Решение № 10879 от 25.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15249/2010 г.

Решение № 10879 от 25.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15249/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от адвокат Гита Добрева от АК-Сливен, като процесуален представител по пълномощие на управителя д-р Пенко Минчев Пенков на Многопрофилна болница за активно лечение "Хаджи Димитър" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, ул. "Димитър Пехливанов" № 5, срещу решение № 138 от 11.10.2010 г., постановено по административно дело № 161/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Сливен, с което е отхвърлена жалбата на касатора против писмена покана изх. № 29-02-28/14.05.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Сливен за възстановяване на суми, получени без правно основание, в размер на 10219,00 лв. главница и 1269,59 лв. лихва. Релевирани са оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Районната здравноосигурителна каса гр. Сливен, в писмено становище от упълномощения юрисконсулт Донка Вълева, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Върховният административен съд, в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред Сливенския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 76 от ЗЗО, е оспорената от МБАЛ "Хаджи Димитър" ООД, гр. Сливен писмена покана изх. № 29-02-28 от 14.05.2010 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Сливен на основание медицински протокол № РД-13-05-53/07.05.2009 г., протокол за неоснователно получени суми № РД-13-05-54/07.05.2009 г., влязла в сила заповед № РД-09-475/12.06.2009 г. на директора на РЗОК-Сливен, Решение № 5428/27.04.2010 г. на ВАС и чл. 76б от Закона за здравното осигуряване и § 70 от ПЗР на ЗЗО, за възстановяване на суми, получени без правно основание, в размер на 10219,00 лв. главница и 1269,59 лв. лихва. С постановеното решение по делото Сливенският административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на лечебното заведение. Приел е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия, въз основа на нормативно установени, предшестващи издаването му действия и процедури, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави процесуално законосъобразен. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административното производство е започнало по заповед на директора на РЗОК гр. Сливен за извършване на медицинска проверка, връчена по надлежния ред на жалбоподателя. Констатациите от извършената проверка са оформени от лекаря-контрольор в медицински протокол, екземпляр от който е връчен на оспорващото лечебно заведение, с което е спазена процедурата по чл. 74, ал. 3 от ЗЗО. В резултат на така проведената процедура на основание чл. 232, ал. 1 във връзка с чл. 241, ал. 1 от НРД 2006 г. директорът на РЗОК - Сливен е издал заповед № РД-09-475/12.06.2009 г. Същата е обжалвана, но след проведено съдебно производство е оставена в сила. В следствие на това на основание чл. 32 и чл. 39 и сл. от Индивидуалния договор и чл. 232 и сл. от НРД 2006 г. и § 70 от ПЗР на ЗЗО законосъобразно е издадена процесната писмена покана за възстановяване на неоснователно получени суми в размер на 10а219 лева главница и 1а269, 59 лева лихва. Решението на Административен съд - Сливен е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни правни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Със заповед № РД-09-475/12.06.2009 г. на директора на РЗОК-Сливен, на жалбоподателя МБАЛ "Хаджи Димитър" ООД - гр. Сливен, в качеството му на изпълнител на болнична помощ, са наложени санкции: финансови неустойки на основание чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД 2006 г. с общ размер 1800 лв. - по 180 лв. за 10 нарушения, изразяващи се неспазване на изискването на завършеност на клиничните пътеки, неспазване критериите на диагностично-лечебния алгоритъм и медицинските критерии за дехосхитализация; финансова неустойка на основание чл. 238, ал. 1, т. 7, б. "а" от НРД 2006 г. в размер на 180 лв. за неспазване на установения ред с документи по клинична пътека, изразяващо се в некоректно попълване на болничната документация, съгласно констатациите в медицински протокол № РД-13-05-53 от 07.05.2009 г. Тази заповед е обжалвана от лечебното заведение пред Административен съд гр. Сливен и с решение № 121 от 06.09.2009 г. постановено по адм. дело № 177/2009 г. съдът е отхвърлил жалбата на дружеството. Решението на съда е обжалвано от МБАЛ "Хаджи Димитър" ООД гр. Сливен пред ВАС и с Решение № 5428/27.04.2010 г. постановено по адм. д. № 15594/2009 г. Върховният административен съд на РБ е оставил в сила решение № 121 от 06.09.2009 г. След влизане в сила на заповед № РД-09-475/12.06.2009 г. на директора на РЗОК-Сливен се приема, че нарушенията действително са били извършени и спорът в тази връзка е окончателно решен. Това е така, защото съгласно чл. 233 АПК касационното решение е окончателно. Според чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Правилно първоинстанционния съд е приел, че производството пред него е между същите страни и има за предмет покана, която има същите фактически основания, както и цитираната заповед. От това следва, че приетото за установено във връзка с нея не подлежи на ново оспорване, съответно доказване. С издадената писмена покана изх. № 29-02-28 от 14.05.2010 г. административния орган търси възстановяване на сумите получени без правно основание, предвид доказаните нарушения, предмет на заповед № РД-09-475/12.06.2009 г. на директора на РЗОК-Сливен. С жалбата си пред първоинстанционния съд и с касационната жалба основното възражение на оспорващия е, че поканата е издадена при съществено нарушение на процесуалния закон, тъй като не е посочено по коя от двете хипотези на чл. 76б от ЗЗО същата е издадена. Правилно съдът е приел, че това не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила доколкото правната квалификация на административния орган не обвързва съда. Съгласно чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Първите са необходим реквизит на акта и липсата им го опорочава съществено. Липсата на фактически основания представлява винаги съществено административно-производствено нарушение, водещо до отмяна на административния акт. Обратно, макар и да е административно-производствено нарушение, непосочването или погрешното посочване в акта на правното основание за издаването му не е съществено такова, при условие, че актът съдържа фактическите основания за издаването си. Това условие е изпълнено - в акта са описани всички факти и обстоятелства от значение за издаването му. В настоящият случай възражението на оспорващия, че не е посочена конкретната алинея на чл. 76б от ЗЗО, въз основа на която е издаден акта, е неоснователно и неотносимо, защото изначално в писмената покана грешно е посочено като правно основание за издаването и чл. 76б от ЗЗО. Както е посочено в обжалваното решение основание за издаване на писмената покана е чл. 32 и чл. 39 и сл. от Индивидуалния договор и чл. 232 и сл. от НРД 2006 г. и § 70 от ПЗР на ЗЗО, съгласно който "Образуваните до 1 януари 2010 г. производства по налагане на санкции от контролните органи на НЗОК се довършват от същите органи по досегашния ред". И тъй като фактите са водещи, а не дадената от административния орган правна квалификация, с която съдът така и не е обвързан, следва че не е налице нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК и актът се явява издаден при спазване на всички законови изисквания. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение приема, че като е постановил решението си в посочения смисъл и е отхвърлил жалбата на касатора против писмена покана изх. № 29-02-28/14.05.2010 г. на директора на РЗОК-Сливен за възстановяване на суми, получени без правно основание, в размер на 10219,00 лв. главница и 1269,59 лв. лихва, Сливенският административен съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,