Решение № 658 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1939/2008 г.

Решение № 658 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1939/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. чл. 218е, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Д. от гр. В. срещу решение № 1162 от 9.11.07 г. по гр. д. № 1888/06 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост на въззивното решение, евентуално - за неговата неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и за нарушение на материалния закон. Ответниците в производството - Е. К. Х. и М. А. М. от гр. В. оспорват жалбата. Върховният касационен съд, състав на I г. о., счита жалбата за процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение. За да се произнесе по нейната основателност, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е оставил в сила решение № 1815 от 4.07.06 г. по гр. д. № 1827/05 г. на Варненския районен съд, с което е бил уважен отрицателен установителен иск - било е признато за установено по отношение на ищците Е. К. Х. и М. А. М., че ответниците З., И. Д. Д., Д. Д. Д., Р. П. Х., С. Т. Л., П. Т. Л., Л. Т. Л., Н. Д. Д., П. Д. Д. и З. К. М. не са собственици на реална част от парцел **** по плана за парцелиране на стопанския двор на ТКЗС с. Г. близнак, идентична с част от имот 030 в масив 8 по картата на бившите имоти на с. Б., община А., при граници на реалната част: имот 00829, имот № 008060 и имот № 008031, повдигната в син цвят по скицата на вещото лице на лист 90, която е неразделна част от решението. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че ответниците са наследници на Д. Д. Я., б. ж. на с. А., Варненска област. С решение на ПКА. № Б* от 6.07.99 г., на наследниците е възстановена собствеността в стари реални граници върху нива с площ от 0,666 кв. м., в землището на с. Б., местн. "С.", имот № 0* по картата на землището. Част от този имот попада в парцел **** по плана за парцелиране на стопанския двор на ТКЗС, закупен от ищците. За да приеме, че ответниците не са собственици на спорната част от парцел ****, въззивният съд е отчел изявленията на адв. С., пълномощник на ответника Н. Д. Д., че само нейният доверител е приел владението на имота от баща си, продължило общо през периода 1937 г. - 1957 г. и само той го е внесъл на свое име в ТКЗС, поради което собствеността е възстановена само на него. Това изявление е тълкувано като признание, че другите наследници не са собственици на имота. Прието е, че Н. Д. също не е собственик, тъй като не е доказал твърденията си, че е придобил имота по давност преди образуването на ТКЗС. Изложени са и алтернативни мотиви - че общият наследодател на ответниците Д. е придобил имота по давност преди образуването на ТКЗС, но ПК А. не е следвало да възстановява собствеността върху спорната част на наследниците му, поради забраната на чл. 10, ал. 12 от ЗСПЗЗ - спорният имот попада в застроена част на стопански двор на ТКЗС. Съдът е приел за недоказано възражението на ответниците, че оборът, попадащ в тяхното място е бил съборен и поради това не е съществувала пречка за възстановяване на собствеността. Въззивното решение е процесуално допустимо и правилно като резултат. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че решението е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по иск, лишен от правен интерес. Процесният имот е предмет на правен спор между страните по делото. Той се поражда от обстоятелството, че ищците са закупили парцел **** по плана за парцелиране на стопанския двор в с. Г. близнак, община А., по реда на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ, вр. чл. 45а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ (заповед № 1843 от 18.08.98 г. и договор от 17.09.98 г. на О. управител), а на ответниците, в качеството им на наследници на Д. Д. Я., е възстановена с последващо решение на ПК А. от 1999 г. собствеността върху нива, част от която попада в парцела на ищците. Тъй като ответниците оспорват собствеността на ищците, последните имат правен интерес да отрекат техните права върху онази част от възстановения имот, която попада в собствения им парцел. По делото не е установено твърдението на жалбоподателя Н. Д. Д., че владее процесния имот. Обстоятелството, че преди завеждане на делото имотът еднократно е бил изоран по негово нареждане не означава, че той е установил върху него непрекъснато владение. Данни за такова владение по делото няма. Ето защо е неоснователен и доводът на жалбоподателя, че ищците са имали правен интерес единствено от иск по чл. 108 от ЗС, който дава по-пълна защита на правата им. Неоснователен е и доводът, че след като ищците не са във владение на спорния имот, те нямат правен интерес от отрицателен установителен иск. При наличие на правен спор за собствеността на имота, ищците разполагат с правото да изберат дали да предявят положителен или отрицателен установителен иск. Във втория случай ответниците не са лишени от правото на свой ред да предявят насрещен иск, с който да отрекат правата на ищците и да ги заставят да докажат пред съда собствеността си. Такъв иск в случая не е предявен, ето защо съдът правилно не е обсъждал доказателствата, свързани с правото на собственост на ищците. Неправилни са мотивите на въззивния съд, основани на изявленията на адв. С., че собствеността върху бившата нива е възстановена само на нейния доверител Н. Д., който е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС. Решаващи за изхода на правния спор са доказателствата по делото, а не защитните позиции на пълномощниците на страните. Независимо от това, въззивният съд е изложил алтернативни мотиви, в които е съобразил фактите по делото и е направил верен извод относно спорното право. Преценени са свидетелските показания за упражнявано от общия наследодател давностно владение върху нивата през периода 1938 г. - 1958 г. и правилно е прието, че той е бил неин собственик към момента на образуване на ТКЗС. Съдът е упражнил косвен съдебен контрол за законосъобразност на решението на ПК от 1999 г., с което собствеността е възстановена в реални граници и правилно е приел, че то е постановено в нарушение на чл. 10, ал. 12 от ЗСПЗЗ. Част от възстановената земя попада в стопански двор на ТКЗС и тази част е била застроена с овчарник. Овчарникът е съществувал през 1997 г., когато е бил оценен и продаден на търг на ищците. Земята, върху която е застроен овчарникът и прилежащата площ не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Дори впоследствие овчарникът да е бил съборен - данни за това се съдържат в свидетелските показания, това обстоятелство не санира незаконосъобразното решение на поземлената комисия. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, пр. 1, от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I ГО,