Решение № 542 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8409/2020 г.

Решение № 542 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8409/2020 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерство на културата, подадена чрез гл. юрк. Ничева, срещу решение № 2647/26.05.2020 г., постановено по адм. дело № 13773/2019 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата против решение № РД-02-36-1275/13.11.2019 г. на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 г. По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му. Касаторът възразява срещу решаващия извод на съда за правомерност на постановения от УО отказ за верификация. Акцентира, че наложената финансова корекция, послужила като фактическо основание за издаване на оспорения отказ, е определена по основание и размер в по-късен момент, че няма данни дали е обжалвана и дали е влязла в сила. Счита, че в случая е налице неприключила процедура по администриране на нередности, тъй като актовете, с които са наложени финансови корекции са обжалвани пред съда и все още няма окончателно произнасяне по тези жалби.. По подробно изложените в жалбата съображения претендира отмяна на атакуваното съдебното решение и отмяна на административния акт. Ответната страна - зам. министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на Оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР) 2014 - 2020 г., чрез адв. Данаилова, в с. з. оспорва жалбата. С отричащи основателността й доводи, моли съдебното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК и съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на Министерство на културата срещу решение № РД-02-36-1275/13.11.2019 г. на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 г., с което на основание чл. 60, ал. 1, чл. 62, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е отказано верифициране и не е извършено плащане на 1. разходи в размер 161 307, 25 лв., представляващи остойностено евентуално финансово влияние на нарушения, описани в регистриран сигнал № 1173 за нередност в размер на 25 % от съотносимите разходи включени в искане за плащане № 3 (междинно) по договор № BG16 RFOP001-3. 001-0006-C04; 2. На разходи в размер на 560, 79 лв., представляващи остойностено евентуално финансово влияние на нарушения, описани в регистриран сигнал № 1172 за нередност в размер на 5% от съотносимите разходи включени в искане за плащане № 3 (междинно) по договор № BG16 RFOP001-3. 001-0006-C04 За да обоснове извод за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, решаващият съд е приел от фактическа страна, че Министерство на културата е страна по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) рег. № BG16 RFOP001-3. 001 "Култура и спорт в училище" за изпълнение на проект "Реконструкция и нова многофункционална зала на НУФИ "Ф. Кутев" гр. Котел". Установил е, че на 27.08.2019 г. е подадено искане за междинно плащане от министерството за сумата от 656444, 78 лв., представляваща разходи по договори, сключени за реализирането на финансирания проект. След подаване на искането Ръководителят на УО е уведомил касатора, че при него са регистрирани сигнали за нередности № 1172 и № 1173, във връзка с нарушение на при възлагане на обществена поръчка "Упражняване на строителен надзор при изпълнение на СМР за реализация на проект "Реконструкция и нова многофункционална зала на НУФИ "Ф. Кутев" гр. Котел". На 13.11.2019 г. е издаден и оспорения пред АС административен акт, с който е отказана верификация на разходи в размер на 161 868, 04 лв. по направеното междинно искане за плащане. Решението е мотивирано със започналата процедура по чл. 73 ЗУСЕСИФ и остойностеното евентуално финансово влияние на съмнението за нередности. Междувременно, касаторът е информиран за приключването на производството по чл. 73 ЗУСЕСИФ и за постановяване на решения за определяне на финансови корекции по двата регистрирани сигнала за нередности. При така установената по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че процесният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Така постановеното решение е правилно. Производството по верификация се съдържаща се в Раздел II "Плащания, верифициране и сертифициране на разходи", чл. 60 – чл. 68 ЗУСЕСИФ. В разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ са посочени алтернативно хипотезите, при наличието на които органът е длъжен да откаже верификация на съответния разход. Съгласно цитираната разпоредба в случай, че бенефициерът не представи документ или разяснение по чл. 63 или е започнала процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира като може да бъде включен в следващо искане заплащане. В случая УО се е позовал на втората хипотеза, предвиждаща неверифициране на средства при регистриран сигнал за нередност и започнала процедура по администриране на сигнал за нередност. Правилно съдът е приел, че доказателствата по делото установяват наличието на условието по чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ, от което следва и извод за законосъобразност на атакувания административен акт. В съдебното решение са обсъдени наведените от жалбоподателя възражения и доводи, обосноваващи незаконосъобразност на административния акт. Законосъобразността на отказа на органа за верификация в хипотезата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ не е обусловена от издадения акт, с който финансовата корекция е определена по основание и размер. Достатъчно е наличието на стартирало производство, като в случай на липса на нередност или определена финансова корекция в по-нисък процент от процента на неверифицираните разходи, разпоредбата предвижда възможност разходът да бъде включен в следващо искане за плащане. Административният орган се е позовал на приложимото в случая правно основание – чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ и е обосновал приложението му от фактическа страна със започнатата процедура по Първоинстанционният съд точно е издирил приложимите материалноправни норми и е преценил законосъобразността на обжалвания отказ с оглед тяхната регламентация. Обжалването и окончателното произнасяне по жалбите срещу решенията за определяне на финансови корекции са без значение за законосъобразността на постановения на основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ отказ за верификация на разходи. Релевантен факт за законосъобразността на отказа за верификация са регистрираните сигнали за нередности, а не решението за определяне на финансова корекция. Доводите в жалбата са идентични с тези, поддържани пред първоинстанционния съд. На тях АССГ е отговорил подробно и аргументирано. Предвид изложените съображения, оспореният индивидуален административният акт е законосъобразно постановен. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5720, 83 лв. с ДДС, съгласно представените доказателства за плащането му. Така платеното възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото и е в близък до минималния размер съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения, с оглед на което възражението за прекомерност на възнаграждението следва да се остави без уважение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение