Решение № 2945 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11959/2018 г.

Решение № 2945 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11959/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба и допълнeние към нея, подадена от "А. -Ал" ЕООД, [населено място], против решение № 1493/25.06.2018 г. по адм. д. № 355/2018 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 131400147/21.05.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД /на НАП – Пловдив, в оспорената му и потвърдена с решение № 801/14.08.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ – Пловдив при ЦУ на НАП част, и с присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 299, 20 лв. на ответната Дирекция. Изложени са твърдения, че от съда не са взети предвид основните факти и обстоятелства, доказани в съдебно заседание с представени писмени и гласни доказателства, не е разгледан нито един от посочените пороци на атакувания административен акт, не са изпълнени указанията, дадени с отменително решение на ВАС съгласно решение № 1242/29.01.2018 г. по адм. д. № 2494/2016 г., приповторени са мотивите от първото решение на АС-Пловдив. Иска се отмяна на решението и присъждане на всички направени разноски. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "ОДОП"-Пловдив оспорва същата по изложени съображения в писмена защита, изготвена от юрк. Бъчварова, заявява искане за оставяне в сила на решението и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното съдебно производство в размер на 5 838 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване неблагоприятен за нея съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Производството е второ по ред пред Върховния административен съд като касационна инстанция. По касационна жалба на "А. -Ал" ЕООД по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК Върховният административен съд, състав на първо отделение, с решение № 1242/29.01.2018 г. по адм. д. № 2494/2016 г. е обезсилил първоначално постановеното решение № 2660/30.12.2015 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 2711/2014 г., с което е била отхвърлена жалбата на дружеството против процесния ревизионен акт и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Върховният административен съд е обосновал решението си за обезсилване на първоначално постановеното решение от АС-Пловдив с мотиви, че процесуалния представител на дружеството адв. А. Димитров е лишен от право да упражнява адвокатска професия. В съдебно заседание, проведено на 4.03.2015 г., жалбоподателят е представляван от А. Димитров, но в качеството му на юрисконсулт на фирмата с представено пълномощно от 26.02.2015 г. и заповед № 3/22.01.2015 г., с която на основание чл. 67 КТ е назначен в дружеството като юрисконсулт. В касационното производство едноличния собственик и управител на дружеството-касатор А. Шопов и адв. Горанска е оспорил валидността на пълномощното, с което е упълномощен А. Димитров да представлява дружеството в качеството му на юрисконсулт и твърди, че то не е подписано от представляващия дружеството по закон, както и че няма сключен трудов договор между "А. -Ал" ЕООД и А. Димитров. Въз основа на така установените данни, ВАС е приел, че тъй като жалбата до първоинстанционния съд е подадена от лице, което не разполага с представителна власт, то правото на оспорване е ненадлежно упражнено и същата е недопустима, а решението на съда като постановено при ненадлежно сезиране по недопустима жалба, също е недопустимо и на основание чл. 221, ал. 3 АПК решението е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд. Основанието за обезсилване на първоначалното решение на АС-Пловдив е ненадлежно сезиране и произнасяне от съда по недопустима жалба, при което Върховният административен съд не се е произнесъл по доводите в касационната жалба по съществото на спора. При новото разглеждане на делото съдът е изпълнил указанията на ВАС и с разпореждане № 805/2.02.2018 г. е оставил жалбата без движение като е указал на дружеството-жалбоподател да отстрани нередовностите по нея и с разпореждане № 1245 от 20.02.2018 г. съдът е указал на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест да установи твърдяните в жалбата факти за незаконосъобразността на обжалвания административен акт, както и да представи до датата на насроченото съдебно заседание на 26.03.2018 г. всички относими писмени доказателства, които не са му били известни до този момент, които са новооткрити или новонастъпили обстоятелства след разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Видно от проведеното съдебно заседание на 26.03.2018 г. жалбоподателят се е представлявал от упълномощен адв. Горанска, която е заявила, че поддържа жалбата и моли да се приемат всички доказателства, предмет на първоначалното първоинстанционно производство. Други доказателства не са налице. Съобразно това процесуално действие от страна на жалбоподателя, съдът при спазване на задължителните указания на ВАС при новото разглеждане на делото е приобщил събраните при предходното разглеждане на делото доказателства, без да събира нови такива, приключил е съдебното дирене и е дал ход на делото по същество в съдебното заседание на 26.03.2018 г. и съответно се е произнесъл с решение № 1493 на 25.06.2018 г., предмет на касационната жалба на "А. -Ал" ЕООД. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА в частта за отказан данъчен кредит за данъчен период от 1.03.2011 г. до 31.07.2013 г. в общ размер на 149 779. 39 лева и лихви на 27 141. 09 лева по фактури с предмет на доставка на стоки и услуги от следните доставчици: от "Терони 99" ООД по фактури с предмет "грозде", от "Еко трансфрукт 2011" ЕООД по фактури с предмет "консултантска услуга", от "Хангеки" ЕООД по фактури с предмет "грозде, комисионна по договор, плащане по договор за консултантска услуга", от "Креатив Феарс" ООД по фактури с предмет "грозде", от "Вейлмес" ЕООД с предмет "консултантски услуги по договор", от "Дътчи 2010" ЕООД по фактури с предмет "консултантска услуга", от "Танбилд-64" ЕООД с предмет "услуга по договор". Жалбоподателят е заявил, че основната дейност през този период е била свързана с извършване на доставки на различни сортове грозде за различни винзаводи в страната, както и изготвянето на договори за консултантски услуги. В хода на ревизията, във връзка с изискани от ревизираното дружество да бъдат представени всички съпътстващи документи, удостоверяващи изпълнението на доставката по фактурите е постъпило писмено обяснение относно организирани кампании по изкупуване на грозде от реколта 2011 г. и 2012 г., като е посочено, че транспорта е бил осъществяван за сметка и с превозни средства на получателя на гроздето, съответен винопроизводител. Във връзка с допълнително искане към ревизираното дружество за съпътстващи фактурите документи, не е бил представен нито отговор, нито допълнителни доказателства от ревизираното лице. За изясняване на всички обстоятелства са били осъществени насрещни проверки на доставчиците и от трети лица, от които са били изискани сведения и документи, относими към сделките, отразени във фактурите. Изискани били писмени обяснения от множество физически лица във връзка с предоставени изкупвателни ведомости по кампания за изкупуване на реколта от грозде за 2012 г. В получените отговори по тях се отрича извършването на такива сделки. Приобщени са и данни от информационните масиви на НАП. Въз основа на всички доказателства органите по приходите са направили извод, че липсват реално извършени доставки по фактури с издатели посочените по-горе фирми-доставчици и са приели, че липсват облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 ЗДДС, поради което неоснователно е било упражнено правото на данъчен кредит от ревизираното дружество по фактурите с посочените доставчици. При първоначалното разглеждане на делото е приета съдебно-счетоводна експертиза и са разпитани свидетели. При повторното разглеждане на делото, от жалбоподателя не са били представени пред съда нови доказателства и не са направени допълнителни доказателствени искания, свързани с процесните доставки на стоки и услуги, при което мотивите на решението по съществото на спора са аналогични с тези на първоначалното решение и това не е основание за отмяна на решението, както се твърди в касационната жалба. След като ВАС е обезсилил първоначално постановеното решение на основание липса на надлежно процесуално представляване на жалбоподателя и при новото разглеждане на делото жалбоподателя не е ангажирал нови доказателства и не е имал доказателствени искания, съдът се е позовал на установените по делото факти при извършване на ревизията и при първоначалното разглеждане на делото. Съдът е направил анализ на приложените по административната преписка и представените допълнителни доказателства, като наред с тях е обсъдил и заключението на вещото лице по ССчЕ и показанията на свидетелите. Не е опровергана констатацията на ревизиращите органи, че "Терони 99" ООД и "Хангеки" ЕООД не са отразили в счетоводните регистри по ЗДДС процесните фактури, в които като получател е посочен "А. -Ал"ЕООД. Тези две фирми не са подавали ГДД по чл. 92 ЗКПО, касаещо 2011 г. и 2012 г., нямат регистрирани материални активи и кадри, което потвърждава извода, че тези две дружества не са осъществявали стопанска дейност през процесните периоди. Твърденията на ревизираното дружество, че е действал като комисионер, не е доказано с надлежни за това доказателства. Не е установено и участието на "Терони 99" ООД, "Хангеки" ЕООД и "Креатив Феарс" ООД в такъв процес. В допълнително представените от ревизираното дружество Сертификати за произход на винено грозде реколта 2012 г. са отразени като производители физически лица, описани с имена и ЕГН, и като купувачи - винопроизводители, посочени с имена. От така представените допълнителни доказателства не може да се установи, че доставчиците, издатели на фактурите са участвали в доставки, отразени във фактурите, по които ревизираното дружество е ползвало ДК. При липса на доказване на преките доставки на стоки и услуги, не може да се осъществи връзка с последващите доставки на стоката "грозде", а и този довод на жалбоподателя не е потвърден от вещото лице. Това твърдение не е доказано и с приетата експертиза. Заключението е изготвено единствено на база счетоводните данни от счетоводството на ревизираното дружество, като проверка в счетоводство на доставчиците липсва, а и наличие на редовно водено такова от тях не е установено. Вещото лице е установило, че фактурите са заприходени в счетоводството на ревизираното дружество със съответните за това счетоводни записи. Посочил е съответствие между приложените към процесните фактури стокови разписки и кантарни бележки с счетоводните данни за продадено грозде. Вещото лице изрично е посочило в заключението си, че липсват съпътствуващи документи за превоз на грозде съгласно изискванията на чл. 11, ал. 2 от Наредбата за придружителни документи при превоз на грозде, с едно изключение. Посочил е, че от съдържащите се данни в материалите по ревизионната преписка относно последващата реализация на стоката - грозде, е налице и счетоводно отразяване на разплащанията по тях, но от счетоводните журнали не може да се направи проследяемост на закупените количества, като от извънсчетоводната съпоставка се установява несъответствие между закупените количества и вид грозде и продадените такива впоследствие. Показанията на разпитаните по делото свидетелите също не установяват надлежни факти, относими към спора. Показанията съдържат непряка и неконкретизирана информация, която да е свързана с доказване реалността на всяка от фактурираните доставки на грозде. Показанията на свидетелите са противоречиви и несъответстващи на събраните писмени доказателства, както и на заключението на ССчЕ, както и с безспорно установения факт, че не от страна на жалбоподателят се е осъществявал транспорта на грозде до производителите на вино, а транспорта е бил за сметка на получателите. Потвърдено е и от вещото лице по ССчЕ, че няма осчетоводени разходи за транспортиране на стока в счетоводството на ревизираното дружество, така че правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелите, свързани с транспорта и доставките на грозде. Поради липса на каквито и да е безспорни доказателства за осъществен транспорт от доставчиците по процесните фактури до получателя - ревизираното дружество, както и липсата на доказателства, от които да се направи извода че с натоварването им и предаването им на получателя, тези родово определени вещи по количество и качество, са били прехвърлени на купувача, правилни са изводите на съда, че реалността на доставките на стока - "грозде" не е доказана. Липсата на съответни доказателства, от които по категоричен и несъмнен начин да се приеме, че тези търговци са придобили собствеността върху процесните количества сортове грозде от цитираните в изкупвателните списъци на винено грозде физически лица, след което да се разпоредят с тези стоки в полза на ревизираното дружество, обосновава законосъобразност на постановения отказ на ДК с процесния РА по фактурите с издатели "Терони 99" ООД, "Хангеки" ЕООД и "Креатив Феарс" ООД. Относно фактурите с предмет на доставка "консултантски услуги по договор", "услуги по договор", "комисионна по договор", "консултантска услуга", издадени от "Еко трансфрукт 2011" ЕООД, "Хангеки" ЕООД, "Вейлмес" ЕООД, "Дътчи 2010" ЕООД и "Танбилд-64" ЕООД, нито дружествата, посочени във фактурите като доставчици на услугите, нито ревизираното дружество като получател на услугите са представили доказателства за реалното изпълнение на услугите по Договорите, при което и в тази част отказът на ДК с РА е законосъобразен. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получателя по доставката на стоки и услуги, само когато по категоричен начин е доказана нейната реалност. Тежестта за доказване настъпването на всички правопораждащи претендираното право положителни факти е за ревизирания субект. Той следва да проведе главно доказване, което винаги, за да е успешно, следва да бъде и пълно, с ангажиране на относимите към спора доказателства. Липсата на достоверни относими доказателства за установяване на фактурираните услуги, при всеки от доставчиците, обосновават извод за недоказано реално извършени такива. Наличието на кумулативните условия за възникване право на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 и сл. от ЗДДС, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, които възпрепятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или отсъствието, на които е свързано с възникването на благоприятни последици за ревизираното дружество, касатор в настоящото производство, което е възникване на право на данъчен кредит по определена фактура. В тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, като изходящият относим факт за приложимостта на визираните разпоредби от ЗДДС е установяването на реално осъществени доставки на стоки и/или услуги. Съдът е обсъдил обективно установените факти, свързани с доказване реалността на доставка на стоки и услуги, съответно и за всеки един от доставчиците, установени в хода на ревизията, както и тези, установени в хода на съдебното производство, извършил е анализ, заедно с приетата по делото ССчЕ и показания на разпитани по делото свидетели и е стигнал до крайния извод за законосъобразност на РА, който се споделя от настоящата инстанция. Решението, като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответната Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП от заявените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 299, 20 лв., следва да се присъдят в размер на 4 378 лв., съобразно материалния интерес и на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК, вр. чл. 8, ал. 1, т. 5 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за представена писмена защита от упълномощен представител – юрисконсулт, постъпил по настоящото дело, без явяване по делото. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение