Решение № 9875 от 18.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13475/2017 г.
ВАСIII отделение18.07.2018 г.докладчик Пламен Петрунов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 653 от 12.10.2017 г., постановено по адм. дело № 816/2017 г. по описа на Административен съд Х.. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9875 от 18.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13475/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез юрк. П., против Решение № 653 от 12.10.2017 г., постановено по адм. дело № 816/2017 г. по описа на Административен съд Х.. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответниците - С. С. Р. Р., лично, и малолетните деца С. Х. Ш. и А. Г. Д., представлявани от С. Р., като техен законен представител, граждани на Иран, чрез процесуалния си представител адв. А. вземат становище за неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно и предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 90 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отменил по жалбата на С. С. Р. Р., действаща лично и като майка и законен представител на малолетните деца С. Х. Ш. и А. Г. Д., граждани на Иран, Решение № 10114 от 22.05.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ им е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че при постановяване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя изложените в обжалваното решение изводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на Решение № 10114/22.05.2017 г. на председателя на ДАБ, съответно за неоснователни касационните възражения против правилността му, поради следното: На първо място, административният орган е допуснал нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗУБ, съгласно който, когато малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил международна закрила, е придружен от пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай, това пълнолетно лице се назначава от кмета на общината за негов представител. Съгласно чл. 25, ал. 3, т. 2 и 4 от ЗУБ представителят на малолетния или непълнолетния има право да го представлява пред всички административни органи в Р. Б. с оглед защитата на най-добрия интерес на детето, както и да предприема действия за осигуряване на правна помощ. В случая по делото не са представени заповеди на кмета на общината по чл. 25, ал. 2 ЗУБ, с които придружаващото лице да е определено за представител на малолетните деца, с оглед упражняване на правата по чл. 25, ал. 3 ЗУБ. Неизпълнението на законовото задължение съставлява съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита и незаконосъобразност на оспореното пред съда решение.. Следва да се отбележи, че при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето /ЗЗакрД/, съгласно чл. 6а. ЗУБ. Съгласно чл. 2
от Конвенцията за правата на детето, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации и в сила за Р. Б. считано от 3.07.1991 г., държавата е длъжна да зачита и да осигури правата, предвидени в Конвенцията, на всяко дете, в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация. Съгласно чл. 22
от Конвенцията държавата взема необходимите мерки, за дете, което иска да получи статут на бежанец, подходяща защита на своите права. Съгласно чл. 3
от Конвенцията висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Правилен e изводът в обжалваното решение, че е допуснато нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗакрД. Съгласно същата разпоредба, при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Д. "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. По делото няма данни, а и не се твърди, че в административното производство по предоставяне на закрила на малолетните чужденци е изпратен социален работник, а представянето на социален доклад в хода на съдебното производство не санира допуснатия пропуск. Правилно е прието в обжалваното решение, че е налице и допуснато нарушение на чл. 15, ал. 8 от ЗЗакрД. От представените доказателства не може да се формира извод за това, че в хода на административното производство на С. С. Р. Р. е разяснявано правото на правна помощ на децата и по реда на чл. 15, ал. 8 от ЗЗакрД, съответно по чл. 25, ал. 3, т. 4 ЗУБ. Това задължение на административния орган е императивно и е пряко свързано с осъществяването на пълноценна защита на правата на засегнатите деца. Неизпълнението му представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, което следва да бъде отстранено при новото разглеждане на преписката. Във връзка с изложеното, настоящия състав на ВАС счита, че в хода на производство пред него, административният орган не е предприел всички действия по спазване на разпоредбите на ЗУБ във вр. ЗЗакрД. От постановения административен акт е видно, че липсват мотиви и разглеждане на бежанската история на малолетните деца, като административният орган изобщо не е посочил и изследвал същите и не разгледал и подадената молба от негова страна. В този смисъл, касаторът в настоящото производство, не е защитил интересите на децата, като не е осигурил спазване на същите чрез разглеждане на бежанската им история, което се явява съществено нарушение на административно производствените правила, водещо до отмяна на решението и връщане на личното дело на ДАБ за ново разглеждане. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗУБ искането за предоставяне на закрила принадлежи на конкретен правен субект и същото се осъществява лично и по собствена воля. Правната възможност за обединяване на тези производства е предоставена на преценката на административния орган, а не е императивно задължение по ЗУБ. В този смисъл е неправилен извода на първостепенния съд, че разглеждането в две отделни производства на двама членове на едно семейство, оказва влияние върху законосъобразността на постановения административен акт. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила.