Решение № 1218 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4803/2007 г.

Решение № 1218 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4803/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова Производството е по § 2, ал. 3 ГПК, вр.чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по подадени касационни жалби от "Р." ООД, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. "Н." № 12, против решение № 26 от 20.03.2006 г. и решение по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) № 130 от 28.05.2007 г., постановени по гр. д. № 473/2004 г. по описа на В. окръжен съд в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС и искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 2957,80 лв. и вместо това е постановено решение, с което тези искове са уважени, както и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен инцидентният отрицателен установителен иск. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваните части, изразяваща се в необосноваността му и в постановяването му в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че изводът на въззивния съд за съществуващо в полза на ищците право на собственост върху процесния имот не съответства на доказателствата по делото, направен е при несъобразяване с разпоредбата на чл. 127 ГПК (отм.), противоречи на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗБНМ, ЗПИНМ, ЗДИ и ЗС и на задължителната практика на Върховния касационен съд. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявените срещу дружеството искове с правни основания чл. 108 ЗС и чл. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, както и уважаване на инцидентния отрицателен установителен иск. Ответниците по касационната жалба Е. Н. А. и Г. Н. А. изразяват становище за правилност на решението в обжалваните части и оставянето му в сила. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговарят на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и са допустими. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбите срещу решението касационни основания, приема следното: С обжалваното решение № 26 от 20.03.2006 г. и решение № 130 от 28.05.2007 г. по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.), постановени по гр. д. № 473/2004 г. по описа на В. окръжен съд, е отменено решение № 162 от 07.07.2004 г. по гр. д. № 318 по описа на В. районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Н. А. и Е. Н. А. срещу "Р" ООД иск с правно основание чл. 108 ЗС и в частта, с която искът с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за сумата 2957,80 лв. и вместо това е постановено решение, с което "Р" ООД е осъдено да предаде на Е. Н. А. и Г. Н. А. владението върху процесния недвижим имот, както и да заплати сумата 2957,80 лв., представляваща обезщетение за неоснователното му ползване в периода 1.11.2001 г. - 27.05.2003 г., ведно със законната лихва върху същата считано от 3.10.2003 г. до окончателното й изплащане. Първоинстанционното решение е оставено в сила в частта, с която е отхвърлен предявеният от "Р." ООД против Г. Н. А. и Е. Н. А. инцидентен установителен иск за признаване за установено между страните, че Г. Н. А. и Е. Н. А. не са собственици на процесния имот. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 10.03.2000 г., с констативен нотариален акт № 18/2000 г., Г. А. и Е. А. са били признати за собственици на процесния имот на основание покупка, наследство и отмяна на отчуждаване, въз основа на представени пред нотариуса нотариален акт № 2897/1938 г., решение по адм.д. № 230/1998 г. на ВОС и удостоверение за наследници. Прието е, че същите са наследници на Ф. Ст. Н., която с нотариален акт № 2897/1938 г. купила имот, част от който е процесният. През 1959 г. имотът на Ф. Н., който по действащия към онзи момент регулационен план от 1948 г. е съставлявал парцел **** ХХVIII-25-127, в кв. 115, застроен с къща, бил отредени за построяване на детска ясла и отчужден, заедно с други съседни имоти, като наследодателката на ищците била обезщетена парично. След отчуждаването жилищната сграда била разрушена и върху отчуждените имоти построена масивна двуетажна сграда - детска ясла. С влязло в сила на 10.02.1999 г. решение по гр. д. № 230/1998 г. на ВОС е отменен отказът на кмета и отчуждаването на 282 кв. м от южната част от парцел **** ХХVIII-25-127 по плана от 1948 г., като в мотивите е прието, че строителството в минимална степен е засегнато процесния имот, има свободна площ от 282 кв. м, попадаща в двора на детската ясла, която може да се обособи в самостоятелен парцел. Със заповед № 60/6.08.1999 г. е постановено попълване на кадастралния план с така възстановения имот и нанасянето му в същия като имот пл. № 5* на 14.02.2000 г. е издадена заповед за деактуване на реституирани 282 кв. м, а на 15.02.00 г. бил съставен протокол за въвод във владение. На 28.04.2001 г. в книгата за вписванията при ВРС има вписан договор от 28.04.2001 г. за учредяване на "Р" ООД, с който като непарична вноска в капитала на дружеството бил апортиран парцел **** ХIV, в кв. 263, от 2664 кв. м, ведно с построената върху него двуетажна масивна сграда с площ от 942 кв. м Със заповед № 17/19.11.2001 г. парцел **** ХIV "З" е преотреден "З". По сега действащия кадастрален план от 2002 г. претендираният от ищците имот е заснет като ПИ № 579 и в него има предвидено петно за строеж на триетажна жилищна сграда. Прието е, че към влизане в сила на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗБНМ, ЗПИНМ, ЗДИ и ЗС от възстановения на ищците с решение по цитираното административно дело имот би могъл да се образува маломерен парцел **** площ под 300 кв. м, както и, че понастоящем масивната двуетажна сграда (бивша детска ясла) е надстроена и съставлява четириетажна сграда - клиника по коремна хирургия. От правна страна съдът е приел, че ищците са собственици на процесния имот по силата на цитираните по-горе констативен нотариален акт и реституционно съдебно решение по административно дело, че дружеството владее същия без основание, поради което е основателен искът по чл. 108 ЗС, частично основателен искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и неоснователен инцидентният установителен иск за собственост. Така постановеното решение на въззивния съд е валидно и допустимо, но неправилно. Делото има за предмет предявени от Г. Н. А. и Е. Н. А. против "Р" ООД искове с правни основания чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД - за предаване на владението върху поземлен имот № 579 по кадастралния план на гр. В. от 2002 г. и за присъждане на обезщетение за неоснователното му ползване в периода 1.11.2002 г. - 27.05.2003 г., както и предявен по реда на чл. 118 ГПК (отм.) от "Р." ООД против Г. Н. А. и Е. Н. А. отрицателен установителен иск, с който се иска признаване за установено между страните, че ищците не са собственици на процесния имот. Уважаването на предявените искове с правни основания чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД предпоставя установяване на обстоятелството, че ищците са собственици на спорния имот на посочените от тях основания - наследяване на Ф. Ст. Н., сключен от последната с нотариален акт № 2897/1938 г. договор за покупко-продажба, отчуждаване по ЗПИНМ (отм.) през 1959 г. срещу парично обезщетение, отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗБНМ, ЗПИНМ, ЗДИ и ЗС и възстановяване на полученото парично обезщетение. Изводът на въззивния съд, че ищците са придобили правото на собственост на посочените от тях основания противоречи на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗБНМ, ЗПИНМ, ЗДИ и ЗС. Същата предвижда възможност за отмяна на отчуждаването на застроени към отчуждаването недвижими имоти, когато сградите са съборени, само ако към влизане в сила на закона мероприятието, заради което е извършено отчуждаването, не е започнало и дворното място отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел **** при спазване на съответните правила, норми и нормативи. Настоящият случай касае имот, отчужден заедно с други имоти по ЗПИНМ (отм.) за детска ясла. Към влизане в сила на цитирания по-горе реституционен закон мероприятието, заради което е извършено отчуждаването, е било реализирано - съществуващата преди това къща е била съборена, била построена сградата на детското заведение (двуетажна масивна сграда) и около нея е бил обособен двор от останалите незастроени части от отчуждените имоти. Спорните 282 кв. м, макар и да не попадат точно под сградата, са засегнати от отчуждителното мероприятие, тъй като са били включени в дворното място, необходимо за функциониране на детското заведение с оглед на предназначението му. От друга страна, дори да се приеме, че към влизане в сила на реституционния закон спорният имот е бил незастроен и без започнати върху него строителни дейности или други мероприятия, то същият не е отговарял на изискванията на ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.) за образуване на самостоятелен парцел, тъй като площта и лицето му са били под минимално установените в чл. 54, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) размери. Разпоредбата на чл. 54, ал. 5 ППЗТСУ (отм.), допускаща по изключение съществуването на маломерни парцели, не задължава съответния административен орган да обособи парцел **** лице и площ под установените норми. Приложението й зависи от конкретните стопански, технически и теренни условия, положението на заварените масивни сгради и е допустимо само когато това няма да влоши условията за целесъобразно застрояване. То изисква извършване на конкретна преценка по целесъобразност за всеки отделен случай. Поради това следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗБНМ, ЗПИНМ, ЗДИ и ЗС въвежда като условие за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността празното дворно място да отговаря на минималните законоустановени изисквания за площ и лице на парцелите, като не е достатъчно размерите му да са в нормите, допускащи по изключение обособяването на маломерни парцели. Изложеното налага извода, че в случая не са били налице предпоставките на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗБНМ, ЗПИНМ, ЗДИ и ЗС за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността, поради което ищците не са собственици на процесния имот и предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД подлежат на отхвърляне. Относно инцидентния отрицателен установителен иск, предявен от "Р." ООД против Г. Н. А. и Е. Н. А., за признаване за установено, че последните не са собственици на процесния имот на основание наследяване, покупко-продажба, и реституция по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗБНМ, ЗПИНМ, ЗДИ и ЗС, следва да се отбележи, че не е налице интерес от предявяването му. Това е така, защото същият има за предмет правен спор, идентичен с този на иска с правно основание чл. 108 ЗС (собственици ли са Г. А. и Е. А. на процесния имот на посочените по-горе основания), а не спорно правоотношение, което е преюдициално спрямо спорното право, предмет на първоначалния иск. В тази част производството по делото ще следва да бъде прекратено, а постановените по инцидентния установителен иск решения - обезсилени. С оглед на горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), постановеното от В. окръжен съд решение ще следва да бъде отменено в частта досежно исковете с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД и вместо това бъде постановено решение, с което тези искове бъдат отхвърлени. В частта досежно инцидентния установителен иск решението е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а производството по делото в тази част прекратено. При този изход на делото Е. Н. А. и Г. Н. А. ще следва да бъдат осъдени да заплатят на "Р." ООД сумата 4112 лв. - деловодни разноски, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение