Решение № 9113 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9433/2012 г.

Решение № 9113 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9433/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Тодорка Попгеоргиева, в качеството й на процесуален представител на началника на митница Столична, срещу решение № 2774 от 21.05.2012 г. по адм. дело № 10621 по описа за 2011 г. на административния съд - София град. С него по жалба на "София Мед" АД е отменено решение за възстановяване на акциз № 109/33 от 11.08.2011 г. на началника на митница Столична, потвърдено с решение № 780 от 7.11.2011 г. на директора на агенция "Митници", в частта, в която на основание чл. 24а, ал. 5 е отказано възстановяване на акциз в размер на 14 477.12 лв. за електрическа енергия, използвана за металургични процеси. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго решение по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "София Мед" АД оспорва същата като неоснователна чрез адв. Христо Михайлов, който депозира и писмена защита. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - София град е било решение за възстановяване на акциз № 109/33 от 11.08.2011 г. на началника на митница Столична, потвърдено с решение № 780 от 7.11.2011 г. на директора на агенция "Митници", в частта, в която на основание чл. 24а, ал. 5 е отказано възстановяване на акциз в размер на 14 477.12 лв. за електрическа енергия, използвана за металургични процеси. Административното производство е започнало по искане от 29.04.2011 г. до началника на митница Столична, като търговското дружество е заявило възстановяване на акциз на основание чл. 24а, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 1 от ЗАДС, като е посочил количеството използвана ел. енергия от 32 171.458 KWh на обща стойност от 64 342.92 лв. С оспореното решение е възстановен акциз в размер на 49 865.90 лв. и е отказано възстановяване на такъв в размер на 14 477.12 лв. Съдът е направил извод, че е сезиран с допустима жалба, както и че процесният административен акт е валиден, като издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила, но е частично материално незаконосъобразен. Съдът е квалифицирал спорът като правен, а именно относно основанието за прилагане на чл. 24а, ал. 1, т. 1 от ЗАДС по отношение на част от акциза за възстановяване, за която е направен отказ. За да се обоснове, съдът е обсъдил мотивите на административния орган, че металургичните процеси са определени в Регламент (ЕО) № 1893/2006 г. като характерно за тях са горивните, дисоциационните, окислителните и редукционните реакции, произтичащи в специални пещи. Тези процеси не включват шлаково отделение, кранови и общоцехови разходи в леярното производство, шлайотделение, линии за рязане, ножици за листа, дискови нарязващи преси, пренамоталка, гилотина, линия за байцване на дискове, кранови и общоцехови разходи във валцовото производство, помпено-акумулаторна станция, циркуляри, байцови вани, кранови и общоцехови разходи в тръбопрофилното производство, понеже осъществяваните процеси и функции на производствените звена, машини и съоръжения, не включват характеристиките на металургичния процес - горивни, дисоциационни, осислителни и редукционни реакции и не водят до създаване на продуктите, изрично упоменати в Регламент (ЕО) № 1165/2007 г. на Комисията. Решаващият административен орган е приел, че разпоредбата на чл. 24а, ал. 1, т. 1 от ЗАДС не се отнася до цялостното производство на дружествата, а до отделни конкретни процеси в производствения им цикъл, като е възприел мотивите по аргумент от Регламент (ЕО) № 1893/2006 г. Така съдът в мотивите си, като е обсъдил предметът и приложното поле на този регламент, посочени в чл. 1 от него, които определят установяването на обща статистическа класификация на икономическите дейности в Европейската общност и приложението му единствено при използване на класификацията за статистически цели, приема, че при липса и на легално определение на понятието "металургични процеси", позоваването на този регламент се явява неточно, с оглед на приложението на материалния закон. Съдът се е аргументирал, като е анализирал допуснатата съдебно-техническа експертиза с основно и допълнително заключения, като ги е кредитирал като компетентно изготвени и неоспорени по делото. В мотивите на акта му подробно е обсъдено конкретното производство при жалбоподателя, като е посочено, че металургичното производство при него е сложен комплекс от отделни операции, които се прилагат последователно съобразно строга технологична схема. Всички извършвани технологични операции в отделните цехове, са в обща структура на металургичното производство и участват пряко в конкретна технологична схема. Според експерта технологичният процес е интегралност от отделни, разнородни операции, като той дефинира операцията като една завършена част от този технологичен процес, по време на която се изменят качествените показатели на суровината. Операциите се разделят на технологични (основни) и спомагателни. Технологичната операция е завършена част от технологичния процес, а спомагателната не изменя, а само допринася изменението на състоянието на предмета на труда. Така спомагателните операции са транспорт, контрол, сортиране, опаковане, маркиране, подготовка за друго въздействие. Един металургичен процес и производство не може да протече без дейностите, непрекъснатата и съпътстваща работа на отделните цехове, технологични агрегати, съоръжения и оборудване. Конкретно по спора експертът е посочил, че приетите от административния орган като единствени процеси, характерни за металургичното производство (дисоциационни, окислителни и редукционни реакции) протичат в топлинния агрегат и са един междинен етап от цялостното металургично производство, част от цялостната технологична схема, без да изчерпват металургичната технология. Разпитан същият е посочил, че дейностите, изключени от административния орган са необходим и задължителен етап в металургичното производство. Дал е уточнението, че металургичното производство е непрекъсната верига от металургични процеси, основни и спомагателни, като по отношение на процесното металургично производство на "София Мед" АД приема, че нито един от етапите на обработка не може да се счита за самостоятелен, а всички етапи на топлинно и механично въздействие на метали и техните сплави са взаимосвързани по последователност и представляват неотменни части на един и същ технологичен процес. Експертът е отговорил и на другия спорен момент, а именно, че не съществува разходна норма на използвана ел. енергия в металургичното производство, доколкото металургичното предприятие допуска измерване на разходвана енергия на определени участъци само с оглед на оптимизиране на този разход. След това съдът е обсъдил конкретно самата разпоредба, в която са употребени изразите и думите "металургични процеси", като приема, че е налице разлика между "процес" и "производство". След като няма легално определение за "металургичен процес", както и с оглед на липсата на основание за съобразяване с класификациите на "металургичните процеси" съобразно Регламент (ЕО) № 1863/2006 г. и на база на съдебните експертизи по делото, съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт в обсъжданата част. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като споделя изцяло направените изводи от първоинстанционния съд, че в посочената разпоредба няма законово разделение на металургичното производство на основни и спомагателни процеси. На база анализа на експерта, че всеки един от отделните процеси в пълна степен участва в изготвянето на крайния продукт, както и че без всеки процес е невъзможно цялостното производство, следва да се приеме, че неправилно е отказано възстановяването на акциз по отношение на конкретното производство при съобразяване с разграничението на основни и спомагателни процеси. По този начин се явява оборени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд правилно е приел, че смисълът на понятие без легална дефиниция следва да се установи чрез граматическо тълкуване на понятието. Правилно съдът е анализирал целта на Регламент (ЕО) № 1893/2006 г., доколкото последната е определена като установяване на обща статистическа класификация на икономическите дейности в рамките на ЕО. Правилно съдът се е позовал на неоспорените заключения на вещо лице и дадените от него обяснения в съдебно заседание. След като металургичният процес е невъзможен, без който и да е от спорните процеси, съответства на общия разум на разпоредбата на чл. 24а, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, направеното от административния съд тълкуване. Решението като правилно следва да остане в сила (в този смисъл решение № 8789 от 19.06.2012 г. по адм. дело № 12534 по описа за 2011 г. на ВАС, осмо отделение). Касационната жалба не съдържа аргументи относно тълкуването направено от съда по повод извършеното позоваване от страна на административния орган в издадения от него акт на цитираните по-горе регламенти. При този изход от спора съдебни разноски на касатора не се дължат, а на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 1 560.00 лв., на основание чл. 143 от АПК, за реалното осъществяване на които са представени списък на разноските, фактура № 214 от 6.11.2012 г. и извлечение от сметка за извършен превод. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение