Решение № 13876 от 19.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3968/2014 г.
ВАСV отделение19.11.2014 г.докладчик т Диана Добрева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8380 от 30.12.2013 г. по адм. дело № 8720/2013 г. на Административен съд София-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13876 от 19.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3968/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба (неправилно наименована частна жалба), подадена чрез пълномощник от Николай Цветанов Матеев срещу решение № 8380 от 30.12.2013 г. по адм. дело № 8720/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за полицейско задържане за 24 часа с рег. № 2000/28.08.2013 г., издадена от полицейски орган при 01 РУП на СДВР на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. За постановяване на принудителна административна мярка "задържане за срок от 24 часа" по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.) е достатъчно да са налице данни за извършено престъпление. Затова в случаи като настоящия следва да има данни за извършено от лицето престъпление, без да е нужно те да са достатъчни за образуване на наказателно производство. Следователно, цитираната разпоредба не поставя изискване за пълнота или категоричност на събраната информация. Сведенията следва да са от такова естество, че да позволяват да се направи извод за връзка между задържаното лице и съпричастността му към извършено престъпление, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. В оспореното решение е прието, че визираните предпоставки в конкретния случай са налице, защото по делото е установено, че след полунощ задържаният, който с негов приятел седял на пейка пред денонощен магазин и пиел бира, е влязъл в конфликт с лице от женски пол и му е нанесъл удар. Такова поведение безспорно сочи, че са демонстрирани хулигански действия, които са обществено неприемливи и съпроводени с неуважение към личността. Поради това изводът на първоинстанционния съд, че органът е имал законово основание за задържането на Матеев, е обоснован. Твърдението в касационната жалба, че съдът не е разпитал другия участник в конфликта, тъй като момичето първо е предприело нападението, като е отправяло обидни думи, не сочи на допуснато процесуално нарушение, каквото основание за отмяна не е наведено от касатора. Въпреки това следва да се отбележи, че при спазване на задълженията по чл. 170, ал. 1 от АПК съдът е указал на страните доказателствената тежест, но от оспорващия не са депозирани доказателствени искания. Освен това извършването на провокативни действия, насочени към Матеев, имат значение единствено за степента на отговорността при евентуално образуване на съответното наказателно производство. Те обаче не изключват изяснените признаци на поведението му, което доказва наличието на материалноправните предпоставки за задържането му за срок от 24 часа. Предвид изложеното липсват основания за отмяна на постановеното решене и то следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,