Решение № 4674 от 3.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 216 от Закона за обществените поръчки, във връзка с чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Авто инженеринг холдинг груп" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, с управител Ю. Димов, подадена чрез упълномощен адв. Д. Костов, против решение 165 от 16.02.2023 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка КЗК-840/2022 г. В касационната жалба и с писмена молба от 04.04.2023г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на оспорения акт на Комисията. Според касационния жалбоподател решението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на производствените правила, като съображенията за това са систематизирани в шест групи оплаквания. Касаторът оспорва изводите на Комисията относно установената липса на нарушения при издаване на решението на възложителя за откриване на оспорената възлагателна процедура. Развива подробни доводи по твърдяните от него множество нарушения, които възражения са изложени и в производството пред КЗК. Претендира отмяна на обжалваното решение, както и отмяна на оспорения акт на възложителя, като незаконосъобразно постановен. Прави искане за присъждане на сторените в производството разноски, с представен списък за тях, който е включен в текста на касационната жалба. Ответникът - главният секретар на Министерство на образованието и науката /МОН/, с адрес в гр. София, оспорва касационната жалба чрез упълномощен процесуален представител експерт с юридическо образование Й. Йовчев, който в съдебно заседание и с писмени бележки от 19.04.2023г. пледира за отхвърляне касационната жалба и оставяне в сила обжалваното решение, защото оспорената документация е изготвена съвместно с Техническия университет, Изпълнителна агенция Автомобилна администрация и МОН, въз основа на която вече за трети път се провежда подобна процедура, с която се осигурява сключването на четиригодишни рамкови споразумения за доставка на моторни превозни средства. Счита, че документацията отговаря на всички технологични изисквания и акцентира на обстоятелството, че в случая става въпрос за автобуси, които се доставят на общини и училища в цялата страна, поради което наличието на сервизна база за гаранционно обслужване е абсолютно необходимо. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, тъй като напълно споделя мотивите и виждането, изложено в решението на КЗК, че възложителят не е допуснал нарушение на ЗОП и Правилника за неговото приложение. Според участващия по делото прокурор Комисията е спазила всички процесуални правила и не е допуснала нарушение на материалния закон, с оглед на което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на "Авто инженеринг холдинг груп" ЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния 14 - дневен срок, регламентиран в нормата на чл. 216, ал. 1 ЗОП. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 165 от 16.02.2023 г. е оставена без уважение жалба с вх. ВХР-2290/09.12.2022 г. на "Авто инженеринг холдинг груп" ЕООД, предявена срещу решение F289673 от 11.11.2022 г. на главния секретар на Министерство на образованието и науката за откриване на процедура за сключване на рамково споразумение с предмет: "Доставка и гаранционна поддръжка на моторни превозни средства за нуждите на образователната система в Република България по 8 обособени позиции", с уникален номер в ЦАИС ЕОП: 00165-2022-0020; оставено е без уважение искането на "Авто инженеринг холдинг груп" ЕООД, [ЕИК], за възлагане на сторените в производството пред КЗК разноски; на "Авто инженеринг холдинг груп" ЕООД, [ЕИК], е възложено да заплати на Министерство на образованието и науката направените по производството разноски в размер на 240 (двеста и четиридесет) лева за юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат Комисията се е позовала на нормите на чл. 215, ал. 2, т. 1 и чл. 217, ал. 1 ЗОП и е приела, че при издаване на процесния акт на възложителя не са допуснати противоречия с приложимите императивни норми на ЗОП и ППЗОП. Органът по преразглеждането е разгледал подробно всички съдържащи се в първоинстанционната жалба обстоятелства, оплаквания и възражения и ги е приел за неоснователни. Изложил е относимите факти и детайлно развити правни изводи по всяко от твърденията на оспорващото дружество, от които е извел заключение за липса на твръдяните от оспорващото дружество несъответствия между отделните компоненти и параметри на обявената документация за участие и отклонения от законовите изисквания. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните обстоятелства, КЗК е произнесла законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Комисията точно е констатирала, че с процесното решение F289673 от 11.11.2022 г. на главният секретар на МОН е открил "открита" по вид процедура за сключване на рамково споразумение с предмет: "Доставка и гаранционна поддръжка на моторни превозни средства за нуждите на образователната система в Република България по 8 обособени позиции". С решението са одобрени обявлението и документацията за участие в нея, като същата е с уникален номер в ЦАИС ЕОП: 00165-2022-0020.1.1. В раздел IV. 4)"Описание на предмета на поръчката (естество и количество на строителни работи, доставки или услуги или указване на потребности и изисквания)" е посочено, че поръчката е разделена на следните обособени позиции: ОП 1: Доставка на леки автомобили с 8+1 места; ОП 2: Доставка на автобуси с от 9+1 до 16+1 места със задвижване на всички колела (4х4); ОП 3: Доставка на автобуси с от 9+1 до 13+1 места; ОП 4: Доставка на автобуси с от 14+1 до 16+1 места; ОП 5: Доставка на автобуси с от 17+1 до 22+1 места; ОП 6: Доставка на автобуси с от 23+1 до 29+1 места; ОП 7: Доставка на автобуси с от 30+1 до 34+1 места; ОП 8: Доставка на автобуси с от 35+1 до 39+1 места. Предвидено е, че възложителят си запазва правото да не възлага въобще по рамковите споразумения, да възлага по-малко, както и повече от определената прогнозна стойност, като обемът на доставките по всяка от обособените позиции зависи основно от три фактора: 1./ Интересът от страна на училищата и общините, на които е възложено осигуряването на безплатния транспорт на децата, в чието населено място няма училище, към определен тип МПС, е в зависимост от броя пътуващи ученици, особеностите на релефа и разпокъсаността на училищната мрежа в съответния регион, който избор е извън контрола на възложителя, но той по необходимост се съобразява с него, възлагайки доставките по рамковите споразумения; 2./ Осигурените средства, тъй като училищни автобуси се закупуват с целево предоставени от държавата средства, чието наличие и размер е невъзможно да се прогнозира за 4 годишен период; 3./ Единична цена на седящо място, като при сходен интерес на училищата и общините към МПС възложителят ще се стреми да осигури по-голям брой места с наличния финансов ресурс, поради което преимуществено ще заявява доставки за тези от автобусите, които са с по-ниска единична цена на място. Регламентирано е, че описаните принципи на разпределение важат за позиции от 2 до 8 вкл., които са предназначени да осигурят потребностите на системата от училищни автобуси. В раздел IV. 7)"Разделяне на обособени позиции е вписано: "Настоящата поръчка е разделена на обособени позиции - "ДА". В раздел II. 1. 6)"Информация относно обособените позиции" от Обявлението е отразено, че оферти могат да бъдат подавани за само една обособена позиция. При тези вярно установени факти, КЗК е извела обосновани правни изводи. Неоснователно е възражението на касатора против структурирането от страна на възложителя на обособените позиции. Съдът счита, че Комисията правилно е оставила без уважение това оплакване, като е изложила задълбочени мотиви за това. Следва да се сподели становището на КЗК, че възложителят дължи обосноваване единствено на неразделянето на предмета на обществената поръчка на обособени позиции, докато разделянето му на такива е решение, което се приема в рамките на оперативната му самостоятелност и не подлежи на контрол от страна на КЗК и на Върховния административен съд. С оглед на това твърдението на жалбоподателя, че в атакувания акт за откриване на процедурата, възложителят не бил изложил фактически съображения относно причините, наложили ограничението на броя на обособените позиции, които могат да бъдат възложени на отделен оферент, правилно е счетен за неоснователен. В случая органът по преразглеждането е възприел становището на възложителя, което не е оборено и опровергано от жалбоподателя, вкл. и в настоящото касационно производство. Установено е, че възложителят има дългогодишен опит при откриването и провеждането на възлагателни процедура със същия предмет, като още от 2005 г. до сега МОН провежда политика за осигуряване на подходящи транспортни средства за децата в задължителна предучилищна възраст и за учениците от населени места, в които няма детска градина или училище. Ангажиментът на държавата в тази посока е с постоянен характер, защото нормалната амортизацията на автопарка изисква периодично част от автобусите да бъдат сваляни от експлоатация и заменяни с нови, за да се гарантира безопасността на децата и учениците. През 2014 г. и през 2018 г. МОН е провело успешно две аналогични процедури за сключване на рамкови споразумения с предмет Доставка и гаранционна поддръжка на моторни превозни средства за нуждите на образователната система в Република България по 8 обособени позиции. Процесната възлагателна процедура възпроизвежда логиката на създадената през 2014 г. и повторена през 2018 г. възлагателна процедура, документацията за която е подготвена от междуведомствена работна група от представители на МОН, Технически университет - София и Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, като определеният от тази работна група модел в случая не е променен и обществената поръчка отново е разделена на осемте обособени позиции описани по- горе. Посочването на определен брой места от една страна би намалило избора на възложителя и би го лишило от възможността да разгледа оферти за близки като капацитет автобуси, чиято функционалност е почти идентична с тази на автобусите, разполагащи с определения брой места. От друга страна - посочването на определен брой места би се отразило негативно на конкуренцията, докато значителна част от производителите биха били лишени от възможност да подадат оферти, нямайки в производствената си листа модел с брой места, отговарящ на заложения. При възприетия в случая подход от възложителя тези рискове са ограничени, доколкото всички произвеждани сега моторни превозни средства от 8+1 до 39+1 места, отговарящи на екологичните и техническите изисквания на възложителя, могат да бъдат предлагани в процедурата. Касационният съдебен състав намира, че броят на обособените позиции и диапазоните им са разписани по начин, който осигурява реална възможност общините и училищата, които са крайни получатели на училищните автобуси, във връзка с вменените им функции по организиране на транспорта на пътуващите деца и ученици в задължителна училищна възраст, да разполагат с богат избор от видове моторни превозни средства, според конкретните си потребности, обусловени от броя на пътуващи ученици и организираната транспортна схема. Ето защо решението на възложителя да ограничи възможността един участник да подаде оферта за повече от една обособени позиции, е обосновано, тъй като е насочено към диверсифициране на доставките и осигуряване на възможности за организиране на дейността, независимо от затрудненията на пазара на МПС. Безспорно задължение на МОН е да обезпечи осигуряване на подходящи транспортни средства за децата в задължителна предучилищна възраст и за учениците от населени места, в които няма детска градина или училище, поради което значителният обществен интерес изисква да се сключат рамкови споразумения с възможно най-много различни доставчици, за да може внезапно възникнали проблеми при доставките от отделния изпълнител да се ограничат само до едно рамково споразумение. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на касационния жалбоподател срещу изводите на КЗК, с които са отхвърлени твърденията на оспорващото дружество, че в атакуваното решение на възложителя се съдържали критерии за подбор, които са в нарушение на чл. 59, ал. 2 ЗОП, във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП. Съдът счита, че в случая органът по преразглеждането правилно е преценил регламентираните от възложителя критерии за подбор за законосъобразни и съответстващи на относимите материалноправни норми на ЗОП и ППЗОП. Следва да се има предвид, че при внимателно разглеждане и обсъждане на всеки от аргументите на касационния жалбоподател съдът приема, че те са без основание, тъй като оспорените критерии изцяло са съобразени с приложимото към конкретния казус Решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 31 март 2022 г. по дело С-195/21 г., в което съдът е решил следното: "Член 58, параграфи 1 и 4 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО, изменена с Делегиран регламент (ЕС) 2017/2365 на Комисията от 18 декември 2017 г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка възлагащият орган да наложи като критерии за подбор, свързани с техническите и професионалните способности на икономическите оператори, изисквания, които са по-стриктни от минималните изисквания, поставени от националната правна уредба, стига такива изисквания да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка, да са свързани с предмета на поръчката и да са пропорционални на този предмет." Според Авто инженеринг холдинг груп ЕООД Комисията неправилно не е възприела като дискриминационно условието изискуемият оборот да е реализиран от доставка и гаранционен сервиз на нови моторни превозни средства, понеже възложителят не е имал право да изисква оборотът да е от доставка на нови МПС и от гаранционна поддръжка. В мотивите на обжалваното решение посоченото твърдение на жалбоподателя е подробно обсъдено и КЗК е достигнала до верен извод, че този критерий за подбор е съобразен със стойността, обема и срока за изпълнение на обществената поръчка и няма нарушение от страна на възложителя на законовата разпоредба на чл. 61 ЗОП. За да установи, че оспореното условие е изцяло съобразено с разпоредбите на закона, че не стеснява кръга от потенциални участници в процедурата и не ограничава необосновано участието на лица в нея, КЗК е съобразила обстоятелството, че възложителят е заложил изискване за оборот, спазвайки императивните разпоредбата на чл. 61, ад. 1, т. 1 и чл. 61, ал. 2 ЗОП. Ето защо съдът счита, че в оспорения акт на Комисията законосъобразно е отразено, че изискването за минимален оборот е въведено с цел възложителят да избере икономически стабилен изпълнител на обществената поръчка и чрез залагането на такова условие, което е съобразено с регламентираната в ЗОП уредба, възложителят цели сигурност и стабилност при възлагането на обществената поръчка, поради което с него не се стеснява необосновано кръгът от участниците във възлагателната процедура и в случая не е налице твърдяното от касатора смесване на критериите за подбор относно икономическото и финансово състояние на участниците и на техническите и професионални способности. Във връзка с оспорването с касационната жалба на предвидените от възложителя технически и професионални способности на участниците, съдът счита, че също е неоснователно. Авто инженеринг холдинг груп ЕООД е недоволно от изискването: "Участникът, през последните 3 (три) години, считано от датата на подаване на офертата, следва да е изпълнил поне 1 (една) дейност с предмет и обем, идентична или сходна с предмета и обема на обособената позиция, за която се подава оферта. Под дейност с предмет и обем, идентична или сходна с предмета и обема на обособената позиция, за която се подава оферта, следва да се разбира извършване на доставка и гаранционен сервиз на поне 1 моторно превозно средство от типа на тези, подлежащи на доставка по обособената позиция, по която участникът кандидатства. Това възражение е подробно обсъдено в решението на КЗК, която точно е преценила, че поставеният критерий съответства на предмета, стойността, обема и сложността на поръчката, същият не е ограничителен и възпрепятстващ потенциалните участници за участие в процедурата, поради което е отхвърлила като неоснователно така въведеното твърдение от жалбоподателя. Аналогично е оплакването на касатора срещу изискването, залегнало в раздел III. 1.3. Технически и професионални възможности, т. 3.1 от обявлението, според което участникът в процедурата трябва да разполага с поне по един оторизиран сервиз на територията на всеки от районите за планиране (статистически райони NUTS-2, според класификацията на териториалните единици за статистически цели) в Република България. Оспореният критерий за подбор е обстойно разгледан от Комисията, която след подробния фактически и правен анализ е формирала правилно заключение, че поставеното от възложителя изискване е изцяло насочено към установяване възможността на избрания изпълнител за качествено изпълнение предмета на обществената поръчка, като изискването е в съответствие с нейната специфика и сложност. В случая атакуваният критерий за подбор е законосъобразен, тъй като произтича от предмета на поръчката и от предназначението на закупуваните МПС - доставяните ученически автобуси се предоставят на общини и училища на територията на цялата страна, за които е изключително важно да имат осигурен гаранционен сервиз на близко разстояние. С оглед на това значителният обществен интерес, който изисква визираното условие към изпълнителите по отделните обособени позиции има предимство пред икономическия интерес на касационния жалбоподател. Ето защо възражението на жалбоподателя срещу изискването за регионална сервизна мрежа е без основание, доколкото в случая липсва друг начин за гарантиране на безпроблемната експлоатация на ученическите автобуси, освен оторизирани от производителя сервизи, покриващи територията на страната. От съществено значение е обстоятелството, че в оспорената документация на процесната обществена поръчка никъде не се поставят конкретни изисквания относно правната връзка, установена между участника и сервиза на етапа на кандидатстването - единственото изискване е тези сервизи да са оторизирани от производителя, което изискване произтича от условията на гаранционното обслужване, а не от волята на възложителя. В този смисъл е без основание и твърдението на касатора срещу предвиденото от възложителя изискване за представяне от страна на определения за изпълнител участник на оторизационно писмо от производителя. В оспорената документация не е посочено, че изискуемата оторизация не може да се представи от упълномощен от производителя представител за право на търговия/дистрибуция, защото целта на възложителя е сервизът да е оторизиран от производителя, за да може да извършва гаранционен сервиз. Съдът споделя мотивите на КЗК и по отношение твърденията, инвокирани в касационната жалба, против критерия за подбор, според който участникът в процедурата следва да разполага с база на територията на гр. София, в която да се извършват доставките на моторните превозни средства и от която те да бъдат приемани от възложителя. Оспореният критерий е обсъден в решението на КЗК и тя е отчела факта, че чрез конкретната процедура за възлагане на обществената поръчка възложителят организира доставката на автобуси за образователните нужди на територията на цялата страна, поради което тъй трябва да разполага с място, в което да съхранява доставените МПС, като за времето от приемането им до предаването им на общините и училищата, между които са разпределени, преминава период от време, в който същите трябва да се съхраняват. С оглед на това предвиденото изискване не е самоцелно, а е насочено към осигуряване на такова място, като в подхода на възложителя, по който изискването е заложено, няма нищо дискриминационно и произволно. Оспореното от касатора изискване е пряко свързано с уредения в договора механизъм за предаване на автобусите и преминаването на собствеността и риска. В проекта на договор е предвидено следното: 8.1. Собствеността преминава върху ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ при встъпването му във владение на доставката и подписването на протокола по т. 6.2. 8.2. Рискът от евентуално погиване или повреждане на моторните превозни средства преминава върху ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ от момента. на изтегляне на превозните средства от сервиза на доставчика в гр. София, а в случай че ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ не изтегли доставените МПС в срок от 20 (двадесет) работни дни от подписването на протокола по т. 6.2., рискът преминава върху него с изтичане на последния от тези дни. В случая не е спорно обстоятелството, че МОН не разполага с гараж, в който да съхранява доставените МПС, поради което през 18- годишния период, през който МОН организира доставките на училищни автобуси, същите се съхраняват в бази на доставчиците до предаването им на училищата и общините. Относно третата група оплаквания, релевирани с касационната жалба, за наличие на незаконосъобразни условия при определяне на техническите спецификации, касационният жалбоподател не сочи допуснати нарушения от страна на органа по преразглеждането, а изцяло възпроизвежда доводите си, изложени в първоинстанционната жалба. Според настоящия съдебен състав възраженията на касатора са общо формулирани и бланкетни. С оглед на това касационният съдебен състав намира, че с визираното оспорване се цели да може да се допусне да се доставят и залежали по складовете на производителите автобуси, да се премахне изискването за ретардер или еквивалентна система за спиране, както и за коригиране на изискванията за мощност до посочените от жалбоподателя нива. Без правно основание са твърденията на касатора за наличие на ограничен брой модели, които отговарят на заложените от възложителя изисквания. Оспорващото дружество се позовава на т. 17, б. "в" от § 1 от ДР на ЗДДС, която разпоредба не поставя изискване един автомобил да е произведен не по-рано от определен брой години, за да бъде фабрично нов. КЗК правилно е счела, че целта на приложимия в случая нормативен акт - Закона за обществените поръчки е да задоволи специфичните нужди на възложителя, като удовлетвори в максимална степен неговите потребности и обществения интерес. В случая оспорената възлагателна процедура има специфичен предмет, свързан с доставка на училищни автобуси, които са специфични МПС, в които ще се возят единствено деца и ученици, поради което при доставката им те не следва да са употребявани или залежали по складовете на производителите, а трябва да са нови и в пълна експлоатационна готовност да поемат важната си роля, защото не може да се допуска компромис със сигурността на децата и учениците по търговски съображения. Съгласно утвърдената от възложителя документация, количеството на доставките ще е в зависимост от възникналите за срока на рамковите споразумения конкретни потребности от МПС за образователната система и конкретните количества ще бъдат посочени в отправените покани за допълване на офертата на изпълнителя, с когото е сключено рамково споразумение за съответната обособена позиция и доставката на автобусите ще става в момент, следващ сключването на съответния договор, т. е. към момента на сключване на договора по рамковото изпълнение участниците не следва да разполагат с необходимите на възложителя автобуси. При всички случаи, едва след сключване на договор за доставка на конкретни автобуси, същите ще трябва да са произведени "не по-рано от една година преди подписването на договора", което условие е напълно обосновано и изпълнимо. Жалбоподателят развива тезата, че определените от възложителя технически спецификации по обособени позиции 6, 7 и 8 са ограничителни, тъй като на тях отговаряло само по едно превозно средство, марка и модел, както следва: по ОП 6 - "Исузу Ново"; по ОП 7 - "Исузу Тюркоаз"; по ОП 8 - "Исузу Торо". КЗК правилно е тълкувала и приложила нормите на чл. 2 и чл. 49, ал. 1 ЗОП, която последна разпоредба изисква техническите спецификации да осигуряват равен достъп на кандидатите или участниците за участие до процедурата за възлагане на обществена поръчка и да не създават необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условия на конкуренция. Направеното в закона уточнение е наложено от специфичните потребности на отделните възложители, които не могат да бъдат обхванати и ограничени в универсални за всички случаи рамки. Затова преценката дали посоченото изискване е спазено или нарушено, следва да бъде индивидуална и съобразена с предмета на дейност на възложителя и специфичните му потребности. В хода на производството пред КЗК възложителят е приложил писмени доказателства, с които е обосновал заложените от него по трите обособени позиции изисквания - сравнителни таблици по отделните оспорвани обособени позиции и брошури на отговарящите на предвидените спецификации автобуси от различни марки, а именно: брошура на Karsan, брошура на Iveko, брошура на TEMSA, брошура на Mercedes, брошура на Yutong, брошура на AKIA, удостоверение за индивидуално одобрение на МПС, издадено от ИААА за AKIA ULTRA L9. От представените и неоспорени от жалбоподателя документи и от информацията, обективирана в сравнителните таблици е видно, че на определените от възложителя технически спецификации по обособени позиции 6, 7 и 8 отговарят повече от едно превозно средство, марка и модел. Във връзка с предвиденото от възложителя по трите обособени позиции изискване за мощност на двигателя не по-малко от 115 kW за обособена позиция 6, не по малко от 130 kW за обособена позиция 7 и не по малко от по-малко от 130 kW за обособена позиция 8, КЗК правилно е акцентирала на обстоятелството, че в приложените сравнителни таблици са показани конкретни марки и модели моторни превозни средства, които отговарят на изискванията към техническите параметри на автобусите, предлагани по обособени позиции 6, 7 и 8 по отношение на изискванията за мощност на двигателя и технически допустима максимална маса. Съгласно Регламент 1230/2012 на ЕС, в раздел 6. 1 на който е посочено, че "(ЧАСТ Б): 6. 1. Двигателят трябва да е с минимална мощност от 5 kW за всеки тон от технически допустимата максимална маса с товар на състава от превозни средства или технически допустимата максимална маса с товар на единичното превозно средство, когато превозното средство не е предназначено за теглене на ремарке", т. е. поставено е ограничение, но то е само минимално изискване, като няма ограничение за по-голяма мощност. Също така възложителят не е ограничен в правото си да постави завишено от минималното изискване за мощност на двигателя, когато това му е необходимо с оглед специфичния предмет на обществената поръчка и това се налага и обосновава с целта на нейното възлагане и кръга от интереси, които следва да се задоволят. Досежно изискваното от възложителя към към устройствто за намаляване на скоростта (ретардер), Комисията вярно е установила, че възложителят в рамките на оперативната си самостоятелност е поставил такива изисквания, които имат за цел да му осигурят и гарантират качество и надеждност на извършваните превози и при това положение самите участници преценяват, дали са готови и могат ли да се справят с поръчката и дали са съгласни с предварително заложените условия, тъй като откриването и изпълнението на обществената поръчка е насочено към удовлетворяване на специфичните нужди на възложителя и на значимия обществен интерес, който той защитава. В случая Комисията е съобразила и обстоятелството, че възложителят е публикувал обявление за изменение, в което е посочил: "8. По отношение на всяко изискване към техническите характеристики на моторните превозни средства се допуска предлаганeто на еквивалентно техническо решение, като е задължение на участниците да докажат наличието на еквивалентност, ако се позовават на такава". Оттук органът по преразглеждането е извел обоснован извод, че оспорените от жалбоподателя изисквания не нарушават разпоредбите на чл. 49, ал. 1 и ал. 2 ЗОП. В касационната жалба е изложено твърдение за наличие на незаконосъобразна методика за определяне на комплексната оценка на офертата, тъй като показателят К1 Предлагана цена, с относителна тежест в комплексната оценка 0,55 според касационния жалбоподател е незаконосъобразен. Съдът намира, че и трите подпоказателя по оспорения показател са допустими и обосновани. Оплакванията срещу подпоказателя цена за едно седящо място за пътници в предлаганото МПС - тежест 0,50 не отдава значение на обстоятелството, че по една и съща обособена позиция може да се подаде оферта за МПС с различен брой места - например за 35 и за 39 местни автобуси. Ето защо посоченият подпоказател нормализира дисбаланса при съпоставката на двете оферти в тези случаи, защото цената на предложеното МПС с 35 места би била по-ниска от цената на предложеното МПС с 39 места, но има с 4 места по-малко. Подпоказателят цена на екстрите - тежест 0,10 позволява според потребностите на възложителя да се закупува МПС с различно ниво на окомплектовка, което е стандартна за този бизнес възможност. Този показател дава възможност при доставка на МПС за високопланински селища със сравнително ниски температури възложителят да не поръчва климатик и с това да намали значително разхода за закупуване, без да влоши качеството на транспорт. С оглед на това решаващият съдебен състав приема за правилен извода на КЗК, че всички подпоказатели кореспондират с понятието "цена на предмета на поръчката", като твърдението на жалбоподателя, че за възложителя няма никакво значение каква е цената на едно седящо място, защото не му се доставяли седящи места, а окомплектовани моторни превозни средства, показва, че той не е успял да вникне в предмета на поръчката. Показателят разходи за целия жизнен цикъл по обособени позиции 5 - 8 също е законосъобразен и не създава неоправдано предимство на някой участник. В утвърдената от възложителя документация са описани документите, с които се доказват оценяваните експлоатационни и емисионни параметри, като описанието позволява оценката, както на участниците, разполагащи със Сертификат за ЕО одобряване на типа на комплектовано/напълно комплектовано превозно средство, така и на тези, разполагащи с удостоверение за индивидуално одобряване на ново превозно средство, издадено от Изпълнителна агенция Автомобилна администрация. По отношение развитото от касатора оплакване за наличие на незаконосъобразни клаузи в проекта на рамково споразумение и проекта на договор, касационният съдебен състав счита, че също е неоснователно и правилно КЗК го е отхвърлило. Както в първоинстанционната, така и в касационната жалба се оспорва клаузата от проекта на рамково споразумение, предвиждаща неустойка в размер нa 20 000 лв. в тежест на изпълнителя, ако същият не подаде оферта в отговор на покана за сключване на конкретен договор за обществена поръчка, или подаде оферта, която не съответства на изискванията на възложителя, с която клауза се цели създаване на пречка пред немотивираните откази на изпълнителя да достави МПС при условията на рамковото споразумение, които биха препятствали изпълнението на важна за обществото задача - своевременно осигуряване на подходящи училищни автобуси. КЗК обосновано не е възприела становището на оспорващото дружество за препятстване на конкуренцията, злоупотреба с интереса на кредитора и накърняване на добрите нрави, които твърдения не са подкрепени с конкретни аргументи. Правото на възложителя да прекрати рамковото споразумение с 30-дневно писмено предизвестие е обвързано с евентуално отпадане на функциите му, в изпълнение на които МОН провежда обществената поръчка, след което тези функции биха били поети от друг държавен орган. В този специфичен казус е обосновано и логично е да няма реципрочна клауза в полза на изпълнителя, защото тази хипотеза няма как да настъпи за определения изпълнител. Решаващият съдебен състав приема за верен и правилен изводът на КЗК, че в случая липсва соченото от жалбоподателя нарушение на императивната разпоредба на чл. 231, ал. 4 ЗОП, тъй като възложителят не бил приложил стандартизирания договор за доставка на автомобили, разработен и одобрен от министъра на финансите. Това е така, защото предметът на процесната обществена поръчката включва доставка на автобуси със специално предназначение, поради което стандартизираният договор за доставка на автомобили е неприложим в настоящия случай. Във връзка с шестата група твърдения, счетени за неоснователни от КЗК - за незаконосъобразно определен срок за подаване на оферти, касационният жалбоподател отново излага аргументите си срещу решението на възложителя за откриване на процедурата, без да сочи отменителни касационни основания. Съдът споделя становището на органа по преразглеждането, че не е било налице задължение за удължаване на срока за получаване на оферти на основание чл. 100, ал. 7, т. 1 ЗОП, доколкото с издаденото по реда на чл. 100, ал. 1 ЗОП решение за промяна не са внесени никакви изменения в условията по обявената поръчка, а още по-малко да са извършени съществени изменения. И двата добавени текста имат за цел да създадат яснота относно предварително зададени параметри, а в този случай ЗОП не изисква удължаване на срока, както правилно е преценено в решението на КЗК. Относно твърдението на касационния жалбоподател за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в недопускане от Комисията на поисканата от жалбоподателя експертиза, съдът счита, че също не е осъществено. По силата на чл. 208, ал. 1 и ал. 3 ЗОП, органът по преразглеждането може да използва експертни становища. Визираните норми не са императивни, а диспозитивни и не задължават КЗК да изслушва външни експерти, тъй като Комисията разполага с експерти, поради което може да прецени в кой случай ще ползва техните експертни знания и кога следва да допусне поисканата от жалбоподателя експертиза. В конкретната хипотеза КЗК е счела, че разполага с наличната релевантна информация - брошури, сравнителни таблици и др. неоспорени от жалбоподателя писмени доказателства и въз основа на тях е формирала правилни и обосновани правни изводи. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение на КЗК не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. Ответникът не е заявил искане за възлагане на разноски. На основание на горното и на чл. 216 ЗОП във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,