Решение № 15275 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10895/2020 г.

Решение № 15275 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10895/2020 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" (АМ), подадена против решение № 890 от 17.07.2020 г., постановено по адм. дело № 472/2020 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което по жалба на Т. Г. Х. е отменена издадена от касатора заповед № 324/04.02.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" по Закона за държавния служител (ЗДСл) и прекратяване на служебното правоотношение на това основание. Иска се отмяна на съдебния акт като неправилен на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Х. е депозирал писмен отговор с доводи за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се остави в сила. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Служителят Х. е заемал длъжността "инспектор" в АМ, сектор "Оперативен контрол", отдел Митническо разузнаване и разследване Южна морска. На 16.12.2019 г. в П. е управлявал лек автомобил в извънработно време, бил е спрян за проверка от контролните органи, при която с технически тест се установило употреба на наркотично вещество "канабис". Отказал кръвна проба. Образувано било досъдебно и дисциплинарно производства. За да отмени заповедта на директора на АМ, с която на Х. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, Административен съд - Бургас необосновано е приел, че дисциплинарната отговорност на държавния служител е била ангажирана за това, че срещу него е водено наказателно производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Както и сам съдът е посочил в решението си, заповедта съдържа фактическото основание, обосноваващо издаването й. Словесно е описано поведението на държавния служител, който на посочената по-горе дата е управлявал лек автомобил след употреба на наркотично вещество "канабис". Именно това е недопустимото и морално укоримо поведение, за което е привлечен към дисциплинарна отговорност и му е наложено наказание, а не факта, че е образувано наказателно производство. Установява се от съдържанието на заповедта, че с поведението си Х. е уронил престижа на митническата администрация и е допринесъл за формиране на негативна представа за качествата и авторитета на служителите в АМ. По този начин служителят поражда съмнения и разколебава увереността в органа, чиято дейност подпомага, че може да му се довери и да разчита на него. С деянието си Х. е нарушил етичните норми за поведение, регламентирани в разпоредбите на чл. 4 от КПМС във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 5 от ЗМ, и на чл. 2, ал. 5 и чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 22 от КПСДА и не е спазил задължението си за опазване престижа на държавната служба, регламентирано в чл. 28, ал. 1 от ЗДСл, като посоченото се явява неизпълнение на т. V. 17 от длъжностната характеристика във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДСл и нарушение по чл. 24, ал. 1 от ЗДСл, с което е осъществен състава на дисциплинарните нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. Видно от цитирания абзац от процесната заповед, органът не е обвързал дисциплинарната отговорност на служителя с наказателната му отговорност, независимо, че е споменат неведнъж факта на образуваното срещу Х. наказателно производство. Затова неправилно съдът се позовава на презумпцията за невиновност и на това основание е отменил процесната заповед като незаконосъобразна. Цитираната в решението съдебна практика касае различни по своята специфика казуси. Предвид на изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу заповедта. Настоящата инстанция споделя останалите мотиви на съда по отношение на компетентността на органа, формата на акта и спазване на административнопроизводствените правила. При този изход на делото основателно е искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и ответникът по касация следва да се осъди да заплати на АМ сумата 100 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,