Решение № 9474 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 937/2014 г.

Решение № 9474 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 937/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Васил Георгиев Манов е подал касационна жалба срещу решението от 13.11.2013 г. по адм. дело № 679/2013 г. по описа на Административния съд - Благоевград, с което е бил отхвърлен предявения от него иск срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 150 лева, причинени от отменено от съда наказателно постановление. Направено е оплакване за недопустимост на съдебното решение и алтернативно, за неговата неправилност поради противоречие с материалния закон и е поискано да бъде обезсилено с изпращането на делото по подсъдност на Районния съд - Благоевград или да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е поискала отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че с решение № 2331/20.03.2013 г. по НАХ дело № 24/2013 г. по описа на Районния съд - Благоевград е било отменено наказателно постановление № 21-0001088/7.11.2012 г. на началника на Областния отдел "Контролна дейност - Държавна автомобилна инспекция" - Благоевград, с което на Васил Георгиев Манов е било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за извършено от него нарушение по чл. 45, т. 2, предл. 2 от Наредба № 34 от 6 декември 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от Министерството на транспорта. Решението влязло в сила на 20.04.2013 г. В съдебното производство по обжалване на наказателното постановление Васил Манов ползвал адвокатска защита, като заплатил на адвоката възнаграждение в размер на 150 лева. От правна страна съдът приел, че предявения от Васил Георгиев Манов срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение в размер на 150 лева за причинените му имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатска защита за обжалването на наказателното постановление, е неоснователен. Съдът посочил, че издаването на наказателни постановления е административна дейност, която по същността си е правораздавателна. Тъй като тя не е свързана с реализирането на административни правомощия по материално административно правоотношение, не се обхваща от приложното поле на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, което включва обезщетяването на вреди, причинени от незаконни индивидуални, общи или нормативни административни актове или от незаконни действия или бездействия на администрацията. Заплатената сума за адвокатско възнаграждение представлява съдебни разноски и макар за ищеца те да имат характер на вреди, не могат да бъдат възстановени, тъй като не са налице останалите предпоставки на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявения иск. Касационната инстанция намира, че решението не е недопустимо поради това, че спорът е разгледан от административния съд. Действително, ищецът е внесъл исковата си молба в Районния съд - Благоевград и е заявил претенцията си на основание чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. С определение от 10.06.2013 г. по гр. дело № 426/2013 г. Районният съд - Благоевград е прекратил производството по делото и е изпратил исковата молба по подсъдност на Административния съд - Благоевград. Това определение е било обжалвано от Васил Манов пред Окръжния съд - Благоевград. С определение от 7.08.2013 г. по частно гражданско дело № 702/2013 г. Окръжният съд - Благоевград потвърдил определението на районния съд. Влязлото в сила определение за прекратяване на производството пред гражданския съд е обвързващо за страните по спора, поради което въпросът за неговата подсъдност не може да бъде повдиган отново по тяхно възражение пред административния съд. Обжалваното решение съответства на материалния закон. Държавата отговаря за причинените вреди, които са настъпили като непосредствена последица от незаконно разпореждане, действие или бездействие на администрацията. Изразходването на средства за адвокатско възнаграждение за защита пред съд, както е в разглеждания случая, не може да се определи като вреда от административна дейност. Разходът представлява разноски за съдебното производство, които жалбоподателят е направил по повод на обжалването на наказателното постановление, въз основа на сключен от него договор с адвокат за правна защита. От съдържанието на представеното по делото съдебно решение по НАХД № 24/2013 г. по описа на Районния съд - Благоевград се установява, че жалбоподателят не е направил искане за присъждането им, поради което няма формирано произнасяне на съда по делото, за което се отнасят. Заплащането на разноски за водените съдебни производства се урежда от приложимия процесуален закон. Ако се приеме тезата, че процесуалният закон, по реда на който се провежда обжалването на наказателните постановления, не предвижда възстановяване на направените разноски при отмяната на наказателното постановление, логично е да се направи извод, че те остават в тежест на страната, която ги е направила, и не могат да се претендират по друг ред, така че да се заобиколят предвидените по закон за такива случаи правни последици. При отсъствието на поддържаните от касационния жалбоподател основания за отмяна, решението на административния съд е допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд