Решение № 8396 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 739/2010 г.

Решение № 8396 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 739/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1, във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Петър Тодоров Янев, действащ лично и със съгласието на баща си Тодор Петров Янев, и двамата с адрес: гр. Стара Загора, кв. "Зора", ул. "Хрищиян войвода" 5, подадена срещу Решение № 366 от 16.12.2009 г., постановено по адм. дело № 415 от 2009 г. по описа на Административния съд - Стара Загора. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е основателна, но не по изложените в жалбата основания за отмяна на съдебното решение. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 АПК , във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ ), образувано по иск за обезщетение за вреди, предявен от ищеца Петър Т. Янев, действащ със съгласието на баща си Т. Янев, срещу община Стара Загора, за присъждане на неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от общинската администрация, е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Обжалваното решение е процесуално недопустимо, като съдът не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон и е решил спора между страните по същество, без за ищеца да е налице право на иск на основание разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ. От представените от страните доказателства се установява, че пред административния съд производството по чл. 203, ал. 1 АПК е образувано по предявен иск от ищеца за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни действия на длъжностни лица от община Стара Загора, претърпени вследствие инцидент на 01.12.2008 г. поради техническа неизправност на мостово съоръжение, свързващо бул. "Цар Симеон Велики" с бул. "Никола Петков" - гр. Стара Загора. Предпазният парапет на моста е бил повреден вследствие настъпило на 25.11.2008 г. пътнотранспортно произшествие, като са били разрушени 10 метра от предпазния парапет и при опит да се подпре на парапета на предпазната ограда на моста ищецът е паднал от височина 5,80 м, като е получил множество травми със сериозно увреждане на здравето. Ищецът е поддържал, че е претъпял неимуществените вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от община Стара Загори при изпълнение на административна дейност, които са имали задължение да организират и извършват ежедневен контрол на изправността на мостовото съоръжение, което е следвало да бъде ремонтирано и обезопасено след пътнотранспортното произшествие, защото поддържането, ремонтът и изправността на пътищата от общинската пътна мрежа са задължение на съответната община. Съдът е приел, че община Стара Загора не е пасивно легитимирана да бъде ответник на основание чл. 205 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по предявения иск за обезщетение за вреди по изложени съображения, че не е установено незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от община Стара Загора при и по повод изпълнение на административна дейност по отношение на организацията и контрола на изправността на пътните съоръжения - собственост на община Стара Загора. Съдът е приел също, че действията по организиране и извършване на контрол на пътното съоръжение - мост, елемент от път, публична общинска собственост, и неговото обезопасяване поради неизправността му нямат характер на действия, дължими при и по повод изпълнение на административна дейност. Тези действия представляват елемент от дейността по управление на общинските пътища по чл. 19, ал. 2 ЗП, които общината като собственик на общинските пътища е длъжна да поддържа съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и безопасността на гражданите. При тези установени обстоятелства за предмета на делото по предявения иск и установяване на елементите от фактическия състав на отговорността, посочени в чл. 1 и 4 ЗОДОВ, правният извод на съда, че искът е допустим, но неоснователен и недоказан, е незаконосъобразен по следните съображения: Отговорността на държавата и общините по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е проявление на принципа на отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД. Тази отговорност е от "административен деликт" - т. е. от административно увреждане, като вредите следва да са причинени от органи или длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност - на управленска, властническа, публична дейност, на фактически действия, като вредите следва да са пряка и непосредствена последица от вредоносните действия или бездействия. За конкретния случай увреждането на ищеца не е причинено от незаконосъобразно бездействие на орган или длъжностно лице от общинската администрация при и по повод изпълнение на административна дейност, за да е налице отговорността по реда на ЗОДОВ. Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища и пътни съоръжения се осъществяват от съответната община, но като собственик на тези пътища и съоръжения. Поддържането на улиците и пътищата на основание чл. 3 от Закона за движението и пътищата (ЗДвП) е задължение на лицата, които ги стопанисват, и общината като собственик на общинските пътища следва да отговаря за причиненото увреждане на ищеца на основание чл. 50 ЗЗД за лошо стопанисване на вещите, които й принадлежат - за конкретния случай на улиците от местно значение и пътните съоръжения. На основание разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, когато в закон е предвиден специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. По изложените съображения обжалваното решение следва да се обезсили като процесуално недопустимо и производството по делото да се прекрати. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 3 АПК