Решение № 2202 от 26.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7529/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Димитров, срещу Решение 221 от 22.06.2023 г., постановено по адм. дело 112/2023 г. по описа на Административен съд Кърджали, с което по жалба на Лафем ЕООД, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-53-0121508 от 30.01.2023 г. на началник отдел Оперативни дейности - гр. Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът е формирал правните си изводи като напълно е игнорирал представените по делото доказателства. Сочи се, че в случая извършването на нарушението е безспорно установено, а изводът на първоинстанционния съд, че ЗПАМ е немотивирана по отношение на продължителността на срока е неправилен. Административният орган е изложил подробни мотиви в тази насока и е спазил принципа на съразмерност. Заповедта е издадена и в съответствие с целта, която законът преследва. Иска се решението да бъде отменено, като бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу ЗПАМ. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Лафем ЕООД, чрез адв. Сеидахмед, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, твърденията на страните и извършвайки преценка относно допустимостта на жалбата и правилността на решението, въз основа на наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред административния съд е била ЗПАМ ФК-53-0121508 от 30.01.2023 г. на началник отдел Оперативни дейности - гр. Пловдив, с която е наложена ПАМ запечатване на търговски обект нощен клуб Art Night Club, находящ се в гр. Кърджали, ул. Републиканска 51, стопанисван от Лафем ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). По делото е установено, че при извършена проверка в търговския обект - нощен клуб Art Night Club, находящ се в гр. Кърджали, стопанисван от Лафем ЕООД, на 21.01.2023 г., в 00:30 ч., е извършена контролна покупка на стоки 2 броя безалкохолни напитки, 2 броя алкохолни напитки и бадеми, на обща стойност 36.00 лв., заплатена в брой от орган по приходите преди легитимация. При покупката не е издаден касов бон, нито бележка от кочан, с ръчни касови бележки. След легитимация на органите по приходите и в хода на проверката е отпечатан дневен финансов отчет Х, от който е установено, че извършената покупка за сумата от 36.00 лв. не е регистрирана на фискалното устройство чрез издаване на касов бон. При проверката е установена положителна разлика между фактическата и касовата наличност на паричните средства в размер на 95.00 лв. За да отмени процеснта заповед, първоинстанционният съд е приел, че е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона. В разглеждания случай безспорно е установено извършването на нарушението, но определеният 14-дневен срок на принудителната мярка не е надлежно мотивиран по смисъла на чл. 186, ал. 3 ЗДДС, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и не позволява извършването на съдебна проверка за съответствието на акта с целта на закона. Формиран е извод, че наложената ПАМ не съответства на целите на чл. 22 ЗАНН и на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 5 АПК. Първоинстанционният съд е посочил, че във връзка с извършеното нарушение е образувано административнонаказателно производство по реда на ЗАНН и на дружеството е издаден АУАН, за същото извършено нарушение. Според съда, това обстоятелство, с оглед тълкуването на Съда на ЕС по приложението на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, дадено с решението от 04 май 2023 г. по дело С-97/21, съставлява самостоятелно основание да се приеме, че оспорената заповед е издадена в нарушение на законовата цел. Без значение е обстоятелството, че по делото не са приложени доказателства за издаване на наказателно постановление, тъй като с факта на съставяне на АУАН, органите на НАП са предприели действия за санкциониране на търговеца, чийто логичен завършек е издаването на съответно наказателно постановление. В случая, кумулирането на мярката по чл.186, ал.1, т.1, б.а от ЗДДС, издадена в рамките на административно производство, с вече започналото административнонаказателно производство, е недопустимо, защото не гарантира, че тежестта й, преценявана съвкупно с тежестта на имуществената санкция, която се следва за вмененото на търговеца административно нарушение, ще съответства на тежестта на нарушението по чл.118, ал.1 от ЗДДС. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. С разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях продажби в търговски обекти чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. В случая, както правилно административният съд е приел, извършеното от Лафем ЕООД нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е установено по категоричен начин. Извършена е покупка, плащането по която е прието от служител в търговския обект, но фискален бон от монтираното в обекта фискално устройство не е издаден. Поради това и в условията на обвързана компетентност съгласно чл. 186, ал. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 ЗДДС административният орган е наложил ПАМ запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него. Упражнявайки правомощията си при оперативна самостоятелност е определил срок от 14 дни, при максимално допустим 30-дневен срок на продължителност на мярката. Съдът е съобразил тълкуването на Съда на ЕС по приложението на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, с решението от 04 май 2023 г. по дело С-97/21, но е формирал неправилен и несъответстващ на представените по делото доказателства, че същото представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед поради противоречието й с целта на закона. Образуваното срещу дружеството административнонаказателно производство за същото нарушение със съставяне на АУАН не обуславя извод за кумулиране на мерки за извършеното от него нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, доколкото по делото не са представени доказателства за приключване на посоченото производство по ЗАНН с издаване на наказателно постановление, респ. с налагане на имуществена санкция за процесното нарушение. В тази насока делото е останало неизяснено от фактическа страна. С оглед представения АУАН FB93106 от 21.01.2023 г., съставен на Лафем ЕООД и изричното заявление на жалбоподателя, чрез процесуалния му представител в открито съдебно заседание по делото на 30.05.2023 г. (л. 62 от делото), че дружеството е отправило предложение до административно наказващия орган за сключване на споразумение по чл. 58г ЗАНН, административният съд е следвало да допусне искането на страната и да събере доказателства относно движението на образуваното срещу дружеството административнонаказателно производство за процесното нарушение. Същите са необходими именно с цел извършване на преценка за спазване на принципите за съразмерност и пропорционалност, в т.ч. и с оглед постановеното с решението на СЕС от 04 май 2023 г. по дело С-97/21 тълкуване на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС. Като е оставил без уважение това искане (вж. протоколно определение от 30.05.2023 г., л. 63 от делото), административният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до неизясняване на съществен за предмета на спора фактически и правен въпрос, съответно до ограничаване правото на защита на страните. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на АС Кърджали, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. В производството по чл. 226 АПК, първоинстанционният съд следва да събере доказателства за движението на административнонаказателното производство, образувано с АУАН FB93106 от 21.01.2023 г., срещу Лафем ЕООД, в т.ч. и за наличието или липсата на издадено в резултат на него наказателно постановление или сключено споразумение по чл. 58г ЗАНН, след което, въз основа на представените по делото доказателства, да установи относимата фактическа обстановка и да се произнесе по същество на спора. При новото разглеждане, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът следва да се произнесе и по искането на страните за присъждане на разноски пред Върховния административен съд, в зависимост от крайния изход на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение