Решение № 2450 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5469/2008 г.

Решение № 2450 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5469/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Кадирова Елена Исуфовна, гражданка на Русия, против решение от 9.01.2008 г. по адм. д. № 04893/2006 г. на Софийски градски съд като неправилно и недопустимо поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение приема, че подадената в срока по чл. 211 АПК касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 46, ал. 1 ЗЧРБ във връзка с чл. 33 - 45 ЗАП (отм.) във вр. с § 4 ПЗР на АПК, съдът е отхвърлил жалбата на Елена Кадирова, против заповед № ЗДМ - 717/14.09.2006 г. на директора на Дирекция "Миграция" - МВР, с която на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ е отнето правото на постоянно пребиваване на територията на РБългария и е определен срок за напускане на страната. Съдът е изложил съображения, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Не е уважил доводът за причината за отсъствието й от страната за повече от 6 месеца и един ден през 2005 г., тъй като разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЧРБ по правната си същност е императивна, нарушаването на която обуславя налагането на принудителната административна мярка по чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ. Решението е правилно. Съдът е изложил подробни правни съображения, относно неоснователността на жалбата, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Жалбоподателката признава факта, че през 2005 г. е отсъствала от РБългария повече от 6 месеца и 1 ден. Законосъобразни са изводите на съда, че хипотезата на чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ правно ирелевантни са причините, поради които жалбоподателката не е пребивавала в България в законоустановения срок. Липсва възможност по закона да бъде прилагано изключение от установения критерий в чл. 26, ал. 2 ЗЧРБ и да се преценява от административния орган или съда. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение