Решение № 3174 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4982/2016 г.

ВАСV отделение15.03.2017 г.докладчик Емилия Кабурова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1152/24.02.2016 г. постановено по адм. дело № 7567/2015 г. на Административен съд С.-град, първо отделение, 9-ти състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Г. К., от гр. С., против Заповед № РД-16-С-0095/10.07.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата - гр. С., с която е прекратено служебното правоотношение с П. Г. К., на длъжност "главен експерт" в отдел "Информационно осигуряване, регистри и архиви" на Д "Административно-стопанско обслужване", поради съкращение в щата. ОСЪЖДА П. Г. К., от гр. С., ж. к."Д. 1" бл. ..., вх. "...", да заплати на Изпълнителна агенция по лекарствата - гр. С., ул. "Д. Г." .№..., юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 400 /четиристотин/ лева. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3174 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4982/2016 г., V о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор /ИД/ на Изпълнителна агенция по лекарствата /ИАЛ/, гр. С., чрез процесуалния му представител - гл. юрисконсулт Денева, против решение № 1152/24.02.2016 г. по адм. дело № 7567/2015 г. на Административен съд С. - град, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: П. Г. К., чрез пълномощника му - адв. Нейкова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество я намира за основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С.-град е отменил Заповед № РД-16-С-0095/10.07.2015 г. на ИД на ИАЛ - гр. С., с която е прекратено служебното правоотношение на П. Г. К. на длъжността "главен експерт" в отдел "Информационно осигуряване, регистри и архиви" на Дирекция "Административно-стопанско обслужване" в ИАЛ, поради съкращаване на длъжността, считано от 13.07.2015 г., като незаконосъобразна. Заповедта е издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. като вписаното правно основание, отговаря на фактическото. Съдът, след анализ на доказателствата по делото, вкл. и заключение на съдебно-икономическа експертиза, е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон - чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., което я прави незаконосъобразна. Според съда липсват данни за реално съкращение на длъжността, заемана от оспорващия в отдел "Информационно осигуряване, регистри и архиви" към Дирекция "Административно-стопанско обслужване" на ИАЛ. Позовал се е на представените към административната преписка длъжностни характеристики от 03.10.2014 г. и от 13.07.2015 г., на служителите от посочения отдел и новосъздадения отдел "Информационни технологии и финансови дейности", на длъжностното разписание на ИАЛ от 15.01.2015 г. и от 13.07.2015 г., както и на поименното разписание на длъжностите в ИАЛ от 01.06.2015 г., от 01.08.2015 г. и от 02.09.2015 г., вкл. и на заключението на СИЕ на в. л. Ф.-П., за да обоснове изводи, че реално съкращение на длъжността "главен експерт", която е заемал оспорващия няма. Основният довод на съда е, че тази длъжност продължава да съществува и в новото длъжностно разписание като система от функции, компетентности и отговорности. За съда извършените структурни промени не засягат по никакъв начин длъжността на оспорващия, защото функциите които същия е изпълнявал в закрития отдел, не са премахнати, а са прехвърлени в новосъздадения отдел "Информационни технологии и финансови дейности", т. е длъжността му продължава да съществува като нормативно определена позиция в длъжностното разписание от 13.07.2015 г., както и като система от функции, задължения и изисквания. Посочено е, че преди промените в отдела на оспорващия е имало 5 бр. главни експерти, а след промените в новия отдел тези длъжности са също 5 броя, т. е липсва каквото и да е намаление на длъжността, респ. реално съкращение. Решението е неправилно. Съдът, в нарушение на съдопроизводствените правила не е установил правилно фактите, а с това е допуснал и нарушение на материалния закон. Константна е съдебната практика на ВАС, че една длъжност се счита за съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., когато същата не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика или е намален броят служители, които са ангажирани с нейното изпълнение. Докато първите две групи обстоятелства следва да са налице кумулативно, то последната, свързана с установяването на намален брой служители, ангажирани за изпълнение на длъжността, представлява напълно самостоятелно основание за съкращение на длъжността по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Ето защо във всеки конкретен случай съдът дължи проверка за наличието им. В случая съдът правилно съпоставяйки данните за съкратената длъжност "главен експерт", която е заемал ответника К. в бившия отдел "Информационно осигуряване, регистри и архиви" към Д "Административно-стопанско обслужване" на ИАЛ и длъжностите "главен експерт" в новосъздадения след структурните реформи /със Заповед № А-15-0523/10.07.2015 г. на ИД на ИАЛ/ отдел "Информационни технологии и финансови дейности" към новата Д "Правни, административно-финансови дейности и управление на качеството", е обосновал правилни изводи, че длъжността му се запазва и като наименование в длъжностното разписание от 13.07.2015 г., и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика от същата дата, т. е не са налице кумулативно посочените по-горе две условия от първата група за съкращение на длъжноста. Неправилни и в нарушение на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. са другите му изводи, че не е налице намаление на броя служители, ангажирани за изпълнение на същата длъжност, тъй като и преди, и след структурните промени броят на главните експерти в закрития и новосъздадения отдели е един и същи - 5 бр. Същите противоречат на данните по делото и най-вече на неоспореното от страните заключение на СИЕ, че ангажираните да изпълняват длъжността "главен експерт" в новия отдел "Информационни технологии и финансови дейности", които имат еднакви функции и задачи с длъжността "главен експерт", изпълнявана от ответника К. в закрития отдел, са намалели от 4 на 3 броя. При тези данни, необсъдени от решаващия съд, изводите му, че не е налице реално съкращение са неправилни. При намаление на броя служители, свързани с изпълнение на длъжността "главен експерт", която е изпълнявал ответника в закрития отдел, спрямо новосъздадения, на основание извършеното преструктуриране в администрацията на ИАЛ, е налице реално съкращение на длъжността, което прави оспорената заповед законосъобразна. В случая не са ангажирани доказателства, за наличие на утвърдени от органа правила и критерий за извършване на подбор между държавните служители, подлежащи на съкращение в резултат на настъпилите структурни промени, такива правила не са въведени и от ЗДСл., поради което касаторът е разполагал с оперативната самостоятелност да извърши съкращението по своя преценка. От изложеното следва, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на П. К. бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход по касационното обжалване, искането на ответника за разноски е неоснователно. На касатора, съобразно направеното искане, се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 400 лева, по 200 лв. за всяка инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК / ред. Д. в. бр. 8/2017 г./, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 106, ал. 1, т. 2