наложено и без да се проведе проверка. Достатъчно е да се предприемат действия за изясняване на фактите и за събиране на доказателства, установяващи нарушението (арг. от чл. 238а от ППЗМВР). Ето защо участието на началника на РУП - АЕЦ - Козлодуй в състава на комисията, осъществила проверката, не опорочава издадената заповед. В съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ППЗМВР за санкциониране на Караначев са изпълнени. Първият от цитираните текстове квалифицира като дисциплинарно нарушение неизпълнението на подзаконовите нормативни актове и неизпълнението на служебните задължения, а вторият предвижда, че за неизпълнение на служебните задължения се налага дисциплинарно наказание "порицание". В конкретния случай е установено, че на 27.01.2013 г. жалбоподателят, държавен служител кат. Е- I степен, старши полицай в "Охрана на обществения ред" от група "Охранителна полиция" към РУП - АЕЦ - Козлодуй при ОДМВР - Враца при провеждане на издирвателни мероприятия участва в задържането на Данчо Ангелов Бугов (на лицето са поставени белезници, същият е качен в служебния автомобил и отведен в сградата на РУП - АЕЦ- Козлодуй, където са му съставени 2 бр. актове за установяване на административни нарушения), но не издава заповед за задържане на лицето и не предприема действия в тази насока. Описаното бездействие е в противоречие с чл. 11, ал. 1 от Инструкция № Iз-1711/2009 г. за оборудване на помещенията за настаняване на задържани лица структурите на Министерството на вътрешните работи и реда в тях, според който за всяко задържано лице се издава заповед от полицейския орган, ограничил правото на свободно придвижване на лицето. При тези факти аргументирано и при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че поведението на служителя следва да се квалифицира като неизпълнение на разпоредба на подзаконов нормативен акт и неизпълнение на служебните задължения, които включват издаване на заповед за задържане на лицето, чието право на предвижване е ограничено - обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание порицание съгласно чл. 227, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ППЗМВР, в какъвто смисъл е издадената заповед. Ето защо като достига до извод за материална законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение в съответствие с нормативната уредба. Доводът, че правото на свободно придвижване на Бугов не е ограничено, а белезниците са използвани като помощни средства само за преодоляване съпротивата на лицето, е неоснователен. Независимо от основанието за постановяване на белезници, след този акт Бугов не е освободен, а е качен в служебния полицейски автомобил и отведен в сградата на РУП - АЕЦ - Козлодуй. Тези действия на полицейските служители ограничават правото на свободно придвижване на Бугов и са основание спрямо него да бъде издадена заповед за задържане, което в случая не е направено. Възражението, че заповед не е издадена с оглед устното разпореждане на полицейски инспектор Андреев, също е неоснователно. Доказателства, установяващи такова разпореждане не са представени, а обясненията и сведенията от полицейските служители по случая не дават основание да се направи такъв извод. Обстоятелството, че задържаният Бугов е освободен от Андреев също не представлява аргумент в този смисъл, тъй като това действие е предприето след като правото на свободно придвижване на Бугов е вече ограничено, т. е. след като са осъществени основанията за издаване на заповед за задържане и такава е следвало да бъде постановена. Обстоятелството, че по време на престоя в сградата на РУП - АЕЦ - Козлодуй Бугов е пребивавал в стаята на дежурния офицер, както и изпълнението на другите служебни задължения, не освобождават Караначев от задължението да издаде заповед за задържане, още повече към момента на довеждане на Бугов в сградата, правото му на свободно предвижване е вече ограничено. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като на страните са дадени указания за фактите и обстоятелствата, за които следва да ангажират доказателства. Представените в хода на административното производство и пред съда писмени доказателства са подробно обсъдени, като са изложени конкретни аргументи в подкрепа на направените изводи. Решението е постановено след анализ и съвкупна преценка на ангажираните доказателства, като в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК са изложени мотиви в подкрепа на направените заключения. Обстоятелството, че не са разпитани като свидетели полицаите Благоев и Стоянов, в случая не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като относно фактите и обстоятелствата, довели до постановяване на обжалваната заповед (молба от 16.05.2013 г.) двамата служители са представили подробни обяснения и сведения, които са включени в административната преписка. Ето защо правилно е преценено от съда, че не се налага същите да бъде изслушани лично от съдебния състав за обстоятелствата, посочени в молбата. Посочените в касационната жалба основания за събиране на гласни доказателства не кореспондират с молбата от 16.05.2013 г., поради което също не могат да обосноват съществен процесуален пропуск на първоинстанционния съд. С оглед изхода на спора и съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК правилно е определена и отговорността за разноските и Караначев е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,