Решение № 2151 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1641/2020 г.

Решение № 2151 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1641/2020 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Комисията за енергийно и водно регулиране е подал касационна жалба срещу решение № 7771/10.12.2019 г. по адм. дело № 7299/2019 г. по описа на Административния съд - град София частта, в която е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД / с предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ обезщетение, общо в размер на 720 лева, за имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатски възнаграждения във връзка с обжалването на наказателно постановление №НП- 418/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2016 г., и разноски в размер на 136, 77 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в обжалваната част с постановяването на друго, с което предявените искове да се отхвърлят изцяло и се присъдят разноски. "Електроразпределение Север" АД със седалище и адрес на управление Варна е подало касационна жалба срещу същото решение в частта, в която са отхвърлени предявените от дружеството срещу Комисията за енергийно и водно регулиране искове за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от наказателно постановление № НП-418/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, за разликата над 360 лева до 1356 лева, ведно със законната лихва от 20.05.2016 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението в отхвърлителната му част поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което предявените искове да се уважат изцяло и се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране е неоснователна, а тази на "Електроразпределение Север" АД- основателна. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че с наказателно постановление № НП-418/17.12.2014 г., на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката, председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране наложил на Енерго-Про Мрежи" АД със седалище и адрес на управление Варна имуществена санкция в размер на 20 000 лева. Наказателното постановление било оспорено от дружеството пред съда. С решение № 685/12.12.2016 г. по НАХ дело № 1280/2015 г. по описа на Районния съд-Габрово наказателното постановление било отменено като незаконосъобразно. Решението на районния съд било оставено в сила с решение № 67/22.03.2016 г. по КНАХ дело № 57/2016 г. по описа на Административния съд-Габрово. В хода на исковото производство пред Административния съд-София са представени договори за правна защита и съдействие, сключени между "Енерго Про Мрежи" АД и Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", с които адвокатското дружество се задължило да осъществява правна защита и процесуално представителство пред съответния районен съд във връзка с обжалването на наказателно постановление №НП-418 от 17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, както и пред Административния съд-Габрово като касационна инстанция, срещу възнаграждение от 1356 лева за всяка инстанция, платимо по банков път, по посочена в договора сметка. Видно от представените фактури, и двете възнаграждения били преведени от "Енерго Про Мрежи" АД на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори". В делото пред Районния съд-Габрово е представено общо пълномощно на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", както и пълномощно, с което адвокатското дружество преупълномощава адвокат И. Лясков от Адвокатски колектив-Велико Търново за явяване по делото. От своя страна адвокат Лясков преупълномощил адвокат И. Андреев от Адвокатски колектив-Велико Търново, който защитавал "Енерго Про Мрежи" АД като негов процесуален представител пред Районния съд- Габрово и Административния съд-Габрово. Административният съд приел, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, при наличието на които следва да се ангажира имуществената отговорност на юридическото лице, в чийто състав е органът, издал отмененото наказателно постановление. Съдът преценил, че обезщетенията за имуществените вреди, понесени от дружеството, което заплатило адвокатски възнаграждения в пряка и непосредствена причинна връзка с издаденото наказателно постановление, следва да бъдат намалени, тъй като възнагражденията били прекомерни. Според изложените от съда мотиви, дължимото обезщетение следвало да бъде съобразено с минималния размер на адвокатските възнаграждения за явяване по административнонаказателни дела за една инстанция в размер на 300 лева заедно с ДДС, възлизащо на 20 % от възнаграждението. Този размер бил обоснован и справедлив, тъй като съответствал на фактическата и правна сложност на делата. Поради това административният съд осъдил Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение в размер на 360 лева за имуществена вреда, представляваща заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по НАХ дело № 1457/2015 г. по описа на Районния съд-Габрово и обезщетение в размер на 360 лева за имуществена вреда, представляваща заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по КНАХ дело № 122/2016 г. по описа на Административния съд-Габрово, ведно със законната лихва, считано от отмяната на наказателното постановление. В останалата част съдът отхвърлил предявените искове. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и с материалния закон и е обосновано. Административният съд е установил предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, при наличието на които възниква имуществената отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и организации от административна дейност - отменен като незаконосъобразен административен акт, в пряка и непосредствена връзка, с който имуществото на ищеца е намаляло вследствие на направените от него разходи за съдебна защита. По делото са събрани писмени доказателства, от които е видно, че ищецът е заплатил възнаграждения на адвокати за осъщественото от тях процесуално представителство по делата, образувани във връзка с обжалването на наказателното постановление. Съдът изложил подробни мотиви при определяне на присъдения размер на обезщетенията за имуществени вреди. Първоинстанционният съд съобразил постановеното решение с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Същевременно с Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд е прието, че е допустимо намаляване на обезщетението за имуществена вреда, произтичаща от разноски за адвокатско възнаграждение, с възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар, така че той да съответства на изискването по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата да е справедлив и обоснован. Административният съд е направил законосъобразна преценка, че платените от "Електроразпределение Север" АД адвокатски възнаграждения надвишават многократно установения в чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер от 300 лева. Те се явяват прекомерни спрямо фактическата и правна сложност на делото, което е поредното от много еднотипни дела, образувани по жалба на "Електроразпределение Север" АД. По всяко от делата е проведено едно заседание, което съдът също е взел предвид, за да намали размера на обезщетението до минималния размер на възнаграждението, дължимо за една инстанция по административнонаказателни дела. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение и като не е приспаднал от обезщетението съответната част, равна на 20 % ДДС върху адвокатското възнаграждение. Не може да се сподели довода на Комисията за енергийно и водно регулиране, че дължимото обезщетение за имуществена вреда следва да се намали със стойността на начисления върху адвокатското възнаграждение данък върху добавената стойност, тъй като за "Електроразпределение Север" АД като платец на възнаграждението възниква право на приспадане на данъчен кредит. Комисията за енергийно и водно регулиране не е ангажирала доказателства, че това право е реализирано, а и при определяне на размера на обезщетението за имуществена вреда съдът преценява реално настъпилото намаление на имуществото. При отсъствието на поддържаните в двете касационни жалби основания за отмяна постановеното от административния съд решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноските на страните в касационното производство следва да останат, както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд