Решение № 2024 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13046/2020 г.

Решение № 2024 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13046/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Мутафчиев, чрез пълномощник адв. Тотев, срещу решение № 1306/14.08.2020 г. по адм. дело № 155/2020 г. по описа на Административен съд- Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед №РД-02-ЗЗ-256/11.11.2019 г. на министъра на туризма, с която на осн. чл. чл. 90, ал. 1, т. 5, чл. 92, чл. 97 и чл. 107, ал. 1, т. 3 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Поддържаното оплакване е за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и отмяна на заповедта, както и присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът- министъра на туризма, чрез процесуален представител в писмен отговор, оспорва жалбата и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а решението като правилно следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени касационната жалба на посочените в нея основания, намира същата за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била Заповед № РД-02-ЗЗ-256/11.11.2019 г. на министъра на туризма, издадена на осн. чл. 90, ал. 1, т. 5, чл. 92, чл. 97 и чл. 107, ал. 1, т. 3 и чл. 108 от ЗДСл. С нея на Г. Мутафчиев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за заеманата от него длъжност "главен експерт" в Дирекция "Програми и проекти в туризма" при Министерство на туризма с ранг II. За да постанови оспореното решение, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е спазен материалния закон. Изложил е съображения, че е спазена процедурата по издаване на обжалваната заповед, предвидена в чл. 96, ал. 1 от ЗДСл., както и предвиденото в чл. 93, ал. 1 от с. з задължение за ДНО, преди налагане на дискицплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения. От събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до извода, че Мутафчиев е извършил дисциплинарните нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДСл., а именно поставените задачи на държавния служител от директора на Дирекция "Програми и проекти в туризма" на 4.10.2019 г. и 7.10.2019 г., не са изпълнени качествено и в срок. Посочено е, че по поставената първа задача на 7.10.2019 "Подготовка на материали за среща на министъра на туризма в гр. Костенец", изпълнението е направено след указания му срок до 12: 00 ч. на същия ден, като предоставената от него информация е непълна, неструктурирана и не би могла да бъде използвана в този си вид, което е наложило допълнителна преработка от директора на дирекцията. По втората възложена задача на 4.10.2019 г. "предоставяне на актуализирани документи от компетенцията на "Програми и проекти в туризма", които да се включат в информацията на проекто-бюджета за 2020 г." отново била предоставена след указания срок- до обяд на 9.10.2019 г. с допуснати фактологически грешки, като се е наложило тази задача да бъде превъзложена и изпълнена от друг служител. Административният съд е приел за установено, че описаните в заповедта нарушения, извършени от Г. Мутафчиев и предвид преценката на цялостното му служебно поведение безспорно, представляват тежки дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДСл, изразяващи се в неизпълнение и забава на изпълнението на служителя и водят до налагане на дисциплинарно наказание по чл. 90 от ЗДСл. Административния съд е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед. Решението е неправилно. За да се обоснове извод за законосъобразност на оспореният административен акт следва да се направи преценка затова дали са реализирани съставите на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДСл, на които се е позовал административния орган. Дисциплинарно наказващият орган е приел извършените действия на служителя като нарушения представляващи "неизпълнение на служебните задължения" и "забава на неизпълнение на служебните задължения", т. к. информацията която служителят е предоставил по възложените му две конкретни задачи е в непълен обем, липсва аналитичен елемент в нея и е необходимо да бъде преработена, за да се използва. Направен е извод, че служителят е проявил небрежност при изпълнение на поставените задачи в противоречие с изискванията, регламентирани в ЗДСл и в длъжностната му характеристика. Следва да се отбележи, че с така поставените задачи и определени кратки срокове за тяхното изпълнение, служителят е поставен в обективна невъзможност да ги изпълни в пълен обем и цялост, като това неизпълнение не може да бъде вменено във вина на служителя. Видно от представените доказателства по делото безспорно установено е, че Мутафчиев е изпълнил възложените му задачи в деня, в който му е посочен. Допуснатите грешки и неточния час на предаване на изисканата информация се дължат на определения му кратък срок, който го поставя в обективна невъзможност за тяхното изпълнение. По делото не са налице доказателства, установяващи умишлено или безотговорно забавяне изпълнението на така поставените задачи, което да квалифицира поведението на служителя като виновно неизпълнение на служебните задължения. Не е обосновано и доказано, че неизпълнението на визираните в заповедта служебни задължения, в настоящия случай регламентирани в 12 точки от съответната разпоредба на т. V от длъжностната характеристика за длъжността, представлява дисциплинарно нарушение от такава степен, че несъмнено да води до последица на прилагане на най-тежко-тежкото предвидено наказание- уволнение. Другият основен въпрос, който следва да бъде разгледан е дали наложеното най -тежко наказание "уволнение" съответства на тежестта на извършеното нарушение и настъпилите от същото последици за държавната служба или за гражданите. В тази връзка следва да се отбележи, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 91 от ЗДСл. При определяне на наказанието дисциплинарно наказващият орган е следвало да се съобрази с разпоредбата на чл. 91 от закона, която изисква наличието на четири кумулативни предпоставки: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд, но изводите му за законосъобразност на заповедта са неправилни и в противоречие с материалния закон. В заповедта и в цитираните документи, въз основа на които тя е издадена, са посочени единствено обстоятелствата, при които е извършено описаното в заповедта нарушение от служителя, който в качеството си на "главен експерт" в дирекция "Програми и проекти в туризма" при Министерството на туризма не е спазил срока за отговор по поставени му задачи или представената информация е непълна с допуснати фактологически грешки, и като не го е извършил качествено и в срок осъществил виновно състава на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДСл. Освен, че общо и абстрактно в заповедта е посочено, че е налице нарушение на задълженията, вменени с длъжностната характеристика, не са обсъдени въпросите, касаещи тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител и цялостното му служебно поведение. Допуснатото нарушение на административно производствените правила е съществено, тъй като води до необоснованост на наложеното дисциплинарно наказание, както по вид, така и по размер, и до извод, че то е несъответно и несъразмерно с дисциплинарното нарушение, за което е наложено. В настоящия случай не е извършена реална преценка за всеки от критериите по чл. 91, ал. 1 от ЗДСл за определяне вида и размера на наложеното наказание. Административният орган е определил най-тежкото наказание "уволнение", което е несъразмерно тежко за описаните в заповедта нарушения. Наложеното наказание на Г. Мутафчиев е несъответно на твърдяните от дисциплинарно наказващ орган нарушения. Няма представени доказателства от извършената цялостна преценка на поведението на служителя, а посочените в заповедта нарушения трудно биха могли да мотивират налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, още повече не са отчетени обстоятелствата по чл. 91, ал. 1 от ЗДСл., което нарушение е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Като е достигнал до противоположни изводи Административен съд- Благоевград е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. При този изход на делото основателна е претенцията на касатора за присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 1070 лв., от които 1000 лв. адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции и 70 лв. заплатена държавна такса за настоящата инстанция. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, като същото не е прекомерно, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и обстоятелството, че същото е в определения от Наредба № 1/2004 г. минимум от 500 лв. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение