Решение № 5564 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1493/2014 г.

Решение № 5564 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1493/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на търговското дружество "ГОРАИНВЕСТ" АД, гр. Русе срещу решение № 17 от 13.12.2013 г. по адм. дело № 351/2013 г. на Административен съд - гр. Русе. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По делото е безспорно установено, че на 25.06.2013 г. е настъпило внезапно увреждане на здравето на работника Марио Георгиев Цветанов, което му е причинило временна неработоспособност. Между страните не се спори, че към момента на злополуката пострадалият е бил в трудово правоотношение с дружеството- жалбоподател "ГОРАИНВЕСТ" АД, гр. Русе и че злополуката е настъпила в работно време и на установеното за работника място на работа. Спорът между страните е дали при обстоятелствата, при които е станала злополуката, може да се приеме, че е налице функционална връзка между причиненото на пострадалия работник увреждане и извършваната от него работа, която връзка да обуслови направения от административния орган и от Административен съд - гр. Русе извод, че в случая е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Неоснователен е доводът в касационната жалба, че в случая не е налице един от елементите на фактическия състав на трудовата злополука, а именно увреждането да е настъпило при и по време на изпълнение на възложените трудови функции. Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично (причинено от външно, обикновено физическо въздействие върху тялото и организма) или нетравматично (болест - § 1, т. 36 ДР на ЗЗ). Съществените белези на злополуката е, че тя представлява внезапно - непредвидено и спонтанно - увреждане на здравето, което е резултат (последица) на външно или вътрешно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм. Трудовата злополука е злополука (внезапно увреждане на здравето), станала при извършване на възложената от работодателя (за работници и служители по трудово правоотношение) или от органа по назначаването (за държавните служители) работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието ( чл. 55, ал. 1 КСО). Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат (последица, следствие) на извършваната работа. От това обстоятелство следват два извода: а) за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е "станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа", вкл. и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието; б) обстоятелството, дали са били спазени нормативно установените правила за безопасни и здравословни условия на труд, е ирелевантно за определянето на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при възложената работа, респ. при работата, извършена в интерес на предприятието; това обстоятелство е релевантно в отношенията, регулирани от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и за евентуалната отговорност на работодателя или възложителя на работата за вреди; в) трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е следствие, а извършваната работа е причината за това следствие, т. е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа са в причинно-следствена връзка или само в причинна връзка по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза. Административен съд - гр. Русе е приел писмено заключение по назначената от него по делото съдебно-техническа експертиза, изслушал е свидетел и се е запознал със записа на охранителната камера на работното място на Марио Георгиев Цветанов. В резултат на събраните писмени и гласни доказателства съдът обосновано е приел, че непосредствено преди настъпване на злополуката Марио Георгиев Цветанов е изпълнявал служебните си задължения, състоящи се в сортиране и премахване от транспортната лента на отпадъци (кори и крайщници), получени при биченето на дървения материал. По делото е било установено, че технологичният процес на работа на ролковия транспортьор е такъв, че преминаването на дървения материал по транспортната лента не е непрекъснато и постоянно, а през определени, кратки интервали от време, в които обаче не е възможно работникът да се отделя от поточната линия и да преустанови работата. Ето защо е правилен изводът на съда, че по време на злополуката, работникът е изпълнявал обичайните си трудови задължения по възложената му трудова функция. Правилен е и изводът на Административен съд - гр. Русе, че обстоятелството, че пострадалият работник се е подпрял на предпазния капак, което е в разрез с изискванията за безопасност, е ирелевантно за характера на настъпилата злополука и за определянето й като трудова. Достатъчно е, според настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение, за определянето на процесната злополука като трудова, че тя е настъпила в работно време и на работното място на пострадалия работник. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,