Решение № 7924 от 28.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8183/2018 г.

Решение № 7924 от 28.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8183/2018 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ф. Юсеин от [населено място], чрез пълномощника адв. Георгиева, против решение № 1972 от 26.03.2018 г. по адм. д. № 11896/2017 г., постановено от Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № КЗЗ-05/16.03.2017 г., т. 155 на Комисията за земеделски земи при Министерство на земеделието, храните и горите, и той е осъден да заплати на ответника сумата 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът неправилно, в разрез с доказателствата по делото, е приел, че върху закупената от него земеделска земя било извършено строителство без да е променено предназначението й, позовавайки се на § 2, ал. 2 от ДР на Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), според който собственикът на обекта заплаща санкцията по глава девета от закона и двойния размер на таксата по чл. 30 от с. з. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и да отмени оспорения в първоинстанционното производство административен акт, като върне преписката на административния орган за определяне на друг, по- нисък размер на дължимата такса. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът– Комисия за земеделските земи при Министерство на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител юрк. Петков, оспорва жалбата с доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящият състав установи следното: Производството пред Административен съд С. - град е образувано по жалба на Ф. Юсеин против Решение № КЗЗ-05/16.03.2017 г., т. 155 на Комисията за земеделски земи при Министерство на земеделието, храните и горите, с което, на основание чл. 40, ал. 1, т. 7 от ЗОЗЗ, чл. 66, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗОЗЗ и във връзка с чл. 91, ал. 1 от АПК, е оставена без уважение жалбата му срещу размера на определената такса по чл. 30, ал. 1 от ЗОЗЗ във връзка с § 2, ал. 2 от ДР на ЗОЗЗ, определена с Решение № КЗЗ-26/24.08.2016 г., т. 90. Първостепенният съд е възприел следната фактическа обстановка: С решение № КЗЗ-26/24.08.2016 г, т. 90, на КЗЗ е променено предназначението на около 1198. 39 кв. м. земеделска земя, осма категория, неполивна, собственост на жалбоподателя, върху която е извършено строителство, и е постановено собственикът да заплати съгласно § 2, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗОЗЗ двойния размер на таксата по чл. 6, т. 7 от Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи. Конкретният размер на тази такса е посочен в писмо изх. № 66- 4385/30.08.2016 г. на Министерство на земеделието и храните, а именно 2430. ЗЗ лв. С Писмо рег. индекс 66- 4385/23.01.2017 г. на МЗХ жалбоподателят е поискал преразглеждане размера на таксата. Както бе посочено, Комисията за земеделски земи при Министерство на земеделието, храните и горите се е произнесла с горепосоченото Решение № КЗЗ-05 от 16.03.17 г. т. 155, предмет на оспорване пред АССГ, посочвайки като правно основание конкретно разпоредбата на чл. 91, ал. 1 АПК. Следва да се посочи изрично, че такова производство в разглежданата хипотеза не би могло да бъде развито, тъй като то предполага невлязъл в сила акт, какъвто не е актът, с който на Юсеин е била определена таксата по ЗОЗЗ. Констатирайки това, административният съд е приел, че горепосоченото искане на Юсеин представлява такова с правно основание чл. 99, т. 1 АПК- за възобновяване на производството поради твърдяно съществено нарушено изискване за законосъобразността на постановения акт; с искането е представено решение по АНД № 439/2016 г. на Районен съд- К., по отношение на което съдът, установявайки, че то е от 20.06.2016 г., е счел, че то не представлява ново обстоятелство и не е приложима хипотезата на чл. 99, т. 2 АПК. Обобщил е, че обстоятелствата по делото не обективират и относимост на останалите хипотези по чл. 99 АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че първостепенният съд вярно е установил относимите факти, като въз основа на тях е извършил и правилна преценка, че искането на Ф. Юсеин е такова по чл. 99, т. 1 АПК. Съгласно посочената разпоредба, влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му. Административният съд, обаче, не е съобразил правилото на чл. 100 АПК, който предписва кои са лицата, на които е правно призната инициативата да поискат възобновяване на административното производство. Съобразно посочената разпоредба, в случаите по чл. 99, т. 1 възобновяването на административното производство се извършва по инициатива на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, а в случаите по чл. 99, т. 2-7, какъвто не е настоящият, и по искане на страна в производството. Следователно Ф. Юсеин не е бил легитимиран да поиска възобновяване на производството по реда на чл. 99, т. 1 АПК, поради което и в нарушение на административно- производствените правила Комисията за земеделските земи е образувала производството по едно недопустимо искане и се е произнесла по него. Изложените по - горе обстоятелства налагат извода, че произнасянето на органа по недопустимо искане прави постановения акт незаконосъобразен, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Като не е установил тази незаконосъобразност, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага връщането му за нови доказателства, след отмяна на обжалваното решение и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, касационната инстанция следва да постанови друго решение, по същество, с което да отмени Решение № КЗЗ-05/16.03.2017 г., т. 155 на Комисията за земеделски земи при Министерство на земеделието, храните и горите и да прекрати производството по делото, предвид установената недопустимост на образуваното административно производство. Предвид изхода на спора, разноски не се дължат. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение