Решение № 16032 от 29.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7170/2010 г.

Решение № 16032 от 29.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7170/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Местни данъци"- Община Варна, срещу решение № 496 от 09.03.2010 г. по адм. дело № 2249 по описа за 2009 г. на Административен съд - Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - "Грифид холи" ЕООД, гр. Варна, оспорва същата като неоснователна чрез възражение по реда на чл. 163, ал. 2, във връзка с чл. 228 от АПК чрез процесуалния представител адв. Куцарова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по съображения за неправилно приложение на чл. 24, ал. 1, т. 18 и т. 19 от ЗМДТ. Върховният административен съд, първо А отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Варна е бил Акт за установяване на публично общинско вземане № МД-АУ-084/11.06.2009 г. на орган по приходите при Община Варна, с което в тежест на дружеството са установени задължения за данък за данък върху недвижимите имоти за 2008 г. за сграда "Хотелски комплекс "Болеро" в к. к. "Златни пясъци" в размер на 20 764.93 лв. и лихви за просрочените задължения в размер на 2 358.45 лв. При административното обжалване по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК е постановено решение № МД-АУ-084 от 27.07.2009 г. на Директора на дирекция "Местни данъци", община Варна, постановено в производство по чл. 4, ал. 5 ЗМДТ вр. чл. 107, ал. 4 от ДОПК. В мотивите е изложена фактическата страна по спора, съгласно която първоначално имотът е деклариран с Декларация вх. № 0350001512/28.07.2005 г. по реда на чл. 17 ЗМДТ с отчетна стойност 9 228 856 лв. Сградата е въведена в експлоатация на 04.07.2005 г., като е издадено разрешение за експлоатация № СТ- 12-321 от същата дата. Посочената декларация е коригирана на 16.03.2007 г., поради настъпила промяна в декларираните обстоятелства, а именно възникнало основание за освобождаване от данък недвижими имоти, съгласно чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗМДТ. Към нея е представен сертификат категория А за енергийните характеристики на сградата от 15.03.2007 г. За да издаде цитираният по- горе Акт за установяване, административният орган се е аргументирал с факта, че въвеждането на сградата в експлоатация е след 1.01.2005 г. Изискването, на което се е позовал той, е уредено в чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗМДТ (ред., ДВ, бр. 55 от 6.07.2007 г., в сила от 1.01.2008 г.), съгласно която разпоредба се освобождават от данък сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификат категория А, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност, както следва: а) за срок 7 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата и б) за срок 10 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата. От правна страна при тази фактическа обстановка съдът е приел, че основният спорен момент е коя редакция следва да се приложи, тази на цитираната норма (ред., ДВ, бр. 55 от 6.07.2007 г., в сила от 1.01.2008 г.) или чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗМДТ (ред., ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г.). Съгласно тази последно цитирана редакция се освобождават от данък сградите, получили сертификат категория А, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ) и Наредбата за сертифициране на сградите - за срок 10 години, считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата. За да се аргументира, че следва да се приложи обсъжданата разпоредба в редакцията, която е действала през 2007 г., съдът е обсъдил как е създадена нормата на чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗМДТ, а именно с § 5 от ПЗР на ЗЗЕ (отм.), в сила от 1.01.2005 г., според която сградите, за които са издадени сертификати за енергийна ефективност се освобождават от заплащане на данък върху недвижимите имоти за срок съобразно категорията на сертификата. В тази редакция е уредено единствено условието за освобождаване от данъка, сградите да имат съответния сертификат за енергийна ефективност. С § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗЕЕ (отм.), (изм., ДВ, бр. 55 от 6.07.2007 г., в сила от 1.01.2008 г.) е въведено допълнително условие за освобождаване от данъка, а именно сградите, получили сертификат, да са въведени в експлоатация преди 1.01.2005 г., като съгласно § 31 от ПЗР на ЗИД на ЗЕЕ (отм.), изменението влиза в сила от 1.01.2008 г. Съдът е посочил в скоби редакцията на обсъжданата разпоредба към този брой ДВ, който съдържа изменението и допълнението на ЗМДТ, а не ЗЕЕ (отм., в сила от 14.11.2008 г.), изменян и допълван със съответния ЗИД, чрез които параграфи от ПЗР са създадени т. 18 и т. 19 от чл. 24, ал. 1, съответно променяни, от ЗМДТ. Така освен обсъждането на двете редакции, съдът е изложил подробни аргументи относно правото на освобождаване от заплащане на данък върху недвижимите имоти, като субективно потестативно право на собственика или ползвателя на имота, който се явява данъчнозадължено лице. Това право се упражнява спрямо общината по местонахождението на имота в съответствие с нормата на чл. 27 от закона, чрез подаване на данъчна декларация в двумесечен срок от осъществяването на юридическите факти, водещи до възникване на правото на освобождаване. Конкретно в спора са получаването на сертификат за съответната категория за периода от влизане в сила на т. 18 и т. 19 от чл. 24, ал. 1 от ЗМДТ или от получаването на сертификат от съответната категория сертификат за сграда, въведена в експлоатация преди 1.01.2005 г. Следователно правото на освобождаване е възникнало на датата на издаване на сертификата на сградата - 15.03.2007 г., а е упражнено на 16.03.2007 г., когато е подадена декларацията. На тази дата се явява изпълнен юридическият факт, с който е свързано възникването на правото на освобождаване от данък върху недвижимите имоти и той е визиран в чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗМДТ. Той е наличието на сертификат, издаден по реда на ЗЕЕ (отм.) и наредбата за сертифициране на сградите. Обстоятелството, че срокът, за който данъчнозадълженото лице е освободено, започва да тече от годината, следваща годината на издаване на сертификата, е свързано с предвидимостта на данъчните задължения и приемането на данъчните норми преди началото на периода, за който се отнасят. Тези отложени във времето правни последици от упражненото право не означават, че правото възниква едва в годината, за която се ползва освобождаването и че приложима се явява нормата, влязла в сила след упражняване на правото, но преди настъпването на ефекта от него. При тези правни съждения съдът е направил преценка за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради което е отменил същия и с оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 3 от ДОПК е върнал делото като административна преписка на административния орган за произнасяне. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено, в нарушение на материалния закон. "Грифид холи" ЕООД, гр. Варна, възразява срещу установените задължения, които представляват такива за данък върху недвижимите имоти за 2008 г. по съображения, че е подало декларация по чл. 17 от ЗМДТ относно възникнали нови обстоятелства, свързани със статута на нежилищния имот, а именно неговото сертифициране по реда на ЗЕЕ (отм.). По този начин задълженото лице декларира с обвързваща за него сила факти и обстоятелства, относими към данъчното облагане, конкретно с данък върху недвижими имоти. С оглед разпоредбата на чл. 27 от ЗМДТ, според която лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение, чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл. 14, ал. 1 от закона, дружеството е обосновало от правна страна освобождаването си от заплащане на данъка за 2008 г., понеже отговаря на условията затова. Според съда това субективно потестативно право е упражнено правилно по реда и сроковете, определени в закона, а последиците, които настъпват от това са отложени във времето. Следва да бъде споделен довода на съда относно начина на упражняването на същото, но не и тълкуването, дадено по повод срока за това и времевото детерминиране на настъпилите правни последици. В конкретния спор се претендира освобождаване от данък върху недвижимите имоти за 2008 г., поради настъпил юридически и правнорелевантен факт през 2007 г. Фактическият състав на нормата, която урежда това освобождаване за 2008 г., включва не само факта на сертифициране, но и изискването съответната сграда да е въведена в експлоатация преди 1.01.2005 г., на което последно условие дружеството не отговаря. Процесната сграда е въведена в експлоатация на 04.07.2005 г., като е издадено разрешение за експлоатация от същата дата. Следователно спорът се свежда до това дали с подаването на декларацията по чл. 17, във връзка с чл. 27 от ЗМДТ настъпва освобождаването, като материалноправните предпоставки затова са уредени в приложимата норма за съответната година или се преценяват тези предпоставки, уредени в приложимата норма, която се явява такава с оглед началният момент, от който започва да тече освобождаване от данъка. Следва да се приеме, че преценката за освобождаване се прави с оглед материалноправните предпоставки затова, уредени в тази правна норма, която съдържа фактическия състав за това за всяка година, през която се извършва облагането с този пряк данък. Конкретно в случая декларацията действително е подадена през 2007 г., но тя се явява относима за освобождаване от данъка върху недвижимите имоти за 2008 г., респ. се преценява нормата на чл. 24, ал. 1, т. 18 и т. 19 от ЗМДТ, приложима за тази година. Този извод се обосновава от характера на данъка и неговото времево детерминиране като периодичен данък. Последното се свежда до обстоятелството, че няма определен срок за събиране на данъка върху недвижимите имоти, а от друга, че законодателят е приел определен период от време, през който той периодично се заплаща. Именно по тези съображения следва да се приеме застъпената теза от касатора, че законодателят не е предвидил преходни и заключителни разпоредби, които да продължават действието на данъчното облекчение по чл. 24, ал. 1, т. 18 и т. 19 от ЗМДТ, в сила до 31.12.2007 г. Това се налага и от факта, че след 1.01.2005 г. сградите се въвеждат в експлоатация, ако отговарят на изискванията за издаване на сертификат А или Б при завършване на строителството, в какъвто смисъл са мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗМДТ, наведени като довод от касатора (така и Решение № 2459/24.02.2010 г. на ВАС, Първо отделение, по адм. д. № 10 730/2009 г.). По така изложените съображения настоящият състав на касационната инстанция намира, че решението като необосновано следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата. При този изход от делото на касатора следва да се присъдят съдебни разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в размер на 912.46 лв. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение