Решение № 617 от 15.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 226/2009 г.

Решение № 617 от 15.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 226/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по § 152, ал. 2 ПЗР ЗИДГПК (отм.) вр. чл. 225 и сл. ГПК /отм., ред. ДВ бр. 124/1997 г./. С решение № 106/09.03.2004 г., постановено по гр. д. № 471/2003 г. на ВКС, I г. о. е отменено по реда на надзора влязлото в сила решение на Кюстендилския окръжен съд от 10.03.2003 г. по гр. д. № 796/1996 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при условията на чл. 208, ал. 2 ГПК /ред. ДВ, бр. 28/1983 г./. И. Б. Б., гр. С. баня, е поискал да се отмени по реда на надзора влязлото в сила решение на Кюстендилския окръжен съд от 28.10.2008 г. по гр. д. № 221/2004 г., поради допуснати нарушения, основания за отмяна по чл. 207 (отм.) ГПК /1951 г./. Ответницата по молбата В. И. Р., гр. В., не изразява становище. Молбата за преглед е подадена в срока по чл. 226, ал. 1 (отм.) ГПК /1951 г./ и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна, поради следното: С посоченото решение Кюстендилският окръжен съд е допуснал да се извърши съдебна делба между В. И. Р., гр. В., и И. Б. Б., гр. С. баня, на следния недвижим имот: двуетажна масивна еднофамилна жилищна сграда, построена в държавен парцел ****, кв. 4 по плана на С. баня, с урегулирана площ 448 кв. м. при равни права - по 1/2 ид. ч. за страните. Конкретно развитите доводи за незаконосъобразност на решението, чиято отмяна се иска по реда на прегледа, се свързват с изводите на съда, че след като процесната сграда не е придобита в СИО от страните по време на брака им, а е еднолична собственост на И. Б., то последващото възмездно разпореждане от негова страна с 1/2 ид. ч. от това лично имущество в полза на В. Р., отново по време на брака им е действително и не противоречи на чл. 22, ал. 1 СК. Незаконосъобразни са изводите на съда относно квотите в съсобствеността, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 19 и чл. 24 СК придобитата по тази възмездна сделка от В. Р. по време на брака 1/2 ид. ч. от имота също е СИО. Поради това квотите, при които следва да се допусне делбата са 3/4 ид. ч. за Б. и 1/2 ид. ч. за Р. В атакуваното решение е прието, че процесната жилищна сграда е построена въз основа на учредено право на строеж върху държавен парцел. Трансформирането на вещното право на строеж в полза на Б. в право на собственост след завършване на сградата се е осъществило преди сключване на брака между страните през лятото на 1986 г., защото правото на строеж към този момент е било реализирано. Процесната сграда е представлявала еднолична собственост на съпруга и не е била подчинена на режима на СИО, откъдето и за Р. не са възникнали права в съсобствеността на основание прекратена СИО. Извършените довършителни работи по време на брака не рефлектират върху правото на собственост. Процесната жилищна сграда е построена въз основа на отстъпено право на строеж и собствеността е придобита в момента на реализиране на това право. С оглед събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност по реда на чл. 188 ГПК (отм.) е установено, че сградата е построена до степен да бъде годен обект на собственост, преди сключването на брака между страните, поради което и същата е еднолична собственост на И. Б. и не е в режим на СИО. С нотариален акт № 137/1991 г. И. Б. е продал на съпругата си В. Р. 1/2 ид. ч. от делбения имот. Налице е извършено по време на брака разпореждане с лично имущество, а не с дял от СИО, поради което сделката не противоречи на чл. 22, ал. 1 СК /1985 г./. Действителността на този договор е била предмет на иск по чл. 29 ЗЗД, предявен от И. Б. срещу В. Р. за унищожаване на договора поради сключването му чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Искът е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 236/2006 г. на Кюстендилския окръжен съд. За да приеме равни квоти в така формираната съсобственост по силата на възмездната сделка между страните, съдът е счел, че след извършването и в патримониума на Б. е останала 1/2 ид. ч. от имота. Съдът не е отчел обаче разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК /1985 г./, съгласно която вещите, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това, на чие име са придобити. Тъй като съвместният принос, съобразно ал. 3 се предполага до доказване на противното, а по делото не са представени доказателства в тази насока, то изводът на съда относно равните квоти е незаконосъобразен. С оглед изложеното следва да се приеме, че квотите в съсобствеността са ю за И. Б. /1/2 ид. ч. след прехвърлителната сделка и 1/2 ид. ч. от прекратената СИО по отношение на другата 1/2 ид. ч., т. е. 1/4/ и 1/4 за В. Р. По изложените съображения решението трябва да бъде отменено в частта относно квотите, при които е допусната делбата и се постанови друго, с което се определят нови квоти, съгласно мотивите по-горе. С оглед горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.