Решение № 14163 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3419/2014 г.

Решение № 14163 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3419/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Серьожа Илиев Димитров от с. Бряговица, област Велико Търново чрез адв. Б. Златков срещу Решение № 28/31.01.2014 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. д. № 1059/2013 г., с което са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от касатора срещу ОДМВР-Велико Търново искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2000 лв и за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв, претърпени в резултат на незаконосъобразното бездействие на полицейските служители при РПУ-Стражица да изпълнят задължението си по закон за провеждане на ефективна предварителна проверка за установяване извършителя и предмета на престъпление-кражба на бали с люцерна и балур, собственост на касатора. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК - поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните разпоредби и необоснованост. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по същество, при което искът на касатора да бъде уважен изцяло. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Серьожа Димитров не се явява. Представлява се от адв. Златков, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по подробно изложени в жалбата и в хода по същество съображения. Ответникът по касация, ОДМВР- Велико Търново, редовно призован, не се представлява, не депозира писмен отговор на касационната жалба или писмени бележки по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Исковата претенция на Серьожа Димитров срещу ОДМВР- Велико Търново е за обезщетение за имуществени вреди в размер на 2000 лв и неимуществени вреди- негативни емоции от претърпян стрес и страх, постоянно безпокойство, че крадецът никога няма да бъде разкрит, страх да не се посегне на останалото му имущество, чувство на недоверие във възможностите на полицейските служители да осигурят спокойствието и личната му неприкосновеност- в размер на 10 000 лв, претърпени в резултат на незаконосъобразното бездействие на полицейските служители при РПУ-Стражица да извършат неотложните и първоначални действия по установяване на извършителя и предмета на престъплението при подаден сигнал за извършена на 27.02.2011 г. кражба на бали /люцерна и балур/ от стопанисвана от Серьожа Димитров постройка в с. Бряговица, област В. Търново. С обжалваното решение АС- Велико Търново е отхвърлил изцяло предявените от Серьожа Димитров искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е осъдил ищеца да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 690 лв. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Велико Търново е приел, че не са налице част от материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, които по дефиниция следва да бъдат налице кумулативно, за да възникне правото на обезвреда по този законов текст. На първо място съдът е развил съображения за липса на доказателства за наличието на незаконосъобразно бездействие от страна на полицейските служители, изразяващо се в пропуски при предварителната проверка по подадения от ищеца сигнал за кражба - несъставяне на протокол за оглед на местопроизшествието и неизземване на балите, предмет на кражбата, с което като краен резултат да е осуетено откриване на извършителя и размера на откраднатото. От друга страна според административния съд дейността на полицейските органи в хода на проверката по ЗСВ преди образуване на досъдебното производство не представлява административна дейност в чист вид, която да ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ., тъй като се касае за дейност по събиране на достатъчно данни за извършено престъпление и неговия автор, след което преценката дали да се образува досъдебно производство или не, е от компетентността на прокурор. На следващо място според ВТАС не било доказано реалното настъпване на твърдените от ищеца вреди. По отношение имуществените вреди - не било установено за колко откраднати бали, собственост на ищеца, става дума, доколкото самият ищец в хода на полицейската проверка и досъдебното производство свидетелства за извършени няколко кражби, последвали процесната, за които обаче същият не бил сигнализирал полицията. Не били представени и доказателства за транспортните разходи, както и за причините за извършването им. Неоснователни и недоказани според съда били и претендираните неимуществени вреди, изразяващи се в психоемоционален стрес, чувство за несигурност и недоверие във възможностите на РУП-Стражица да осигури на ищеца спокойствие и лична неприкосновеност. Не били установени конкретни и безпротиворечиви данни за интензитета на негативните психични изживявания, тяхната продължителност и конкретното им въздействие върху лицето. Според съда само свидетелят Георгиев давал в показанията си данни за подобни негативни преживявания на Димитров, но тези доказателства били недостатъчни, за да обосноват не само категоричен извод, но дори и индиция за такъв интензитет и продължителност на изживяванията, които да обосноват наличието на неимуществени вреди, подлежащи на обезвреда. Отделно от това съдът е развил доводи и за липсата на пряка причинно-следствена връзка между евентуално претърпените вреди и твърдените незаконосъобразни бездействия на полицейските органи. Според съда претендираните от ищеца имуществени вреди били не в причинно-следствена връзка с поведението на полицията, а с извършената кражба, поради което и НПК дава възможност на пострадалото лице да претендира размера на откраднатото от извършителя. Решението на ВТАС е правилно, макар и по частично различни от изложените от административния съд мотиви. Настоящата касационна инстанция не споделя развитите от ВТАС доводи за това, че дейността на полицейските органи, свързани с предварителна проверка по предотвратяване на вече започнало или осъществило се престъпление, не съставлява административна дейност. Действително, дали събраните данни от такава предварителна проверка съдържат достатъчно данни или не за образуване на досъдебно производство по НПК се преценява от прокурор, но това обстоятелство не променя характера на извършената от полицейските органи дейност преди тази преценка. Предварителната проверка за събиране на данни за извършено престъпление съставлява по своя характер административна дейност, поради което причинените от действията и бездействията на полицейските органи при провеждането й вреди ангажират отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ, а не тази по чл. 2 от същия закон. Въпреки гореизложеното, правилен е изводът на ВТАС за липса на незаконосъобразно бездействие от вида на твърдяното в исковата молба, което да ангажира отговорността на ответника за обезвреда по ЗОДОВ. Действително, при получаване на сигнала за кражба и извършения оглед на местопроизшествието, полицейските служители при РПУ- Стражица не са съставили протокол за оглед и не са иззели наличните бали, макар че са били длъжни по смисъла на чл. 70 и чл. 71 от ЗМВР. Въпреки това нарушение обаче нито извършителят, нито предметът на кражбата са останали неустановени в резултат действията или бездействията на полицейските органи, както неоснователно твърди ищецът. Видно от събраните по делото писмени доказателства, Серьожа Димитров е подал жалба с описание на кражбата вх. № 994/28.02.2011 г., по повод която е образувана преписка № ЗМ-67 от 14.03.2011 г. по описа на РПУ-Стражица. По същата преписка е приложена докладна записка от главен полицай Валентин Христов с дата 12.04.2011 г. /л. 70 по делото пред ВТАС/, в която същият служител е докладвал, че в резултат на предварителната проверка по сигнала е открит извършителят - съседът Венко Митков Венков с посочено ЕГН. Определен е и броят на откраднатите бали, които, съотнесени с дадените от извършителя в хода на предварителната проверка писмени обяснения /л. 72 по делото/ и поисканата при същата проверка експертна справка, съответстват на 45 броя бали люцерна и балур. Съгласно цитираната по-горе докладна записка от полицейския служител, извършителят Венков е бил готов да заплати на потърпевшия Димитров сумата от 112.50 лв,, съответстваща на стойността на 145 бали. Нещо повече - сумата от 113 лв е била преведена от Венков на Димитров чрез пощенски запис, но поради отказа на Димитров да я получи и непотърсването на пощенския запис, сумата е била върната на изпращача, видно от служебна бележка от началника на Пощенска станция- с. Бряговица / л. 49 по делото/. Личният избор на ищеца да не приеме тази сума всъщност е причината Димитров да не е овъзмезден досега за претърпените от кражбата вреди. Не е налице и причинно-следствена връзка между твърдяното бездействие на полицейските органи и претендираните от ищеца вреди, тъй като вредите са резултат от престъплението, наказателното производство по което, макар и спряно, все още не е приключило, а не от бездействие на полицейските органи при предварителната проверка по установяването му. Досъдебното производство е било образувано на 3.02.2012 г., след която дата съгласно установената съдебна практика всякакво действие, съответно бездействие на полицейските органи, доколкото същите вече действат по указания на прокурор, съставлява процесуална, а не административна дейност, вредите от която се търсят по реда на чл. 2 от ЗОДОВ. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение