Решение № 9761 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 29/2012 г.

Решение № 9761 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 29/2012 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Транс Експрес Груп" ЕООД против решение № 171 от 01.11.2011 г. по адм. дело № 179/2011 г. на Административен съд - Перник. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - началникът на Областен отдел "Контролна дейност - ДАИ" гр. Перник, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Перник е отхвърлил жалбата на "Транс Експрес Груп" ЕООД против заповед № РД-14-21-368/08.03.2011 г. на началника на Областен отдел "Контролна дейност - ДАИ" гр. Перник, с която на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози е приложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "б" от Закона за автомобилните превози - временно спиране от движение на автобус м. "Фолксваген Крафтер" с рег. № СА 8255 МТ, собственост на "Порше Лизинг БГ" ЕООД, към фирма "Транс Експрес Груп" ЕООД - чрез сваляне на предната табела и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство № 003290630 и документите, свързани с извършения превоз - до заплащане на парична гаранция в размер на 500 лв. или до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършеното нарушение. В обстоятелствената част на административния акт е отразено, че на 8.03.2011 г. при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове от служители на Областен отдел "КД - ДАИ" гр. Перник е установено, че водачът на автобуса извършва обществен превоз на пътници по автобусна линия Перник - София под формата на случаен превоз, като превозва 15 пътника. По делото е представен лиценз № 0771 за международен автомобилен превоз на пътници с автобус срещу заплащане, издаден на "Транс Експрес - Груп" ЕООД. Приложен е договор от 20.03.2009 г., сключен между "Транс Експрес Груп" ЕООД и кметът на с. Черна гора, община Перник за извършване на специализиран превоз на пътници от с. Черна до гр. София, както и пътен лист № 0002504/8.03.2011 г. за маршрут София - кв. Калкас, община Перник. По преписката няма данни за връчване на оспорената заповед както на жалбоподателя, така и на заинтересованата страна "Порше Лизинг БГ " ЕООД. Същата е оспорена по административен ред пред изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация" от "Транс Експрес Груп" ЕООД и водача на автобуса Радослав Рангелов. С мотивирано решение № РД-14-21-368/01.04.2011 г. горестоящият административен орган е отхвърлил жалбите като неоснователни. Съдът е приел, че за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорване на заповедта, като този въпрос е решен с определение № 11827/26.09.2011 г. по адм. дело № 11958/2011 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. По същество е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Посочил е, че приложеният по преписката договор за специализиран превоз не опровергава изложените в заповедта фактически обстоятелства, т. к. касае различен маршрут от визирания в акта и освен това не е достатъчен за да се приеме, че се извършва специализиран превоз по реда, предвиден в Наредба № 33/03.11.1999 г. Съдът е обсъдил събраните по делото гласни доказателства, въз основа на които е приел, че автобусът е спирал на всички установени спирки по маршрута Перник - София, на които са качвали и слизали пътници. Пътуващите са заплащали цена за превоза и водачът им е издавал касов бон. С оглед тези данни съдът е приел за верен извода на административния орган, че с автобуса е извършва случаен превоз на пътници без да са спазени нормативните изисквания за осъществяването на тази дейност. При тези съображения е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно. Със Закона за автомобилните превози са уредени условията и редът за обществените вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи. Общественият превоз на пътници по автобусни линии се извършва съгласно утвърдените транспортни схеми - републиканска, областни и общински. Превозите по автобусни линии се възлагат на лицензирани превозвачи чрез конкурс - чл. 19 от ЗАвтП. Специализирани и случайни автобусни превози се извършват от лицензирани превозвачи по договорени с клиента цени, при условия и по ред, определени с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията - чл. 23 ЗАвтП. По определение от § 1, т. 23 и т. 24 от ДР на ЗАвтП "специализирани автобусни превози" са превозите на работници, ученици и други по договор с определени от клиента маршрут и разписание, а "случайни автобусни превози" са превозите на предварително определена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия. Организацията на обществения превоз на пътници и товари с автомобили с българска регистрация на територията на страната е разписана в Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България. Съгласно чл. 61 и сл. от наредбата за извършване на специализиран превоз е необходимо да е налице сключен договор между превозвача и предприятие или учебно заведение, неразделна част от който е разписание по образец, съобразено с работното/учебно време на клиента и съгласувано с областния отдел "Контролна дейност - ДАИ" по месторегистрация на превозвача. При специализираните превози всеки пътник трябва да има карта, издадена от превозвача, по образец (приложение № 10), удостоверяваща правото му да пътува, като картите се водят на отчет от превозвача. Организацията на случаен превоз е дадена в чл. 68 и сл. от наредбата. Съдът, като е обсъдил установените фактически обстоятелства по делото в контекста на цитираната нормативна уредба, правилно е приел, че жалбоподателят не е извършвал специализиран превоз по маршрут с. Черна гора - София съобразно реда и условията, регламентирани в закона и приложимата наредба. Приложеният пред касационната инстанция договор за специализиран превоз от 8.02.2009 г., сключен между кмета на кметство кв. Калкас и касатора не обуславя различен правен извод относно законосъобразността на наложената ограничителна мярка по аналогични на изложените по-горе съображения. Съдът правилно е приел, че жалбоподателят е извършвал нерегламентиран превоз на пътници, който не отговаря на нормативните изискванията за извършване на обществен превоз на пътници под някоя от установените организационни форми в закона. Изложените доводи в касационната жалба за некоректно интерпретиране на доказателствения материал и неправилно приложение на закона са неоснователни. Правилно съдът е счел, че касаторът осъществява дейността по превоз на пътници без да спазва правилата както на специализирания превоз, така и на случайния превоз и на обществения превоз на пътници по автобусни линии. Предвидените в чл. 106а от ЗАвтП принудителни административни мерки имат за цел да преустановят извършването на обществен превоз, който не е съобразен с нормативните предписания и по този начин се гарантира сигурността на пътниците. Употребеното понятие в чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "б" "под формата на случаен превоз" съдът счита, че субсумира обществен превоз на пътници, който се извършва в нарушение на нормативните правила за организация на различните видове обществен превоз. Поради това съдът правилно е счел, че наложената ограничителна мярка е законосъобразна. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,