Решение № 12401 от 6.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7309/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "А1 България" ЕАД срещу решение 2780 от 23.04.2021 г. по адм.д. 11533/2020 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед 358/04.08.2020 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл.68л,ал.1, вр.чл.68в, във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл.68з, предл. 2, във вр. с чл. 68и, т. 4, от ЗЗП се забранява на дружеството да прилага нелоялна агресивна търговска практика, а именно да не прекратява потребителските договори с изтичането на срока на надлежно отправените от потребителите едномесечни писмени предизвестия и по този начин да налага прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки на потребителите, когато последните желаят да упражнят правата си по договорите и да ги прекратят по указания в тях начин, принуждавайки ги да подават повторно едномесечни писмени предизвестия. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не изложил мотиви относно становището на А1, че потребителят е отправил волеизявление да упражни право, което няма съобразно клаузите на подписания от него договор. Видно от текста на подписания договор, може да бъде прекратен предсрочно с подаване на едномесечно предизвестие във всеки момент от действието на договора, но при заплащане на регламентираните в договора неустойки. С подадените искания потребителят не е поискал да упражни правото си да прекрати договора предсрочно, като заплати уговорените неустойки, а да прекрати едностранно договора си А1 без да му се начислят неустойки, каквато възможност не е включена в договора. В изпратения отговор от А1 до потребителя изрично се потвърждава правото на потребителя да прекрати договора си предсрочно, като заплати регламентираните в договора неустойки. Процесуалният представител на ответната страна счита жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдът не е обсъдил изложените от жалбоподателя възражения, като не е съобразил, че искането на потребителя да прекрати договора без да заплаща уговорените с него неустойки не намира основание в договора. Съгласно т.5.3 и 5.4 от договора, срокът за ползване на услугите е с крайна дата 30.08.21 г. и абонатът няма право да прекратява договора по отношение на която и да е услуга, освен след заплащане на уговорената неустойка. С трите подадени искания потребителят е поискал да прекрати договора едностранно, без заплащане на неустойки, като такава възможност не е включена и липсва като условие в сключения договор. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Административното производство е образувано по жалба вх. Ц-03-251/08.01.2020 г. в КЗП срещу "А1 България" ЕАД от Н. Симеонов. В нея потребителят изложил твърдения, че е отправил три писмени искания до оператора за прекратяване на договор, но не са били удовлетворени от оператора. Като доказателства е приложил: 1. Искане от 02.09.2019 г.; 2. Искане от 27.09.2019 г.; 3. Искане от 28.11.2019 г. и два писмени отговора от А1. Извършена е проверка от служители на КЗП в търговски обект на "А1 България" ЕАД, находящ се в гр. София, ул. "Околовръстен път" 241, МОЛ Ринг Мол, обективирана в Констативен протокол К-2656078/20.02.2020 г. При преглед на наличната база данни за Симеонов е установено, че към момента на проверката договорът предмет на възникналия спор, е прекратен на 20.02.2020 г. В писмено становище търговецът предоставил информация на КЗП, че между потребителя и "А1 България" ЕАД е сключен договор за мобилен интернет, който бил прекратен на 19.02.2020 г., поради неизплатени задължения, тъй като след единственото плащане на първоначалната вноска за закупено от потребителя устройство, след 30.08.2019 г. не е постъпило плащане на издадените фактури. Договорът е прекратен след първото искане от потребителя и са представени шест кредитни известия в общ размер на 73,10 лева, с които били сторнирани издадените след датата на прекратяването на договора фактури с начислени месечни абонаментни такси. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че потребителят е пожелал няколко пъти да прекрати договора си с мобилния оператор, но търговецът не го е прекратил преди намесата на КЗП, след което са издадени кредитни известия, коригиращи фактурите с начислени месечни такси за периода, в който договорът е следвало да бъде прекратен. Налице е съществена промяна в икономическото поведение на потребителя, за когото е било необходимо да подава няколко пъти искания до оператора, да изчаква определени му от търговеца срокове и да депозира жалба с оплаквания в Комисията. Налагането на всякакъв вид прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по договора, включително правото си да прекрати договора или да избере друга стока или услуга или друг търговец е определено от закона като една от проявите на тормоз и принуда чл.68и т.4 от ЗЗП. Решението е правилно като правен резултат. Към преписката е приложен договорът с потребителя подписан на 30.08.2019 г. в офис на мобилния оператор в гр. Поморие. В първия работен ден след подписването на договора, на 02.09.2019 г. потребителят е подал искане в офис в София да бъде прекратен договора му, тъй като не желае да ползува услугата и да върне апарата, който е на лизинг. Входящ номер на искането му е бил даден на 19.09.2019 г. оказало се, че на 02.09.2019 г. не е имало система и няма входящ номер. С искане от 27.09.2019 г. потребителят отново е поискал прекратяване на договора, като изложил, че е бил подведен при сключването му. Като отишъл да провери за резултата на 28.11.2019 г. потребителят отново е трябвало да подаде искане за прекратяване на договора, като причина посочил, че служителката в офиса не му е разпечатала условията на договора преди подписването му, било му обяснено, че картата е с предплатена услуга, договорът е електронен и ще бъде изпратен на електронна поща. На 8.01.2020 г. потребителят е подал жалба до КЗП, в която е описал, че на 30.08.2019 г. в офис на А1 в гр. Поморие му е предложено да закупи карта с предплатен интернет и на символична сума да закупи смартфон като лоялен клиент, не му е принтиран договора преди подписването за да се запознае с условията, с мотив, че експириментално навлиза нов договор по имейл. След подписването на договора му дали много листове и се оказало, че е обвързан с двугодишен договор. След като се прибрал в София на 2.09.2019 г. понеделник посетил сградата на оператора на ул. Кукуш, откъдето го препратили към офис за да му прекратят договора, попълнил искане в офиса в кв. Овча купел. На 19.09.2019 г. отишъл да провери за резултата и се оказало, че на 2.09.2019 г. не са имали система и трябвало да напише ново искане на което получил входящ номер. Изчакал за отговор и на 27.09.2019 г. подал друго искане във връзка с искане на служителите да обоснове причина за прекратяване на договора, на което също получил входящ номер. Отивайки на 28.09.2019 г. за провери за отговора отново е трябвало да подаде ново искане, тъй като предните искания са нямали отоговор и да го входира с трети входящ номер. Оплакванията пред КЗП са били, че не може да прекрати договора, считано от 2.09.2019 г. Заявил, че не е ползувал апарата и картата и че бавят прекратяването на договора за да влезе в сила и да се начислят такси. Няма доказателства, че потребителят е получил отговорите преди подаването на жалбата в КЗП, защото в нея сочи, че отивайки на 28.09.2019 г. да провери за отговора отново е трябвало да подаде ново искане, тъй като предните нямат отоговор и да го входира с трети входящ номер. По преписката са представени са отговор на искането от 27.09.2019 г., с който е потвърдено изложеното в предния отговор, че договорът за мобилен интернет може да бъде прекратен след заплащане на регламентираната в него неустойка. Изпратен е отговор, че няма основание да бъде променен предишния отговор. КЗП е приела, че надлежно отправените от потребителя искания по своята същност имат характер на едномесечни писмени предизвестия за прекратяване на договора, но е продължило издаването на фактури и таксуване на договорената услуга. Прието е, че търговецът не е спазил клаузите на сключения договор като отказва неговото прекратяване след надлежно отправените от потребителя едномесечни предизвестия. Действително съдът не е обсъдил становището на търговеца, но това не е довело до неправилност на решението. Потребителят е поискал прекратяване на договора, на следващия работен ден след сключването му. В случая договорът е подписан в офис на А1, а не от разстояние, поради което не е приложима разпоредбата на чл.50 от ЗЗП която дава право на потребителя да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка в 14-дневен срок. Потребителят е посочил в жалбата си до КЗП, че договорът му е бил предоставен за подписване в офиса без да е принтиран предварително за да се запознае с условията в него. Това е нелоялна търговска практика, която не е установена от КЗП. Съгласно договора срокът за ползуване на услугите е 24 месеца, може да бъде прекратен с едномесечно предизвестие без неустойка след изтичане срока на договора. Съгласно договора срокът на ползване на Услугите ("Срок на ползване") по това Приложение е 24 месеца, с начална дата: 30.08.2019 и крайна дата 30/08/2021. Преди изтичане на Срока на ползване Абонатът няма право да прекратява Договора, освен след заплащане на дължимата неустойка или в случаите на неизпълнение от страна на Оператора, посочени в приложимите ОУ. В случай че в рамките на последния месечен таксуващ период от Срока на ползване, Абонатът не уведоми писмено Оператора, че желае Договорът да бъде прекратен по отношение на Услугите с изтичане на този срок, или че желае да продължи ползването на Услугите за нов срок при определени условия, ползването на Услугите по Приложението продължава за неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно писмено предизвестие от всяка страна без неустойки. В т. 6 от договора отговорност е записано, че когато Абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване Абонатът дължи на Оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове/ ценовите пакети и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/ на изплащане), съответстваща на оставащия Срок на ползване по съответния абонамент. Неустойки за предсрочно прекратяване не се дължат в случаите, когато това прекратяване се дължи на причини, за които Операторът отговаря. Различни са последиците когато потребителят заплати неустойка в размер на три месечни вноски при предсрочно прекратяване на договора и при положение, че продължи да ползува и заплаща услугите до края на двугодишния срок на договора, налице е промяна в икономическото поведение на потребителя. След извършената проверка А1 е прекратила договора поради неплащане на месечните вноски, със задна дата от подаване на първото искане, а не поради предсрочното прекратяване на договора от потребителя. Отговорите на мобилния оператор до потребителя са, че договорът може да бъде прекратен след заплащане на предвидената в него неустойка, в какъвто смисъл е писмения договор. Както сочи ответната страна мобилният оператор е следвало да прекрати договора при изявление за предсрочното му прекратяване, а заплащането на неустойка следва да е последица от предсрочното прекратяване на договора, а не условие за предсрочното му прекратяване. Въпреки, че няма данни в сключения писмен договор и не са представени общите условия, становището на А1 в касационната жалба, както е прието и от КЗП е, че във всеки момент от действието на договора може да се прекрати с едномесечно предизвестие, следвателно и в рамките на първоначалния срок. С оглед на това не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което като правилно следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение