Решение № 6304 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7269/2018 г.

Решение № 6304 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7269/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. С. Д., в качеството му на пълномощник на Д. П. от [населено място], срещу Решение № 630 от 23.03.2018 г., постановено по адм. дело № 2673/2017 г. от Административен съд В. с доводи за неправилност. Иска се неговата отмяна, вкл. и в частта за разноските, като се постанови друго, с което спорът да се реши по същество. Претендира разноски и прилага списък па реда на чл. 80 ГПК.

Ответната страна – Кметът на Община В., в писмени бележки, развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Прилага писмени доказателства и претендира присъждане на понесените по делото разноски.

Ответниците – И. Б., А. Р., П. С., С. С., Г. Я. и "СПЕДСТРОЙ" ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [община], [област] също изразяват становище за неоснователност на касационната жалба в писмени бележки. Претендират присъждане на разноски по представен списък, които доказват с приложени два броя договори за правна защита и съдействие.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е Заповед № 1999 от 04.07.2017 г., издадена от Кмета на Община В. на основание чл. 73, ал. 2 и ал. 3 от Закона за културното наследство и чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, с която е наредено собствениците на сграда със статут на недвижима културна ценност, находяща се на [булевард] в [населено място] да извършат, за тяхна сметка точно определени дейности и в срок от седем месеца от връчването на заповедта да започне изпълнение на проектите за реставрацията, консервацията и адаптацията й. Под № 2 в акта е посочен Д. П., който обжалва акта.

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата и е осъдил жалбоподателя да заплати понесените от страните разноски по делото.

За ад постанови този резултат е приел от фактическа страна за установено, че:

1. Сградата с адрес [улица], [номер] в [населено място] е обявена за архитектурен паметник на културата с писмо № 3447 от 11.06.1987 г. на Националния институт за паметниците на културата (НИПК) и е описана като двойна къща Серафимови на стр. 23 под № 408;

2. С решение № 155-7, взето по протокол № 11 от заседание на Общински съвет (ОбС) В., проведено на 20 и 22.05.1992 г. [улица]е преименувана на [улица], което сочи, че актуалният адрес на процесната сграда със статут на недвижима културна ценност е [улица], [номер] в [населено място]. Като такава е включена в актуализиран списък на архитектурните паметници в [населено място], приет от Архитектурната комисия при Експертния съвет на НИПК с Протокол № 2/1987 г., одобрен от Главния директор на НИПК;

3. На 20.01.2017 г. от регионален инспектор в Главна дирекция "ИОКН" при Министерство на културата и старши експерт "Недвижимо културно наследство", отдел "Архитектура" към Дирекция "АГУП" – Община В., на основание чл. 72, ал. 3 от ЗКН, са издадели указания за аварийно и временно укрепване на процесната сграда, която е в лошо техническо състояние;

4. Със Заповед № 0539 от 07.03.2017 г. на Кмета на Община – В., издадена на основание чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 73, ал. 1 и във връзка с предписаните указания, дадени на основание чл. 72, ал. 3 от ЗКН е назначена комисия. На комисията е възложено да изпълнява функции, съобразно разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от ЗКН - да установи с констативен протокол състоянието на недвижимата културна ценност; вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи.

5. Комисията е изготвила констативен протокол от 21.03.2017 г.;

6. Въз основа на констатациите, залегнали в изготвения от комисията констативен протокол, кметът на общината е издал обжалваната Заповед № 1999 от 04.07.2017 г., с която е задължил собствениците, за тяхна сметка да извършат следните дейности: - изготвяне пълно архитектурно и фотозаснемане с детайли на сградата; - изготвяне инвестиционен проект за консервация и реставрация на недвижимата културна ценност; - заснемането и проектната документация да се представят в Министерство на културата за разглеждане и съгласуване по реда на ЗКН в срок от шест месеца от връчването на заповедта.

Въз основа на тази фактическа установеност и след анализ на приложените по делото доказателства, както и на възраженията на страните, съдът от първата инстанция е направил извод, че оспорването по жалбата на Д. П. е допустимо, но неоснователно и е постановил своя акт. В мотивите си съдът се е обосновал като е посочил, че:

1. Съгласно § 10 от ПЗР на ЗКН заварените и обявени "по досегашния ред" недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този закон, поради което и с оглед представените доказателства, процесната сграда има статут на недвижима културна ценност;

2. Назначената от административния орган комисия, на 21.03.2017 г., е констатирала състоянието на процесната сграда, като е потвърдила констатациите, описани в предходен Констативен протокол - от 26.05.2015 г. С оглед на това е приел за ирелевантна отмяната на Заповед № 2108 от 21.05.2015 г., издадена по предшестваща процедура;

3. Съдът е приел, че невръчването на копие от констативния протокол на собствениците не представлява процесуално нарушение, тъй като специалният закон не вменява такова задължение. Констативният протокол е само едно от основанията и предпоставка за издаване на заповед по чл. 73, ал. 3 ЗКН;

4. Оспорваният административен акт не противоречи на чл. 4, т. 2, б. "с" и чл. 6 от Конвенцията за защита на архитектурното наследство на Европа, ратифицирана с решение на Великото народно събрание от 25.01.1991 г. и тази Конвенция не освобождава собствениците от задължението да полагат грижи за запазване на недвижимия имот, част от културното наследство на страната – чл. 71, ал. 1 и ал. 2 ЗКН;

5. Сградата е в много лошо състояние, а собствениците не са изпълнили задължението си за нейното опазване, което налага извършването на дейности, подробно описани в заповедта;

6. Заповедта съответства на преследваната от закона цел – реконструиране, възстановяване и запазване на недвижимите културни ценности.

Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно.

В конкретния случай Кметът на Община В. е упражнил предоставената му от закона – чл. 73, ал. 3 ЗКН – компетентност, а именно след проведена процедура по чл. 73, ал. 1 и ал. 2 ЗКН, въз основа на констативния протокол на комисията по ал. 2, в 14-дневен срок да издаде заповед, с която задължава лицата по чл. 71, ал. 1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от закона.

Заповедта е издадена на собствениците на сградата – И. Б., Д. П., П. С., А. Р. и "СПЕДСТРОЙ" ЕООД.

Обосновано съдът е приел, че е спазена предвидената от чл. 73 ЗКН административна процедура, която включва назначаване на комисия съставена от: инспектор от регионалния инспекторат по опазване на културното наследство – арх. В. Р., двама представители на НИНКН, главния архитект на общината, двама главни експерти от дирекция АГУП, старши и младши експерт "Недвижимо културно наследство", дирекция АГУП, инспектор "Строителен контрол", двама главни експерти за част "Архитектурна" и "Конструктивна" от дирекция АГУП, инспектор в РО НСК при РДНСК – Североизточен район.

Правилно също така съдът е установил, че съдържанието на съставения от Комисията констативен протокол от 21.03.2017 г. отговаря изцяло на изискванията на закона и в него е отразено състоянието на недвижимата културна ценност, вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи. Предписанията на Комисията и дадените от нея указания представляват предварителна процедура, даваща възможност на компетентния административен орган да реализира правомощията си.

Издаването на заповед е в правомощието на органа по чл. 73, ал. 3 ЗКН, а целта е превенция на недвижимата културна ценност и предпазването й от увреждане или разрушаване, чрез предписване за извършване на необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от закона.

С оглед на горното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и обосновано и като такова ще следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователна и не следва да бъде уважена.

Претенцията на ответниците е основателна и следва да бъде уважена. Същите са представили изискуемия, по реда на чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК, списък на разноските и доказателства за разходите им. Тези разходи следва да бъдат репарирани от касационния жалбоподател така, както са направени, тъй като липсва искане по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение