Решение № 2403 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13976/2012 г.

Решение № 2403 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13976/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Пламен Иванов Желев, от гр. Сливен срещу заповед № РД-22-144 от 12.10.2012 г. на министъра на здравеопазването, с която му е отказано заплащане за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването на сума в размер на 21 147,60 лева за закупуване на инсулинова помпа, трансмитер и консумативи за тях за срок от 12 месеца, съобразно оферти от 20.06.2012 г. и 21.06.2012 г. на фирма "Аргос - 98" ООД, гр. София. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност поради противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона - основания за отмяна по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Ответникът по жалбата, министърът на здравеопазването изразява становище за неоснователност на същата. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията и становищата на страните, прие за установено следното: Известието за доставяне на пощенската пратка, съдържаща оспорения административен акт е получено от жалбоподателя на 22.10.2012 г. - 9.00 часа. Жалбата е подадена на 5.11.2012 г., в срока предвиден в чл. 149, ал. 1 от АПК. Налице са и останалите положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване. При служебната проверка не бяха констатирани процесуални пречки за образуване на съдебното производство, поради което жалбата на Пламен Иванов Желев, от гр. Сливен срещу заповед № РД-22-144 от 12.10.2012 г. на министъра на здравеопазването е процесуално допустима. При проверката на оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд намира същия за незаконосъобразен - издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - основание за отмяната му по чл. 146, т. 3 от АПК. По делото е установено, че със заявление № 95-00-161/21.08.2012 г. жалбоподателят е поискал на основание чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето финансиране от бюджета на Министерството на здравеопазването със сума в размер на 21 147,60 лева за закупуване на инсулинова помпа, трансмитер и консумативи за тях за срок от 12 месеца, съобразно оферти от 20.06.2012 г. и 21.06.2012 г. на фирма "Аргос - 98" ООД, гр. София. Приложил е епикриза от Клиника по ендокринология при "Военномедицинска академия", гр. София, в която лекуващите лекари и началникът на клиниката са диагностицирали основно заболяване "Диабетес мелитус изт декомпенсата" и придружаващи заболявания "Полиневропатия диабетика". Описани са проведените параклинични изследвания, извършените консултации с невролог и офталмолог, реализираното медикаментозно лечение. След проведеното клинично обсъждане лекуващите лекари д-р Пакерова, д-р Хаджилазов и доц. Даскалова са приели, че пациентът е "подходящ за лечение с инсулинова помпа". В доклад № 95-00-161/21.09.2012 г. проф. Сабина Захариева, национален консултант и външен експерт по ендокринология и болести на обмяната към Комисията за лечение в чужбина при Министерството на здравеопазването е приела, че липсват медицински показания за провеждане на лечение с инсулинова помпа, поради което на този етап няма основание за осигуряването й. Посочила е, че показани за лечение с инсулинови помпи са пациенти със захарен диабет тип 1, при които с многократни инжекции (интензифицирана инсулинова терапия) не се постигат целите на гликемичния контрол, както и при наличие на чести тежки хипогликемии, налагащи намеса на друго лице. Комисията за лечение в чужбина е провела заседание на 1.10.2012 г. и след като е разгледала документите на жалбоподателя е взела решение "отказва лечение". Като мотиви е посочила "Становище нац. конс. по ендокринология". Следват подписите на председател и четирима от членовете, като позициите от протокола "проведени обсъждания" и "резултати от гласуването" са непопълнени. Мотивите на отказа на министъра на здравеопазването са: "В представената документация липсват медицински показания за провеждане на лечение с инсулинова помпа, поради което на този етап няма основание за осигуряване на инсулинова помпа, трансмитер и консумативи за тях. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12/22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, лечението на пациента в чужбина може да бъде заплатено за сметка на Министерството на здравеопазването в случай, че е необходим метод, който не се прилага в Република България, като същият се прилага в чужбина и е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика". Административният орган не е изложил конкретни съображения във връзка със задължението си да провери и прецени всички събрани доказателства. Не са изяснени съществуващите противоречия в приложената по преписката медицинска документация. Лекуващите лекари и началникът на Клиниката по ендокринология при "Военномедицинска академия", гр. София след проведените параклинични изследвания, извършените консултации с невролог и офталмолог и с оглед резултатите от реализираното медикаментозно лечение са приели, че пациентът е "подходящ за лечение с инсулинова помпа", а националният консултант сочи липса на показания за подобно лечение. Последният не е изложил конкретни съображения за това свое заключение. Не е обсъдил данните от епикризата. Не е осъществил преглед, не е изискал актуална информация за здравословното състояние на заявителя. Съгласно чл. 25 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето външният експерт е длъжен да разгледа преписката по заявлението и да изготви доклад в 14-дневен срок от получаването й. В случай на необходимост е длъжен да се свърже със заявителя при нужда, включително за да извърши преглед на пациента и да изиска допълнителни документи и изследвания. В доклада задължително се съдържат: 1. име, презиме и фамилия, дата на раждане и адрес на пациента; 2. история на заболяването, обективни данни за сегашното състояние; 3. данни за лечебните заведения, в които досега е лекуван, и резултати от това лечение; 4. резултати от проведените изследвания; 5. изчерпателна диагноза; 6. становище по допустимостта и основателността на искането - анализ на предпоставките по чл. 1-4 от Наредбата; 7. възможности за лечение в България, списък на лечебните заведения в страната, в които може да се осъществи необходимото лечение; 8. очаквани резултати (ефект от лечението, възможна реинтеграция на пациента и др.); 9. списък на конкретни лечебни заведения (държава, град, лечебно заведение) и/или на медицински специалисти от други държави, при които може да се изпрати пациентът или съответно последните да се поканят в страната, възможни алтернативи в тази връзка (поне две при възможност); 10. предложение за прогнозна сума, която е необходима за лечението, съпроводено с обосновка; 11. предложение за решение по заявлението; 12. мотиви; 13. евентуален придружител; 14. други предложения; 15. други предложения или становища, поискани от председателя на КЛЧ; 16. дата на издаване, подпис на експерта. С Конституцията на Република България е възприет принципът за достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване като е предвидено, че хората с физически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото. Всеки отказ по чл. 34, ал. 4 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето трябва да бъде мотивиран като на първо място следва да бъде съобразен с разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от Конституцията на Република България. Изчерпателно разписаните критерии в Закона за здравето и в издадената въз основа на него наредба са задължителни за администрацията и нейните органи при разглеждане на случаите, в които се налага заплащане на лечение със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването. Излагането на конкретни мотиви във връзка с всички основания досежно заявено искане за лечение е предпоставка за законосъобразност на издавания индивидуален административен акт. Нарушаването в случая на това изискване е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и достатъчно основание за отмяна на атакуваната заповед съгласно чл. 146, т. 3 от АПК. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка следва да се върне на административния орган за решаване въпроса по същество. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,