Решение № 11510 от 7.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 422/2010 г.

Решение № 11510 от 7.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 422/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Велислав Недев Георгиев против решение по адм. д. № 131/2009 г. по описа на АС - Силистра. Иска отмяна на решението като неправилно с твърдение, че има доказани неимуществени вреди от "изолацията" и несъздаването на условия в местата за лишаване от свобода, които да отговарят на стандартни условия. Твърди, че съдът е длъжен служебно да събира доказателства. Ответната страна министерство на правосъдието оспорва касационната жалба чрез процесуален представител . Ищецът е имал болестна наркотична зависимост към хероин от 2001 г. и в процесния период от 6.06.2005 г. до 17.11.2005 г. не е имал такава форма на абстинентен синдром, която да налага болнично лечение. Заболяването "паническо разстройство" също не е налагало лечение в клиника, а съдебният експерт е посочил, че престоят в ареста се е отразил благоприятно на здравето, поради липсата на достъп до наркотични вещества. Извършвани са медицински прегледи и консултации. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. По същество следва да се уважи, но не на посоченото от касационния жалбоподател основание. Първоинстанционният съд е сезиран с претенция за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени в периода от 6.06.2005 г. до 23.11.2005 г., които са настъпили от лоши битови условия в ареста, нарушение на лично пространство, даване на лекарства без консултация от специалист. Вредите е определил като претърпяно унижение на човешкото достойнство и физически и психически страдания. Нито в исковата молба, нито в хода на съдебното производство е посочи действия или бездействия на длъжностни лица при министерство на правосъдието, незаконността на които да е в причинна връзка с твърдените вреди. Събирани са доказателства относно вредите. С решение № 88/12.11.2009 г. по адм. д. № 131/2009 г. по описа на АС - Силистра, съдът е отхвърлил иска като неоснователен. Развил е мотиви, че няма данни за предварително признаване на бездействието за незаконно, поради което липсва първата предпоставка за ангажиране на отговорността, липсват доказателства и за причинната връзка между бездействието на ответника и вредите. Решението следва да се обезсили. Настоящият съдебен състав не споделя разбирането на първоинстанционният съд, че предварителното установяване незаконността на бездействието е първият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като отговорността се реализира по реда, установен по АПК. Тъй като в АПК няма разпоредби относно исковете, на основание чл. 144 от АПК се прилага ГПК, но само за неуредените въпроси. С чл. 204, ал. 1 и ал. 2 от АПК законодателят е въвел специални изисквания за допустимостта на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ пред административните съдилища. Само ако вредите са настъпили от незаконосъобразен административен акт, искът може да се предяви след предварителната му отмяна по съответния ред - чл. 204, ал. 1 от АПК или ако е налице обективно съединяване на иск с оспорването на административния акт - чл. 204, ал. 2 от АПК. Но когато вредите на настъпили от нищожен административен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица при тях и то при или по повод изпълнение на административна дейност, предварителното установяване на нищожността или незаконосъобразността не е процесуална предпоставка нито за завеждане на делото, нито за ангажиране на отговорността. Необходимо е обаче в исковото производство сезираният съд да установи незаконосъобразността на действието или бездействието, което може да стане по два начина: преюдициално с решението, а когато има съединяване на иск за обезщетение с искане по глава ХV от дял III на АПК, съдът се произнася с един съдебен акт. Безспорно по настоящото дело няма самостоятелно искане за установяване незаконосъобразността на бездействието по предвидения в АПК ред, поради което съдът е следвало да произнесе преюдициално по въпроса дали има или няма бездействие, което да противоречи на закона в мотивите към решението. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК за допустимостта на съдебното решение, съдът следи и служебно. Настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение е постановено при нередовно упражнено право на иск, поради което е недопустимо. Ищецът е сезирал съда с нередовна искова молба, с която по принцип се очертава предмета на делото. Законодателят определя редица условия за надлежно упражняване на право на иск, като едни от тях трябва да са налице и затова представляват положителни процесуални предпоставки за редовно упражняване на право на иск. Изискванията, на които трябва да отговаря редовния иск по чл. 127 , чл. 129 от ГПК представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка надлежно упражняване на право на иск, чиято липса прави решението недопустимо. Касационният жалбоподател е сезирал съда с нередовна искова молба, което представлява нарушение на процесуалните правила за редовно упражняване на право на иск, предвид чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК. Липсват наведени обстоятелства, на които се основава на иска. Ищецът не е посочил твърдяното бездействие на какви правни норми противоречи, какво е вмененото задължение на административния орган или на държавния служител, което той не е извършил и се намира в причинна връзка с претърпените вреди. В хода на съдебното производство са твърдяни, обсъждани и доказвани само вреди, които касаторът твърди, че е претърпял, но нито са твърдяни, нито установявани какви задължения на административния орган или на държавни служители не са изпълнени, за да е налице незаконосъобразно бездействие. На второ място като цена на иска е посочена сумата от 5000 лв. за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, които самият ищец е групирал в исковата молба в три вида: неудобства от посочени лоши битови условия в килиите, накърнено човешкото достойнство и нанесени вреди на здравето. Безспорно това са все неимуществени вреди, но тъй като са различни видове, те се защитават със самостоятелна искова претенция, която предвид чл. 127, ал. 1, т. 3 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК трябва да има цена, като задължително условие за редовността на исковата молба. Няма пречка за обективно съединяване на исковете и предявяването им с една искова молба, но всеки от тях трябва да отговаря на изисквания на процесуалния закон за редовност. Очертаването на предмета на спора чрез посочване на обстоятелствата, на които се основава претенцията и посочване размера на исковете, има правно значение за очертаване на предмета на делото, а впоследствие и за обективните предели на силата на присъдено нещо на решението. Вместо да даде указания по чл. 129 от ГПК за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения от страна на ищеца, съдът е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,