Решение № 14212 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6926/2013 г.

Решение № 14212 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6926/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Параходство Български морски флот" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, срещу решение № 655 от 15.03.2013 г. по адм. д. № 3205/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, второ отделение, ХVI състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Варна, не е взел отношение. Ответниците - Павлина Петрова Колева, Анна Димитрова Колева и Деница Димитрова Колева, и трите от гр. Варна, чрез пълномощника си адвокат Дойчин Панайотов, молят решението да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 655 от 15.03.2013 г. по адм. д. № 3205/2012 г., Административен съд - гр. Варна, второ отделение, ХVI състав е отхвърлил жалбата на "Параходство Български морски флот" АД със седалище и адрес на управление в гр. Варна срещу Решение № 4 от 26.07.2012 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Варна, с което е потвърдено Разпореждане № 389 от 22.06.2012 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при РУ "Социално осигуряване" - гр. Варна. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е събрал всички релевантни за спорните правоотношения доказателства, включително и за твърдяните от жалбоподателя факти и обстоятелства. Делото е разяснено изцяло. Решението е постановено след задълбочена преценка на доказателствата в тяхната съвкупност и при правилно приложение на материалния закон. Първото оплакване на касатора е, че капитан Димитър Стоянов Колев е напуснал ходовия мостик около 00:10 ч. на 30.05.2007 г. и след този момент никой не го е виждал. Изводите на съда, че след това той се е прибрал в каютата си, а след 5:13 ч. на другата сутрин е излязъл на палубата, бил обоснован на предположения на свидетелите, без да се обсъди възможността падането зад борда на кораба да е при прибиране в каютата. Във връзка с това оплакване на "Параходство Български морски флот" АД настоящият състав на Върховния административен съд съобрази следното: Става дума установяване на трудова злополука с лице, което с решение № 2683 от 10.08.2009 г. по гр. д. № 4917/2009 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, е обявено за отсъстващо от 30.05.2007 г., с последни данни от същата дата, видяно на капитанския мостик на моторен кораб "Сакар", на който е бил капитан, по време на преход на плавателния съд в открито море от Бразилия за Русия. С решение № 1801 от 28.04.2011 г. по гр. д. № 20393/2010 г., Районен съд - гр. Варна, гражданско отделение, 18 състав обявил смъртта на Димитър Стоянов Колев и е постановил съставянето на акт за смърт. Цитираните решения са влезли в сила. По делото е било установено, че последните членове на екипажа, които са видели лицето са Христо Костов Павлов - трети помощник - капитан, Иво Стефанов Станков - втори помощник капитан и Иван Димитров Карпачов - стажант помощник капитан. От показанията на Иван Димитров Карпачов от 30.03.2012 г., дадени пред издалата Разпореждане № 389 от 22.06.2012 г. Светла Пачолова, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при РУ "Социално осигуряване" - гр. Варна, се установява, че на 30.05.2007 г. Колев е бил на командния мостик на кораба до към 00:15 мин., след което е отишъл да почива, като е напуснал мостика през вътрешната врата към жилищните помещения на кораба. Съгласно чл. 171, ал. 1 АПК, доказателствата, събирани редовно пред административния орган, имат сила и пред съда. Последният може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. Наред с изложеното, вещото лице заявява, че всички възможни маршрути на капитана от мостика до прибирането му в кабината, показани на чертежите на кораба, са по вътрешни стълби, които са предпочитани при лошо време. Излизането на палубата на юта също става по вътрешни стълби. От показанията на свидетелите Павлов и Икономов се установяват трудовите навици на Колев, а именно ранно ставане (към 5-5:30 ч.), правенето на обиколка и проверка на кораба, действия които несъмнено са част от длъжностната характеристика за длъжността "капитан на кораб" от 01.04.2004 г., утвърдена от генералния директор на "Параходство Български морски флот" ЕАД и представена от ответника по първоначалното дело. Наред с това, от показанията на свидетеля Павлов се установява, че към момента на злополуката, пострадалият е имал сериозни притеснения, че ще му бъде наложена санкция за изтрила се товарна мярка, тъй като корабът отдавна не е бил боядисван отвън. В 6 ч. на 30.05.2007 г., независимо че е изпълнявал отговорно служебните си задължения, капитан Колев не е изпратил задължителния телекс до чартьора VST. Не се е явил на закуска и обяд. Според представените записи в корабния дневник, м/к "Сакар" се е движил по курс 027 градуса почти направо срещу вятъра от 6-7 бала и под остър ъгъл спрямо вълните от 5 бала, идващи от север. От техническата експертиза се установява, че при това положение напречното клатене може да има размах от 10 - 12 градуса на ляв и десен борд. Свидетелят Павлов сочи, че времето е било видимо добро, но е имало "мъртва вълна, която през 40 - 45 минути се качваше на палубата и обърсваше всичко от нея." При така изложената фактическа обстановка правилно първоинстанционния съд е направил изводите, че времето на злополуката е между 5:13 ч. и 6 ч., както и че извършваната от пострадалия по време на злополуката дейност се явява такава по време на работа. Ударът на вълната, довел до изхвърляне на Колев зад борда е увредил внезапно неговото здраве и е причинил смъртта му. По делото няма никакви данни, през нощта на 30.05.2007 г., пострадалият да се отклонил от обичайния си маршрут от командния мостик до каютата си, прибирайки се в нея за нощен отдих. В случая се касае до трудова злополука с безследно изчезнало лице, обстоятелство установено по предвидения в закона ред и в съответствие с разпоредбите на чл. 164 ГПК, свидетелските показания на членовете на екипажа, които последно са го видели, са допустими. Изводите на съда относно фактическата обстановка по спора кореспондират с доказателствата по делото, които не са само свидетелски показания. Съдът е изследвал всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. Съжденията му не противоречат на правилата на логическото мислене, както и на каузалните връзки между явленията. Тук следва да се има предвид също така, че според текста на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО трудова е и злополуката, станала с осигурено лице по време на обичайния път при отиване или връщане от работното място до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. Съдът е отчел спецификата на работното време на плавателния състав на корабите и хипотезите, уредени в т. 36.1 от колективния трудов договор, при които се приема, че корабните екипажи не са на работа. Неоснователни са и оплакванията на касатора, че съдът не е съобразил допусната от Колев груба небрежност относно правилата за безопасност, с което допринесъл за трудовата злополука. Основният спорен въпрос по делото е бил дали станалата на 30.05.2007 г. с капитан Колев злополука е трудова. Разпоредбата на чл. 55, ал. 3 КСО изключва признаването на злополуката за трудова, само когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. Събраните по делото доказателства обосноват извод на добро здраве и настроение у пострадалия преди злополуката. От заключението на вещото лице става ясно, че при посоченото от него положение на кораба за дата 30.05.2007 г. тъмната част на денонощието е била от 19 ч. и 17 мин. до 5ч. и 13 мин. корабно време. В намерените в каютата на капитана вещи се съдържа фенер, неизползването на който сочи, че лицето е излязло на оглед през светлата част на денонощието. Що се касае до така нар. "мъртва вълна", то тя не е могла да бъде забелязана, ако не се гледа отгоре - показания на свидетеля Павлов. Освен това няма доказателства дали лицето е ползвало или не спасителна жилетка. Такава не се съдържа в описа на вещите му. Освен това, предвид безследното му изчезване, няма данни с какво облекло е било то към момента на инцидента. По нататъшно изследване на въпроса дали Колев е нарушил мерките за безопасност в случая не се налага, предвид разпоредбата на чл. 55, ал. 3 КСО, която визира само умишлено увреждане на здравето. По изложените в тези мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, направеното в срок изрично искане, договор за правна защита и съдействие от 25.04.2013 г., липсата на възражение за прекомерност и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, в полза на ответниците - физически лица се присъжда сумата 900 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, VI отделение,