Решение № 8840 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14621/2017 г.

Решение № 8840 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14621/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. И. М. М., гражданин на Ирак, подадена чрез адв. Ц. Иванова против Решение № 6322 от 06.11.2017 г., постановено по адм. д. № 7887/2017 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 12536 от 20.06.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба са направени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното решение. В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично и с адв. Иванова. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците, не представя отговор на касационната жалба и не изразява становище по касационното оспорване. В съдебното заседание пред настоящата инстанция се представлява от юрк. Миланова, която моли за отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване на съдебното решение като правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд e установил, че с молба вх. № 105450-1509 от 17.03.2017 г на Дирекция "Миграция", СДВНЧ-Л., МВР, С. И. М. М., гражданин на Ирак, етническа принадлежност - кюрд, вероизповедание - йезид, поискал предоставяне на международна закрила от Република България. След проведено на 19.04.2017 г. интервю с чужденеца, с цел установяване на бежанската му история, и съобразно доказателствата, прието по производството, Председателят на ДАБ постановил Решение № 12536 от 20.06.2017 г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ е отхвърлена молбата на С. И. М. М. за предоставяне на международна закрила. За да отхвърли жалбата, съдът намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че С. И. М. М. не е бил преследван в родината си, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Отделно от това е посочено, че така предоставената от чужденеца история е много противоречива, имайки се предвид заявеното от съпругата му по време на проведеното с нея интервю. Съдът е приел за обосновано и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на С. И. М. М. и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 ЗУБ. От доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт. Посочено е, че основаната цел на чужденеца е да достигне Германия, където да може да се възползва от предлаганите от нея социални помощи. Решението е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от състава на АССГ нарушения на материалния закон и необоснованост. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване бежанската история на чужденеца, за която е прието, че съдържа множество противоречия в сравнение с тази, представена от съпругата му, правилно отчетени от съда. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. С. И. М. М. не е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности, не е имал проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност, не е бил задържан, срещу него и негови близки няма образувани дела, не е съден, няма контакти с армията и полицията в държавата по произход. Спрямо него не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. Правилно е посочено, че така изложената бежанска история е противоречива в сравнение със същите факти, посочени от съпругата му. По време на проведеното интервю, С. И. М. М. е заявил, че след нападението никога не се е връщал в село Х., но съпругата му А. Р. е заявила обратното по време на проведеното с нея интервю. Прави впечатление, че родителите на чужденеца продължават да живеят в село Х.. Както правилно административният съд е посочил, дори и нападението на Ислямска държава над населеното място, което е обитавал чужденецът, да е причина за неговото бягство, то след това той е живял в гр. Д. (Дахок) и гр. Б., където е работил в магазин и според неговите твърдения е печелил много пари. В посочените градове С. И. М. М. не е имал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност. Прави впечатление, обаче, обстоятелството, че С. И. М. М. е напуснал работата си в гр. Д. (Дахок), защото същата била свързана с тежък физически труд, като в следващия момент желае да замине за Германия, защото там "плащат месечна помощ, има добра платена работа". Съпругата му А. Р. посочва, че родителите й, братята и сестрите й се намират в Европа. От всичко изложено до тук следва, че напълно обоснован е изводът на административния съд, че целта на С. И. М. М., както и на съпругата му, е да се установят в страна с добро икономическо положение, като също така прави впечатление, че чужденецът е добре запознат със системата на социално подпомагане на бежанците в Германия. Това обоснова и заключението, че в процесния случай не се касае за лице, принудено да напусне страната си на произход поради грозяща го там опасност, а за икономически мигрант, търсещ високоплатена работа и по - добър живот. Правилно административният съд е приел, че липсва основание и за предоставянето на хуманитарен статут, тъй като С. И. М. М. не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства. При положение, че бежанската му история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), административният съд законосъобразно потвърдил оспореният акт и в тази част. Следва да се посочи, че в настоящия случай е неприложим и чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, както е мотивирано в решението по дело № С-465/2007 на Съда на Европейския съюз, достигайки до заключение, че както индивидуалното положение на лицето, така и обстановката в страната, не разкриват възможност за понасяне на насилие поради вътрешен въоръжен конфликт. Към днешна дата следва да бъде отчетено и обстоятелството, че през декември 2017 г. Ирак обяви за приключила войната, която правителствените сили водеха срещу джихадистката групировка "Ислямска държава" в продължение на три години. В заключение следва да се посочи, че в представената пред касационната инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ е изложено, че все по-голям брой хора се завръщат в районите си на произход, а хуманитарните партньори продължават да се застъпват за доброволен, безопасен и достоен процес на връщане. Посочено е, че хуманитарното положение в Ирак значително се е подобрило в сравнение с 2017 г., въпреки че все още има хуманитарни нужди. Посочено е, че от началото на кризата 3,8 милиона души са се завърнали по домовете си, но към май 2018 г. все още има над 2 милиона иракчани, които са в положение на вътрешно-разселени лица. Посочено е още, че през май 2018 г. в Ирак са проведени и парламентарни избори без в техния ход да се стигне до голям инцидент със сигурността. В съответствие с информацията относно актуалната обстановка в Ирак, съдържаща се в справките, представени пред първоинстанционния съд и настоящата инстанция, и по конкретно относно актуалното положение в И. К. - актуална обстановка в гр. С., отново следва да се посочи и възможността за вътрешно разселване в И. К.. От последната справка се установява, че полетите от и до летището в гр. А. са възстановени, като също така ембаргото за това от страна на гр. Б. е премахнато. Регионалното правителство на И. К. приветства международното сертифициране на своето вътрешно министерство, посочвайки, че полага усилия за справяне с бюрокрацията и корупцията. В бюлетин на Американската агенция за международно развитие е посочено, че има подобрение до достъпа до образование на близо 21 200 разселени деца в провинциите на И. К.. Отделно от това, в доклад на американския Д. департамент е посочено, че властите в И. К. са спасили повече от 3100 отвлечени йезиди от плен на ИД. като цяло И. К. продължава да приема много вътрешно-разселени лица, като най - много такива се приемат в гр. Д., след това в гр. А. и гр. С.. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд е направил анализ на събраните доказателства и правилен правен извод за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на спорното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и казаното от него по време на проведеното интервю, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви са обосновани на приобщените по делото доказателства, логични са и са непротиворечиви. По тези съображения и при липсата на други касационни оплаквания, настоящият състав намира, че решението, предмет на касационен контрол, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Не са налице сочените в жалбата касационни оплаквания. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение